Иля Авербух: „Обичайте се, радвайте се на живота и на красотата в него“

Той е признат законодател в модата на жанра постановки на лед. Огромният успех на всеки един от неговите спектакли го нарежда в класацията на режисьор-постановчик от световна величина. Иля Авербух ще поднесе истинска изненада на българските зрители, които ще се насладят на уникалното ледено шоу на 28.03.2016 г. от 20 ч. в зала „Арена Армеец“. Зрители ще видят на леда звезден десант от олимпийски, световни и европейски шампиони по фигурно пързаляне.

Иля Авербух, режисьор, хореограф, продуцент на „Парад на шампионите“. Снимка: личен архив на Иля Авербух и Оля Ал-Ахмед

Иля, животът ви минава на леда. Как се чувствате по-комфортно – в ролята на треньор или като фигурист?

Бих искал да поясня, че изобщо не се чувствам треньор. През времето, когато започнах да поставям различни проекти, по-скоро съм в ролята на продуцент и художествен ръководител. Аз съм постановчик на главните проекти на лед в Русия. Преди всичко това е известният телевизионен проект „Ледниковый период”, който със сигурност се е гледал и в България, тъй като се излъчваше по „Канал 1“ на руската телевизия. Мога да се похваля с постановката на над 1000 шоу програми на лед, които съм поставял в различни краища на Русия. Правил съм много отговорни проекти.

Танцували сме пред президента на страната ни. Затова казвам с чиста съвест, че нямам никакво отношение към треньорството, аз съм продуцент, хореограф, режисьор и художествен ръководител на тези проекти. Спектаклите „Огньовете на големият град” и „Кармен” са грандиозни проекти, на които съм хореограф и режисьор. За мен този живот е много по-интересен, отколкото животът в спорта, където бях подчинен на треньора си и изпълнявах неговата воля. Бях просто състезател, който се конкурираше на равно с другите, борейки се за пиедестала.

Кой е любимият ви учител във фигурното пързаляне?

Не бих казал, че съм пристрастен към любим учител. Но с Ирина Лобачова изминахме дълъг път. С треньорите Наталия Чуркина и Лев Корпоносов – също. Това са може би хората, на които дължа много в кариерата си и бих искал да им благодаря.

Олимпийските шампиони Татяна Навка и Роман Костомаров в невероятната постановка на Иля Абербух „Кармен“ в Лужники, Москва. Снимка : личен архив на Иля Авербух

Взискателен ли сте към вашите актьори – спортисти?

Естествено, че съм много взискателен. На първо място изисквам поддържане на идеална форма. Вие сама днес видяхте в каква великолепна форма са всички на леда, въпреки че много от фигуристите отдавна са минали 40-те!

Второто нещо, което изисквам от всеки, е непрекъснати иновации и предложения. Всеки от екипа е длъжен да измисля нови елементи и решения, различни, разчупени компоненти, за да бъде танцът на леда винаги неповторим и уникален. А това се постига, само когато целият екип работи заедно.

И на трето място изисквам да се спазват моите изисквания и елементи, които измислям за съответната постановка. Аз съм достатъчно авторитарен и индивидуален и искам от екипа да спазва точно детайлите на хореографията ми. Това, което правим, е съвместно творчество на целия колектив. Ние сме творци на лед. Тук танцуваме, играем. В тези постановки не сме спортисти, въпреки че непрекъснато се стараем да радваме зрителите със сложните елементи, скокове, пируети, тройни и двойни аксели и всичко, характерно за фигурното пързаляне. Това е безспорно. Но цялостта на постановката е резултатът от съвместни идеи и труд. Фигуристите могат да предлагат своите идеи по елементите и техническото им изпълнение, но режисурата е изцяло моя. В нея никой не може да ми се бърка.

Кой лед най-много сте запомнили за кариерата си?

Винаги ще помня леда на хипер-проекта „Ледников период”. Този грандиозен проект изигра голяма роля в живота ми. Това бе моето начало като режисьор и продуцент, като хореограф, постановчик. Съвсем ново амплоа, нова професия. По време на този проект почувствах вярата в себе си, че мога да правя и това. Имах свое виждане и това бе едно ново и много сериозно начало, което постави старта на другите такива проекти. Сега в Русия, шоуто на Иля Авербух е главното и най-мащабно в страната.

Олимпийските шампиони Татяна Навка и Роман Костомаров в „Кармен“. Снимка: личен архив на Иля Авербух

Вашият най-успешен проект?

От гледна точка на самореализация смятам, че това е новата ми постановка, която вие видяхте – „Кармен”. А от гледна точка на пробив, на иновация, на поставяне на едно ново начало във фигурното пързаляне това е безспорно първото шоу на лед – „Ледников период”. След тях нареждам по-малките си, но също успешни проекти „Болеро”, „Купата на професионалистите”, където танцуваха само шампиони във фигурното пързаляне.

Друг мой също така интересен проект бе шоуто „Танцувай”, където се пързаляха танцьори на съвременният балет, а не спортисти. Над десет години работя в руската телевизия като продуцент на водещите шоу програми, свързани с танците и модерния балет. Форматът непрекъснато се променя, за да не доскучаем на зрителите ни. Сменям и жанра. С гордост мога да заявя, че в момента в Русия ние сме №1!

В ролята на „Кармен” сте избрал Татяна Навка, която няма нищо общо с класическия образ на испанката. Защо посегнахте на класиката?

Знаете ли, това беше съзнателен избор. Абсолютно нищо не ми пречеше да я пребоядисам в черничка, да я направя брюнетка. Това е най-лесното. Нарочно я оставих блондинка. Направих го тенденциозно. Исках да подчертая, че Кармен – това е същността, характерът на жената, вътрешното ѝ състояние, а не външният ѝ вид. Всяка една жена е „Кармен”. Татяна сама искаше да си боядиса косата, аз я спрях! Точно в този образ на Кармен виждам предизвикателството. Темпераментът на героинята трябва да извира от вътре, от душата ѝ. Зрителите трябва да усетят, да почувстват Кармен, не да я виждат.

Евгения Медведева: 5 факта за новата руска звезда във фигурното пързаляне

Каква е иновацията? С какво интригувате зрителите и пълните залите?

Самият спектакъл е едно предизвикателство защото промених либретото, и именно с това го направих желан и гледан. Пълним стадиона в Москва „Лужники”, където в момента има над 7000 човека. Първоначално мислих, че музиката на Бизе ще ми бъде напълно достатъчна. Но в последствие видях, че моите герои не се побират в тези рамки. Трябва ни още нещо. И така разширих и промених либретото. Тогава вплетох музиката на руския композитор Роман Игнатиев. Така допуснах едно „хулиганство” на леда, което безумно се хареса на зрителите.

Този огромен закрит стадион „Лужники” всяка вечер е препълнен. С новото либрето, костюми, хореография и живо изпълнение от певци успях да убедя зрителите, че Кармен не е обезателно онази испанка с черните изразителни очи и черните къдрици. Кармен е всяка една руска или друга жена. Тази, която обича и е обичана, която иска да бъде обичана и забелязана, която е силна и се откроява със своята вътрешна индивидуалност. Кармен е всяка жена, която се чувства дама. 

Да се върнем във времето, когато бяхте състезател. Коя бе партньорката, с която най-леко плувахте по леда? С която ви е било най-комфортно и сигурно?

Нямал съм много партньорки. Дълги години се пързалях с Марина Анисина. След нея се състезавах с Ирина Лобачова. И с двете прекрасно съм се разбирал и сме постигали много. Но въпреки това, искам да си призная, че в спорта не получих тази творческа реализация, която бих искал. Смятам, че моето недостигане на съвършените ми цели в спорта ми помогна да направя такава блестяща самореализация и кариера след спорта.

Кой измисля проектите? Постоянно ли сте с този екип, или ги сменяте?

Това е постоянният състав. С тези спортисти работя повече от десет години. Знаем си и кътните зъби, дето има една дума. Като едно голямо семейство сме. Скоро подобаващо отпразнувахме десетгодишния ни юбилей. Това бе за нас един невероятен повод да се съберем като истинско голямо ледено семейство. С тази трупа сме гастролирали не само по цяла Русия. Били сме и в САЩ, и в Израел, и в Китай, и в Казахстан, дори сме били в Арабските Емирства, където обрахме овациите. Обиколили сме цяла Европа. Имахме невероятен успех в Лондон.

Иля Авербух и Оля Ал-Ахмед, Москва. Снимка: личен архив на Иля Авербух и Оля Ал-Ахмед

Кой ще дефилира на ледения подиум в София от известните имена на фигурното пързаляне на Русия?

Всичките великите фигуристи на Русия ще танцуват в „Парад на шампионите” в зала „Арена Армеец” на 28 март. Олимпийските шампиони от игрите в Торино са част от уникалното ми ледено шоу, което гостува в България по покана на „Жокер медиа”. В него ще видим Татяна Тотмянина и Максим Маринин, както и Албена Денкова и Максим Стависки, Алексей Ягудин, Татяна Навка и Роман Костомаров, Оксана Домнина и Максим Шабалин и още много световни и олимпийски шампиони. Тотмянина и Маринин например са дует на леда от 1996 г. с треньор Наталия Павлова, а от 1999-а до 2002 г. са в челната тройка на всички състезания провеждани в Русия.

След конфликт с треньорката те се довериха на Олег Василев и с него през 2001-ва заминаха за Чикаго. Василев изцяло промени стила на пързаляне на двойката, като покани за техен хореограф италианеца Джузепе Арена. Така звездната двойка спечели европейското първенство през 2004 и 2005-та, като преди това станаха безапелационни първенци на всички състезания без световното. Есента на 2004-та обаче бе „черна“ за двойката.

По време на Skate America, при една от поддръжките, падат и са контузени тежко. Татяна бе с множество хематоми и сътресение на мозъка. Максим – също, плюс тежка психологическа травма. След огромни усилия и тренировки станаха олимпийски шампиони през 2006-та и това е финалът на спортната им дейност. От тогава са в моя звезден екип, с което се гордея, както и с всички останали, разбира се! Ние сме едно цяло, затова правим чудеса на леда!

Кое е по-важно за вас – семейството или пързалката?

За момента най-важна за мен е самореализацията.

Какво обичате да правите в свободното си време, ако имате такова?

Много обичам да пътешествам. Всяка една свободна минута гледам да бъда до сина си Мартин. Обичам да съвместявам тези две неща – пътешествията и прекараното време със сина ми.

На колко години е синът ви? Той кара ли кънки?

Синът ми е на 11 г. и колкото и парадоксално да ви звучи – той не кара кънки! Дори ги гледа пренебрежително с определена ненавист. Да, наистина това може да е парадокс, но аз не съм научил собствения си син да кара кънки! Вероятно се е комплексирал, защото всички очакват от него да стане като родителите си. Той, който е син на световни шампиони, не стои на кънки. Очакването от всички да продължи леденото дело явно го отблъсна и донякъде комплексира. Това е положението. Кънките за нас са болна тема…

Спазвате ли определен хранителен режим?

Бих искал да имам хранителен режим, но, уви, го нямам. Ям всичко. Поддържам форма с това, че непрекъснато съм в движение. На кънки съм по 10-12 часа на ден. Представете си 12 часа да се пързаляте и да сте в движение. Всичко се изгаря.

Как гледате на малчуганите, които тепърва прохождат на леда? Поддържате ли ги? Мотивирате ли ги да станат бъдещите звезди?

В Русия се отделя много внимание на спорта, особено при децата. Акцентът на правителствената ни политика в това отношение е децата да спортуват колкото се може повече. Това е много правилна политика, която неизбежно дава своите резултати. На олимпиадата в Сочи постигнахме огромни резултати благодарение на това, че всички в нашата страна спортуват от малки. Детският спорт е голям приоритет в Русия. И това е прекрасно. Само в Москва например тази година са построени над 1000 ледени пързалки. Най-голямата в света пързалка е също в нашата столица и тя е на ВДНХ. Децата много обичат да карат кънки и ходят с удоволствие на пързалките. Русия винаги е била и ще бъде обърната към спорта. Хубавото е, че спортът е извън политиката.

Какво ще пожелаете на българските фенове, които ви очакват с нетърпение?

Бих искал да подчертая, че в сложната геополитическа атмосфера ние в Русия сме изключително добронамерени, открити и искрени. Бих искал хората да се научат да филтрират политическите доводи. Трябва да се вгледаме в същността и дълбочината на нашите отношения. А същността е, че всички ние искаме хубав живот, искаме мир за децата ни, искаме да се смеем, да се радваме на всеки един миг от живота, искаме да се обичаме, да се възхищаваме на красотата около нас.

Моето послание към българите е – обичайте се, радвайте се на живота и на красотата в него. Затова ще докарам в София едно шоу, с което искам да ви покажа една може би неизвестна за вас Русия. Ние не сме агресивни, не сме войнствени, както ни описва Западът. Не вярвайте на тази пропаганда. Колкото по-близко сме един до друг, толкова по-добре ще се разбират нашите два народа. Нека да не строим стени между държавите, а да се хванем ръка за ръка.

За мен главната мисия, с която искам да дойда в България, не е комерсиална. Ние предостатъчно печелим тук, в Русия. Колкото и патосно да прозвучи, виждам мисията на нашето идване в страната ви и тя е посредством красивото, истинско, нежното изкуство да премахнем изкуствената паяжина, изплетена от пропагандата, която облъчва и двата ни народа. Искам българската публика да получи истинско удоволствие от шоуто и за дълго да ни запомни с красотата, която пресъздаваме.

"Российская газета". Всички права запазени.