Как да гледаме и разбираме руската икона?

Иконата е неотменима част не само от руската култура, но и от цялото европейско средновековие, което в Русия има различни хронологични рамки. За разлика от страните в Западна Европа, руското изкуство „пропуска“ периода на Ренесанса. Средновековието тук продължило от края на X век, когато древна Рус приела християнството, до края на XVII век, когато възкачилият се на престола Петър I преобърнал културата в друго русло.

Развитието на иконата не е спирало – в новопостроените храмове са изписвани образи, в които могат да бъдат открити черти от барок, рококо, класицизъм и модернизъм. Но всички основни принципи били създадени в тези седем века, когато църковното изкуство преобладавало над светското.

Обратна перспектива

Главната особеност на изобразителния език на руската икона (и принципното ѝ различие от западноевропейската традиция) е използването на обратната перспектива. Точката, в която се събират всички линии се намира не зад плоскостта на изображението, а пред него. По този начин светците или сцените от Светото писание, изобразени на иконата, се разполагат в условното пространство между зрителя и плоскостта на иконата.

Изображението се превръща в прозорец към свещения свят, недостъпен за обикновения човек и неподвластен на логиката. Благодарение на обратната перспектива този свят се разгръща пред зрителя в своите вселенски, космически мащаби. Интересното е, че дори когато древноруските иконописци се запознали с линейната перспектива, те не са я пренесли в иконописните изображения, защото тя не съответствала на техните канони и на смисъла на иконите.

u041fu043eu0433u043bu0435u0434 u0432 u0441u044au0440u0446u0435u0442u043e u043du0430 u0440u0443u0441u043au043eu0442u043e u043fu0440u0430u0432u043eu0441u043bu0430u0432u043du043e u0445u0440u0438u0441u0442u0438u044fu043du0441u0442u0432u043e

Композиция

Във всички древни икони на дървената дъска има забележима вдлъбнатина – „ковчег“, в който се помещава изображението. Това позволява да се отдели земният свят, в който се намира зрителят, от небесния, изобразен в иконата. В композицията на иконата свободно се обединяват събития, случили се по различно време. Например Успение Богородично включва моменти от смъртта на Мария, възнесението на душата ѝ при Христос и ангелите небесни, скърбящи апостоли на смъртното ѝ ложе – долитащи от всички краища на земята, за да се простят с нея.

Ключовото за повествованието събитие не само е сложено в центъра, но и е отделено с увеличен мащаб. По този начин зрителят веднага бива „докоснат“, а чак след това вижда детайлите от повествованието.

Златен фон

Руската икона като явление била открита чак в началото на XX век, когато реставраторите се научили да свалят от повърхността ѝ натрупания през вековете слой от дим и прах, напластен от изгарянето на свещите.

До този момент смятали иконите за изписани в мрачни нюанси, но изпод тъмните слоеве се показала ярка, сияеща живопис.

Златният фон в иконите е символ на висшия свят и божественото сияние. Той придава великолепие на Небесното царство, където няма нощ. Точно затова със злато били изобразявани гънките в дрехите на Исус Христос, Божията майка и светците. Понякога заменяли златото с жълта боя, но смисълът си остава същият. 

Цветове

Всеки цвят в иконата си има свой смисъл. Червеният и белият са „синоними“ на златния. Белият цвят се използва за изобразяване на божествената светлина в сцената с Преображение Господне, в бели пелени са увити невинните души. Червеният цвят понякога се използва за изобразяване на жертвеност, но в повечето случаи означава тържественост, празничност, божественост. Червеният цвят символизира Възкресение Христово, а червеният фон на иконите – знак за тържество на вечния живот.

u0421u0438u0431u0438u0440u0441u043au0438 u0445u0443u0434u043eu0436u043du0438u043a u0438u0437u0440u044fu0437u0432u0430 u0438u043au043eu043du0430

Синият цвят се асоциира със света на небесното, смятан е за цвят на Богородица, в който са се съединили земното и небесното начало. Зеленият цвят е на раждането и живота. Кафявият – на земята, на всичко временно и тленно. Черният – цветът на смъртта и монашеството.

Единственият цвят, който иконописците никога не използват, е сивият. Смесването на бяло и черно, на добро и зло, се възприема като израз на неопределеността и пустотата, неуместни в художественото пространство на иконата. 

Идеалната форма

Кръгът като най-хармонична и идеална фигура е още един похват, чрез който се обозначава божественото в иконите, той олицетворява висшия свят, в противовес на „земния“ квадрат и неговите производни. С кръгове се рисуват ореолите на светците, в кръгли или овални форми иконописците често поставят фигурите на Исус Христос и Дева Мария, в моменти от тяхната слава. Кръг представлява и силуетът на ангела в един от шедьоврите на руското изкуство – иконата „Троица“ на Андрей Рубльов.

Канонът

Иконописните изображения са подчинени на канон, който бил заимстван от Византия, допълнен и отчасти преработен от руските майстори. На практика това означава, че майсторът-иконописец използвал в работата си прориси (восъчни листове) и така наречените „иконописни оригинали“ – книги с подробно описание на външността на светците. Брадата на светеца например трябвало да бъде кръгла или остра, той бил представен като старец или младеж, описано било какви цветове може да се използват и кои предмети разкриват неговия образ.

Всички тези детайли помагат на зрителя да се ориентира. Например ореол с кръст може да има само Христос, а три звезди – на плещите и на челото на Божествената майка. С кръстове в ръце се изобразяват мъчениците, умрели за вярата си, ковчеже с лекарствени средства и лъжица са атрибутите на лечителя Свети Пантелеймон. В бяла одежда със закрити слепоочия се изобразява една от най-почитаните светици – Матрона Московска, живяла през първата половина на XX век. Миниатюрен модел на отделен храм или цял манастир на дланта обозначават основател на крупна обител.

Някои образи са доста по-сложни. Например на новгородската икона от XIV век „Отечеството с избрани светци“ във фонда на Третяковската галерия могат да бъдат видени неголеми кръгове с крила като при херувимите. Така се изобразяват още от византийски времена описаните в Библията, но неперсонифицираните небесни сили.

Жития на светците

Прес снимка

В Русия получили голямо разпространение житийните икони – разкази за живота (житието) на светец от рождението му до канонизацията и прославлението му. Около централното поле, където е изобразен светецът, са разположени неголеми сцени, показващи най-важните периоди от живота му. Подобни изображения трябва да бъдат изучавани от ляво на дясно и от горе надолу, тоест като се започне от левия горен ъгъл, първо се гледа най-горният ред, а после – сцените от ляво надясно в кръга около главното изображение.

Нови празници

Иконографията и сюжетите на някои руски икони са уникални и нямат византийски прототипи, защото са свързани с църковни празници, които се отбелязват само в руската православна църква. Най-популярният от тях – Покров Богородичен, е установен през XII век от княз Андрей Боголюбски. Историческата канава е взета от житието на константинополския светец Андрей Юродивия. Той получил видение по време на обсадата на Константинопол, в което Богородица му се явила и разперила своя плащ над града, за да го запази от вражеското нападение.

За подобна защита на руската земя очевидно се е надявал амбициозният руски княз. Още един подобен сюжет – празникът на Владимировската икона на Божията майка. Според легендата по време на татаро-монголското иго войската на Тимур Тамерлан стигнала до Москва, а от Владимир пренесли в Москва древна и особено тачена икона на Божията майка. И в този момент врагът се върнал назад.

Стойност

Традицията да се покрива изображението на особено почитаните икони със злато или сребро и скъпоценни камъни, дошла от Византия, но в Русия получила особено голям размах. Символически металното покритие играе същата роля, както и златният фон – показва сиянието и красотата на божествения свят. Царе и императори поръчвали на най-добрите ювелири иконите си, а днес те свидетелстват за развитието на декоративно-приложното изкуство.

"Российская газета". Всички права запазени.