„В Русия е възможно само едно: православна вяра и самодържавна власт“

1. „Фактът е най-упоритото нещо на този свят“. („Майстора и Маргарита“)

Това е фраза на Воланд, който се обръща към отрязаната глава на Берлиоз на бала. Цитат от великия роман, който отдавна се е превърнал в култ, а самото произведение – в едно от най-известните творби на писателя.

„Майстора и Маргарита“ е едно от незавършените произведения на Булгаков – романът е събиран на части след смъртта на писателя. В него има две сюжетни линии – събитията в Москва през 20 век и събитията в романа, написан от Майстора (времената на Пилат Понтийски). Произведението е екранизирано и поставяно в театър многократно.

Първата лента по мотиви от романа е създадена през 1971 г. от Анджей Вайда. През 1994 г. филм по „Майстора и Маргарита“ прави и Юрий Кара, но поради разногласия с постановчика и продуцентите зрителите са лишени от възможността да се запознаят с работата цели 17 години. През 2005 г. своя версия представя и Владимир Бортко.

2. „Има нещо съмнително в мъжете, които избягват виното, игрите, обществото на прелестни жени, разговорите на чашка. Такива хора или са тежко болни, или тайно мразят околните“. („Майстора и Маргарита“).

3. „Да, човекът е смъртен, но това не е най-страшното. Лошото е, че той понякога е внезапно смъртен, това е неприятното!“ („Майстора и Маргарита“)

4. „Достоевски е умрял. – Протестирам, Достоевски е безсмъртен“ („Майстора и Маргарита)

Снимка: Кинопоиск

5. „Свиня – продължи Турбин (за Петлюра) с ненавист – та дори самият той говори на този език! А? Онзи ден попитах този негодник доктор Курицки дали от ноември миналата година е забравил да говори на руски. Беше Курицки, а стана „Курицький“... И го питам: как е „котка“ (на руски – кот – бел. ред.) на украински“? Той отговаря „кит“. Питам го: „А как е кит?“. Той стои, гледа с изпулени очи и мълчи. И сега не ме поздравява.

Николка се разтресе от смях и каза:

- Те не могат да имат дума за „кит“, защото в Украйна няма китове, а в Русия са цял куп. В Бяло море има китове...“ („Бялата гвардия“).

Романът „Бялата гвардия“ е публикуван от Булгаков през 1925 година. Книгата е посветена на събитията около гражданската война в Украйна през 1918 г. и съдбата на семейство руски интелектуалци и техните приятели.

„Бялата гвардия“ е до голяма степен автобиографичен роман – прототип на героите са роднини и приятели на Михаил Афанасиевич. По мотиви на романа има поставени спектакли, а истинската му екранизация се ражда едва през 2012 г. (режисьор Сергей Снежкин), макар че във филма има доста отклонения от текста и неточности.

Споменатият в цитата Симон Петлюра е политически и военен деец – един от организаторите на Централната рада и Директорията на Украинската народна република; неин ръководител от 1919 г., главен атаман на войската и флота.

6. „Този ваш гетман – крещеше старият Турбин – бих го обесил първо за устройството на тази миличка Украйна! Да живее Свята Украйна с изглед от Киев до Берлин! Половин година той издевателства над руските офицери, издевателства над всички нас. Кой забрани формированието на руската армия? Гетмана. Кой тероризира руското население с този гнусен език, който изобщо не съществува? Гетмана. Кой разпространи тази смрад с опашка по главите? Гетмана“. („Бялата гвардия“)

10 u043cu0435u0441u0442u0430 u0432 u041cu043eu0441u043au0432u0430 u043eu0442 u0440u043eu043cu0430u043du0430 u043du0430 u0411u0443u043bu0433u0430u043au043eu0432 u201eu041cu0430u0439u0441u0442u043eu0440u0430 u0438 u041cu0430u0440u0433u0430u0440u0438u0442u0430u201c

7. „Звездите ще останат, когато и тленните ни тела и дела вече няма да ги има на земята“. („Бялата гвардия“)

8. Гетмана:

„Отдавна искам да Ви кажа – на Вас и на другите адютанти, че трябва да се говори на украински.

В крайна сметка това е безобразие!

Нито един мой офицер не говори на езика на страната и така украинските части остават с изключително отрицателно впечатление. 
Моля Ви любезно“.

Шеврински:

Слушам, ваша светлост. Дежурен адютант корнет... княз... (Настрана).
Един бог знае как е „княз“ на украински! По дяволите! (На всеослушание). Новожилцев, временно изпълняващ длъжността... Мисля, измислям... премислям...

Гетмана:

Говорете на руски!

Шервински:

Слушам, Ваша светлост.

Корнет княз Новожилцев, който бе дежурен преди мен, очевидно внезапно се е разболял и си е тръгнал още преди да дойда...“ („Дните на Турбини“).

Михаил Афанасиевич пише пиесата „Дните на Турбини“ на основата на романа си „Бялата гвардия“ по предложение на Московския художествен театър. В пиесата, също като в романа, Булгаков се опира на собстевните си спомени за Киев по време на Гражданската война. През септември 1926 г. „Дните на Турбини“ е разрешена за постановка.

След това е редактирана многократно. Спектакълът „Дните на Турбини“ бил любим на Йосиф Сталин (според официални данни съветският вожд го е гледал над 15 пъти). През 1976 г. излиза и екранизация на пиесата, дело на режисьора Владимир Басов.

u041au0430u043a u0438u0437u0433u043bu0435u0436u0434u0430 u0440u0443u0441u043au0430u0442u0430 u043bu0438u0442u0435u0440u0430u0442u0443u0440u0430: u0431u0440u0430u0434u0430, u0431u0430u043au0435u043du0431u0430u0440u0434u0438 u0438 u0431u0440u044au0441u043du0430u0442u0430 u0433u043bu0430u0432u0430

9. „Ако държите да имате добро храносмилане, моят съвет е: не говорете по време на обед за болшевизма и за медицината. И, опазил ви господ, не четете преди ядене съветски вестници“. („Кучешко сърце“)

Повестта „Кучешко сърце“ е написана от Булгаков през 1925 година. Историята за експеримента на професор Преображенски да присади на улично куче човешки органи се е превърнала в христоматийна. Редица изследователи смятат повестта за политическа сатира, а Шариков (човекът, получил се в резултат на експеримента) се възприема като алегоричен образ на лумпена-пролетариат, който неочаквано получава огромни права и свободи и започва да унищожава и себеподобните си, и създателите си. Най-известната екранизация на повестта е филмът на Владимир Бортко „Кучешко сърце“ от 1988 година.

10. „Никога недейте прибягва до престъпление, срещу когото и да е насочено то. Доживейте до старини с чисти ръце“. („Кучешко сърце“).

"Российская газета". Всички права запазени.