Как се появява първият в СССР неформален театър „Съвременник“

„Съвременник“ е един от основните символи на епохата на „затопляне“, периода на относителна демократизация на политиката на СССР по времето на управление на Никита Хрушчов (от средата на 50-те до средата на 60-те години на ХХ в.). Това е времето на публичното развенчаване на култа към личността на Йосиф Сталин през 1956 г., отслабването на тоталната цензура, публикуването на повестта на Александър Солженицин „Един ден на Иван Денисович“ за сталинските лагери.  

Театър на епохата

„Съвременник“ е първият театър в СССР, възникнал не по разпореждане отгоре, а основан от група млади актьори, възпитаници на Школата-студио на Московския художествен театър (МХТ). Програмата му е изградена върху противопоставяне на неговата Алма матер – тромавия официален МХТ. 

u0412 u0420u0443u0441u0438u044f u043du0430u0431u0438u0440u0430 u0441u043au043eu0440u043eu0441u0442 u0442u0435u0430u0442u044au0440u044au0442 u0437u0430 u0431u0435u0431u0435u0442u0430

Режисьорът Олег Ефремов и неговата трупа актьори мечтаели да се върнат към корените на художествения театър, към идеите на Константин Станиславски за „жив театър“.

Младият „Съвременник“ не бил политически опозиционен като по-късно възникналият „Театър на Таганка“ на Юрий Любимов. Той прави революция с това, че започва да говори от сцената така, както се говори по улиците, започва да говори за своите съвременници, тревогите и проблемите им.

На 15 април 1956 година е открит със спектакъла „Вечно живи“ по пиесата на Виктор Розов, по която година по-късно е сниман известният филм „Летят жерави“, получил „Златна палма“ на филмовия фестивал в Кан. Зрителите са така потресени от тази военна история, от искреността и правдивостта на играта, че не искат да се разотиват по къщите си и разговарят с актьорите до сутринта. Става ясно, че се е родил не просто нов колектив, а нова театрална естетика – своеобразен отговор на европейската нова вълна с нейното внимание към обикновения човек. 

Пет години театърът нямал своя сцена и бил принуден да играе на различни места. През 1961 г. театърът получава старата сграда на бивш ресторант на площад „Маяковски“ и мястото става театрална Мека за московската интелигенция.  

Било невъзможно да се купят билети. Светлината в театъра не угасвала даже нощем – работели с ентусиазъм. Порядките в театъра били демократични: всички решения вземал художественият съвет, състоящ се от актьорите-основатели.

Втори живот на „Съвременник“

Прес снимка

През 70-те години театърът преживява тежка криза. Завършва епохата на „затопляне“, започват годините на политическа реакция. Освен това предлагат на Олег Ефремов да оглави основния конкурент – Московския художествен театър, и режисьорът с част от артистите напуска театъра. Предсказват скорошен край на театъра, но той устоява и започва нов живот в сграда на „Чистие пруди“ („Чистые пруды“).

Театърът е оглавен от Галина Волчек. Тя кани за сътрудничество много млади режисьори – днешните звезди Валерий Фокин, Йосиф Райхелгауз, Роман Виктюк, поставя много спектакли и сама, засягайки най-сложните и забранени по онова време теми. 

За първи път на съветска сцена се заговаря за търговията с наркотици – в постановката по романа на Чингиз Айтматов „Голгота“, или за проституцията – в постановката на пиесата на Александър Галин „Звезди на утринното небе“. Но истински пробив прави спектакълът „Тежък маршрут“ по автобиографичната книга на Евгения Гинзбург. „Хрониката от времената на култа към личността“, която поразява зрителите. За три часа героините преживяват години на нечовешки страдания, унижения и мъчения в сталинските лагери, но не губят достойнство.

С този спектакъл „Съвременник“ постига огромен успех в Германия и Финландия, а по време на триумфалния си гастрол в Ню-Йорк през 1997 година получава наградата „Драма Деск Ауърд“ (Drama Desk Award), която дотогава не е присъждана на чуждестранни театри. Оттогава колективът редовно гастролира зад граница – в Израел, САЩ, Франция, Англия, Полша, Бразилия. Негови визитни картички стават „Тримата другари“ по Ремарк и „Три сестри“ на Чехов. 

И макар в последните години „Съвременник“ да е позагубил свободолюбивия си дух и да е станал солиден и уважаван, той все още е обичан от критиците и публиката не само в родината си, но и в целия свят.

10 u0444u0430u043au0442u0430 u0437u0430 u0411u043eu043bu0448u043eu0439 u0442u0435u0430u0442u044au0440, u043au043eu0438u0442u043e u0435u0434u0432u0430 u043bu0438 u0437u043du0430u0435u0442u0435

"Российская газета". Всички права запазени.