„Асса“ – култовият филм, който срина СССР

Александър Чумичев / ТАСС
„Асса“ и до днес стои заема отделно място сред филмите на режисьора Сергей Соловьов. Наричат го „филм-манифест“, „главния филм за руския рок“ и дори „филмa, който срина СССР“. Култовата лента от 1980-те излезе на екран преди 29 години.

Индийско кино

Замисълът на „Асса“ е далеч от протест или манифест. По време на прожекция в Москва на своя филм „Чуждата, бялата и сипаничавата” Соловьов вижда, че в залата има войници, дошли да запълнят празните столове. В този момент той се зарича пред себе си, че ще заснеме успешен касов филм, който всеки ще трябва да гледа. Соловьов решава да се възползва от рецептата на индийското кино, което по онова време е особено популярно в СССР: любовна мелодрама, много музика и танци.

Краткият преразказ на „Асса“ наистина звучи по боливудски: медицинската сестра-красавица Алика, която по облекло (мъжки ризи, вратовръзки, шапки) прилича на съветската версия на Ани Хол, пристига в зимна Ялта (в Крим, на черноморското крайбрежие) със своя любовник завършеният мафиот Кримов, но се влюбва в бедния музикант Бананана, който денем работи като охрана, а вечер пее в ресторанта.

Ревнивият Кримов нарежда Бананана да бъде убит, а Алика, след като научава за плана, убива Кримов със случайно попаднал ѝ пистолет. Всичко е както си му е редът: бедност и богатство, любов и кръв, песни и танци. Във филма има лилипути, кагебисти, псевдокосмонавти и даже цареубиец, но главното, разбира се, е музиката.

Призът „За принос в киноизкуството“ на онлайн фестивала „Втори дубъл“ (Дубль дв@), който се провежда от 11 до 22 април, ще бъде връчен на Сергей Соловьов. Освен „Асса“ той стои зад известни киноленти като „Сто дни след детството“/ „Сто дней после детства“ („Сребърна мечка“ в Берлин за режисура), „Спасител“/ „Спаситель“, „Чуждата Бяла и сипаничавата“/ „Чужая Белая и Рябой” (специален приз на журито във Венеция).


Рок вълна

Виктор ГоворухинВиктор Цой. Снимка: ТАСС

Да чуеш на голям екран в края на 1980-те най-големите групи в руския рок – „Аквариум“, „Кино“, „Браво“ и всички тези, които се презаписвали един друг на магнетофонни ленти, е истински шок. Максимумът, на който могат да разчитат ъндърграунд групите тогава, е малката зала на Дома на културата с няколкостотин места. А Соловьов им осигурява многомилионна аудитория.

„Златният град“/ „Город Золотой“ на Борис Гребеншчиков и „Искам промени“/ „Хочу перемен“ на Виктор Цой са чути от цялата страна и тя вече не може да остане същата. Това е колосално зареждане със свежа енергия; това е рок вълна, която не може да бъде спряна: плочата на „Асса“ е една от първите официално издадена от руски рок групи, а презентацията на филма се превръща в грандиозно и невиждано в СССР шоу.

Всички на парад

През пролетта на 1988 г. в Дома на културата на Московския електролампов завод се случва истинска културна революция: в продължение 3 седмици, от 25 март до 17 април, там гърмят реклами на филма „Асса“, който организаторите наричат „арт рок парад“. През цялото време сградата на Дома на културата е в обръч от полицаи, а хората се редят на опашки за билети. Във фоайето тече ревю на алтернативна мода, а на няколко етажа в Дома е разгърната изложба на художници-авангардисти със заглавие „Новата живопис на 80-те“.

Наоколо бойко се движат продавачи на тениски със символите на „Асса“ – така че филмът прави революция в СССР и в областта на PR-а. До този момент нито един филм не е презентиран с такъв размах.

След това започва концерт на най-добрите рок групи на страната – „Кино“, „Аквариум“, „Алиса“. Чак след това идва ред на филма. След Москва „парадът“ обикаля и други градове и към момента на официалната премиера на лентата рок вълната вече е заляла цялата държава.

Големите промени

Снимка: ТАСССергей Говорухин и Татяна Друмич. Снимка: ТАСС

В епилога на „Асса“ се появява идолът на руския рок от 1980-те години Виктор Цой – неговият персонаж идва да пее в ресторанта, за да замести загиналия Бананана. Във финалните кадри, по време на изпълнението на песента „Ние чакаме промени“, ресторантът изведнъж се превръща в голяма зала, а за да се снимат в масовката, идват 10 000 човека. Повечето държат в ръце запалки и в този момент се припомня фразата на романтичния Бананана: „Ако всеки от нас запали по една свещичка, половината небе ще бъде светло“ (край на финалните надписи).

Не се налага дълго да чакат промените – само две години след премиерата на „Асса“, на концерт на Цой и група „Кино“, идват не 10, а 70 хиляди души, а след още година, по волята на руския рок, СССР рухва.

"Российская газета". Всички права запазени.