Последните дни на руските писатели: Марина Цветаева

Руслан Кривобок / РИА „Новости“
Последните години от живота на великата поетеса Марина Цветаева приличат на кораб, който потъва в непознати води. Бурята на руската революция е разбила вълшебния свят, в който поетесата живее със семейството си. Докато се скита из Европа и Русия, Цветаева губи надежда, че някога ще може да намери място, където да живее, пише и да е щастлива.

През 1922 г. Марина Цветаева напуска Русия и заминава за Берлин, за да се събере със съпруга си Сергей Ефрон. Той бяга от страната, когато Бялата армия, към която принадлежи, е победена от болшевиките. Марина силно обича Русия – земята, в която е влюбена и с която е духовно свързана. Този път обаче усеща, че в родината ѝ няма място за нея. „Не става въпрос за политика, а за новия човек – безчовечен, полумашина, полумаймуна и полуовца“, пише тя. За човека, който значи всичко за поетесата, няма място в собствения му нов режим.

„… Тук съм ненужна, там съм невъзможна“

Снимка: ТАСССнимка: ТАСС

От малка Марина има огромна фантазия. Родена е в много образовано семейство (баща ѝ е основател на известния Музей за изящни изкуства „Пушкин“) и започва да пише стихове още на 6 години. Тя си създава един вълшебен свят, който рязко контрастира с бруталната реалност в новата Русия. Докато е в изгнание обаче, нейният непокорен и независим дух не се вписва в нито една отделна група: „Не се разбирам с руските имигранти, живея единствено в тетрадките си – в дълговете си – а когато от време на време се чува гласът ми, той винаги казва истината без сметки“.

Интровертният характер на Цветаева и нежеланието ѝ да създава контакти с емигрантите не са основната причина тя и семейството ѝ да са възприемани предпазливо от руската общност във Франция. Основната причина е съпругът ѝ, когото подозирали, че е съветски шпионин.

През всичките тези години в Европа Сергей казва на Марина, че е почти винаги болен. Оказва се, че му е трудно да си намери стабилна работа и така Марина остава единственият член на семейството, който се грижи за прехраната. Връзката на Марина със съпруга ѝ преминава през критичен период. Въпреки постоянните им спорове и взаимни изневери, верността ѝ към съпруга ѝ е непоколебима.

Въпреки нещата, които разказва на жена си, Ефрон води активен социален живот и обмисля да се върне в Русия. Започва да се увлича по съветските идеи, заради което в крайна сметка става агент на съветските тайни служби във Франция. Сред емигрантите тръгват слухове, че Сергей може би е шпионин.

Междувременно връзката на Цветаева с по-голямата ѝ дъщеря Ариадна (Аля), към която Марина проявява обсебваща любов, се влошава до такава степен, че на 21-годишна възраст Аля бяга от нея и се завръща в СССР през март 1937 година. Малко след това Сергей е замесен в убийството на бивш агент на НКВД – Игнас Райс, и му се налага да напусне страната през юни 1937 година.

Отчуждена в ерата на терора

Снимка: ТАСССнимка: ТАСС

Марина остава сама със сина си Георги (Мур) в една много деликатна ситуация. Френските издания постоянно отхвърлят творбите ѝ, а руските имигрантски вестници и списания не я приемат, защото е жената, а може би ѝ съучастникът, на един предател.

Цветаева спира да пише и това е едно истинско морално самоубийство: „Ясно си представям деня, в който вече няма да пиша стихове – в този ден ще умра“. Освен кризата в личния ѝ живот, Мур, който по онова време е на 14 години, постоянно копнее да се събере със сестра си и баща си и да види със собствените си очи чудесната страна, за която е слушал толкова много. През юни 1939 г. Марина и синът ѝ се качват на кораба, който ще ги отведе до Ленинград. След 17 години извън СССР, прекарани в изгнание и пълна мизерия – първо в Берлин, после в Прага и накрая в Париж, завръщането на Марина Цветаева в родината е бавно и болезнено пътуване към нейната кончина.

През юли цялото семейство най-накрая се събира в Болшево – в лятна къща за агентите на НКВД, в покрайнините на Москва. Там Аля е арестувана, а два месеца по-късно идват и за Сергей – сломена от мъченията, на които е подложена, Аля подписва признание, че и баща ѝ, и тя са работили за френските тайни служби. Въпреки че месеци по-късно Аля се отрича от първоначалните си показания, всичко е напразно. Аля е осъдена на 8 години концентрационен лагер, а Сергей Ефрон е екзекутиран чрез разстрел през 1941 година. Именно по този прибързан и ужасяващ начин Цветаева губи почти цялото си семейство. До нея остава единствено синът ѝ Мур.

Към задънената улица

На 22 юни 1941 г. Германия напада СССР. Нацистката армия напредва бързо и през юли в Москва започват първите бомбардировки. Марина и Мур са евакуирани в гр. Елабуга, където се настаняват в една селска къща – огромна промяна след европейските апартаменти, в които са свикнали да живеят. В този град, без пари и без работа и без новини от дъщерята и съпруга ѝ, Марина се впуска в една опасна спирала, която синът ѝ Мур описва в дневника си (27 август 1941 г.): „Мама живее в самоубийствена мъгла и не говори за нищо друго, освен за самоубийство. Не прави нищо друго, освен да плаче и да говори за униженията, които трябва да изтърпи… Мама казва – нека всичко бъде изгубено и ще се обеся…“.

В деня преди тази записка обаче, на 26 август, Цветаева пътува до близкия град Чистопол, където по онова време са се заселили и други евакуирани писатели. Там Цветаева споделя желанието си да получи регистрация и жилище в Чистопол и подава молба за работа в кухнята на писателската столова. Тя сякаш се лъкатуши по границата между живота и смъртта, неспособна да реши дали да продължи да живее в лишения и да издържа сина си или пък да се откаже от всичко и да избере бързия край.

На 31 август, неделя, обитателите на къщата, включително синът ѝ Мур, са навън. Марина се възползва от тази възможност и пише три прощални писма. Едното е адресирано до човека, който ще намери тялото ѝ. Моли синът ѝ Мур да бъде заведен до близък до Чистопол град, където живее поетът Николай Асеев. Второто писмо е до Асеев и съпругата му, в което тя ги моли да се грижат за сина ѝ и да приемат сандък, пълен със стихотворенията ѝ, както и няколко нейни произведения в проза (Асееви обаче не се погрижват нито за Мур, нито за наследството на Цветаева). Последното писмо е адресирано до Мур: „... Лудо влюбена съм в теб… Кажи на тати и Аля – ако ги видиш – че съм ги обичала до последния миг и им обясни, че съм попаднала в задънена улица“.

Когато синът ѝ се прибира у дома, той разбира, че майка му е спазила обещанието си. Марина Цветаева се обесва на 48-годишна възраст. Погребана е на 2 август в гробището на Елабуга, въпреки че точното място на гроба ѝ остава неизвестно и до днес.

Разхвърляни в прахта на магазини/ (загърбвани преди и занапред)/ словата ми, кат‘ драгоценно вино,/ знам, все пак ще дочакат своя ред“. 

(Разбросанным в пыли по магазинам
(Где их никто не брал и не берет!),
Моим стихам, как драгоценным винам,
Настанет свой черед.
)

Била е права. Днес Цветаева се помни не само на Земята. Астероид 35111, който обикаля Слънцето, също носи нейното име.

"Российская газета". Всички права запазени.