Дойде и при нас Масленица! Донесе ни палачинки с масълце!

Масленица в дъждовна София.

Масленица в дъждовна София.

Оля Ал-Ахмед
За пръв път в центъра на София, в градинката между Дом Москвы и Руската църква се проведе най-веселият, пъстър и шумен руски празник – Масленица! В края на Сирни заговезни, в неделята на прошката, на 13 март, от 11 до 15 ч. центърът на София кънтеше от руски народни песни и танци.

О, Масленице, Масленице! 
И в София дойде! 
С палачинки ни нахрани,
с чай ни напои,
зимата изпрати,
пролетта благослови!
С вярата блаженна, свята,
в душите ни от векове налята,
злото изгорихме,
един друг си простихме.
И се веселихме!

автор на стиховете: Оля Ал-Ахмед

Това бе един истински купон, както обичат да се изразяват младите. Веселие за стари и млади, за деца и техните родители, за баби и дядовци, за ветераните и техните внуци, за руснаци и българи, които обичат и ценят руския флоклор. И въпреки неспиращия дъжд, всички се веселяха, като в приказка на Пушкин.

На масата с майсторката на палачинки. Снимка: Оля Ал-Ахмед

Ярките народни носии и уханието на вкусните палачинки – символ на празника, привлякоха и не малко софианци. Всъщност Масленицата е стар славянски, в последствие християнски празник, с който се прогонва лошото, изпраща се зимата, посреща се пролетта и се взима прошка от близки и приятели. 

Празнично настроение на Масленица в София. Снимка: Оля Ал-АхмедПразнично настроение на Масленица в София. Снимка: Оля Ал-Ахмед

Откъде се е взел този празник в руския фолклор? Ако трябва да бъда честна, няма друг такъв празник в Русия, който да протича по-весело и бурно от Масленицата! В народния календар на източните славяни това празненство маркира границата между зимата и пролетта, а по–късно с него се отбелязват Сирни заговезни, Денят на прошката и началото на Великия пост. Масленица протича цялата седмица преди поста в Сирната седмица. Тя е осмата седмица преди Пасхата.

Масленицата започва с първият ден на сиропостните седем дни и завършва с ярко тържество точно в неделята на прошката. Въпреки че Руската църква  е по Юлианския календар, а ние сме приели Григориянския, интересното е, че този празник не се е преместил и следва еднакво християнските обичаи и на двата народа. 

По каноните на Православната църква седмицата преди Сирни заговезни е предназначена за подготовка на вярващите миряни към Великия пост. Всеки християнин трябва да е проникнат от позитивно настроение и светлина, за да навлезе в поста. Ще започне седмицата на телесното, физическо въздържане и дълбоки духовни размисли. Затова е много важно с какво настроение и с каква нагласа  ще започнем постите. 

Масленица без палачинки не може. Снимка: Оля Ал-АхмедМасленица без палачинки не може. Снимка: Оля Ал-Ахмед

В традиционния руски бит тази седмица се е превърнала в най-ярката, наситена с радост, веселие и живот. Масленицата е наричана в народния фолклор – честна, широка, пияна, разорителна, преяждаща. В селата  момите са пеели за това весело заговяване така: „Ах, Масленице, Масленице! Цяла седмица ядеш и пиеш, по приятелки ходиш, на гости бродиш, в палачинки си повита, в масълце си се обляла“ / „целую неделю пела-плясала, ела-пила, друг ко дружке в гости хаживала, в блинах валялась, в масле купалась“/. 

В Русия няма селце, село или град, в който да не се отбелязва Масленицата. По всички времена празнуването на Маслецита се е считало за задължително! „Ако трябва себе си заложи, но Масленицата отбележи!“, се казва в руските народни писания. Въпреки че исторята на Масленицата е пуснала корени от дълбока древност, когато хората са били езичници, това не ѝ пречи да има такава широка популяност и в наши дни. Руснаците не само че не се отказват от празника, а напротив, сполучливо са го приобщили към християнството. 

При езичниците с този ден се е отмервал пролетният кръговрат на слънцето. Дълго време славяните в този ден са отбелязвали Новата Година. До XIV в. годината в Русия е започвала от месец март, а пролетта е началото на всяко начало. Дори палачинките, които са символ и задължителен атрибут на този празник, трябва да са специални. Изискванията са те да са кръгли, свежи, добре изпечени, горещи, защото именно палачинката е символизирала Слънцето. Поверието гласи – както посрещнеш годината, така ще ти потръгне. А тъй като новата година е започвала навремето с Масленица, древните славяне не са щадили нищо за празника. Посрещали го охолно със седмично застолие и неудържимо веселие. 

Снимка: Оля Ал-АхмедСнимка: Оля Ал-Ахмед

С идването на християнството голямата и разорителна Масленица не само че продължава да фигурира, но без нея никой дори не си и помисля, че може да посрещне пролетта и да започне Великия пост. Нищо не е било в състояние да откаже руснаците от най-любимия им празник, обсипан с палачинки, погачи и неописуемо настроение. Това веселие се пренесе и в България, и то в центъра на София. В градинката зад Руската църква бяха опънати няколко шатри, под които любезните домакини, облечени като „матрьошки“ черпиха напълно безплатно всички гости с истински руски палачинки, пирожки и погача.

От няколко самовара се лееше горещ чай. Любимите на всяко дете руски бонбони „Мишка косолапый“ и „Альонка“ бяха истинска радост за малчуганите. А предвид хладното и дъждовно време водката с кисели краставички и руйното червено вино радваха родителите им. 

Традиционни пирожки със зеле, месо и картофи. Снимка: Оля Ал-АхмедТрадиционни пирожки със зеле, месо и картофи. Снимка: Оля Ал-Ахмед

Изобилието от руска и татарска кухня се допълваше от невероятни спектакли и състезания, които се провеждаха през целия ден. Дори дъждът не попречи на актьорите от Руски камерен театър при РКИЦ с руководител Юлия Диханова да забавляват старо и младо. Едно от главните действащи лица на празника бе известният актьор Иван Базан. Клоуни на кокили разведряваха дъждовната атмосфера от високо.

А великолепните гласчета на децата от творческите групи „Звездичка“ и детски хор „До ми сол-ла“ звучаха като славеи от центъра на софийския парк до „Дом Москвы“. Вокална група „Форте“ и солистите от „Звездици“ изпълниха няколко руски народни частушки. Автентичния руски дух на празника допълниха професионалните испълнители Николай Шевченко и Раиса Полякова. Как си представяте такова тържество без танци и хорá?

Естествено, че във вихъра на танца бяха всички присъстващи гости, не само участниците. Сред гостите се открояваха и много чужденци, дошли да се повеселят заедно с българи и руснаци. Респект с присъствието си и красивите униформи всяваха Донските казаци от Руското казачество в България. В древните времена, а и до сега в руските села на Масленица се провежда истински мъжки юмручен бой. Мъжете мерили сили на ринга, а момите танцували и пеели, за да ги подкрепят.

По-късно точно този руски народен бой го нарекли „самбо“ – самоотбрана без оръжие. Но тъй като такива смелчаци не се намериха сред публиката, традиционният бой беше заместен със състезание по вдигане на гири и тежести. Най-малките премериха сили на дърпане на въже и групово паралелно предвижване на една ска, нещо доста трудно, изискващо умения на равновесия и синхрон. 

За любителите на приложното и изящно изкуства имаше отделна шатра, където всеки можеше да прояви уменията си в рисуване на случващото се и правене на мини плашило. А да, съвсем забравих за плашилото, което е неотменна част от Масленицата. То, Плашилото, символизира злото и студената зима, която трябва да изпратим подобаващо. Точно с него завърши и празникът. Плашилото, наричано на руски „Чучело“, бе тържествено запалено. То изгоря и стана на пепел, с него изгоря и всичко лошо, преживяно през изминалата година. Зимата се превърна в пепел  и се роди Пролетта!

Великолепният празник „Масленица“ бе организиран от МКДЦ „Дом Москвы в Софии“, с председател Борис Громов и любезната подкрепата на Департамента на външноикономическите и международни връзки на Правителството на Москва.

"Российская газета". Всички права запазени.