10 факта за Третяковската галерия, които не са известни дори на руснаците

Светлана Павлова / ТАСС
На 22 май Третяковската галерия в Москва – един от главните руски музеи, отбелязва 160-та си годишнина. „Руски дневник“ си припомня интересни факти от историята на главното хранилище на руското изкуство.

1. Историята на музея започва от покупката на една жанрова картина

Своето летоброене галерията води от деня на покупката ѝ от руския търговец и колекционер Павел Третяков на картината на Василий Худяков „Сблъсък с финландските контрабандисти“. Той я купува през 1856 г. в петербургското ателие на художника за 450 рубли (днес – около $7,7 хил.). Именно от „Контрабандистите“ започва колекцията, по-късно прераснала в най-голямата сбирка на руско изкуство. Днес картината се намира в зала №16 на галерията. 

2. Галерията е основана от двама братя, а не от един

Малкият брат на Третяков – Сергей, поначало също колекционирал платна на руски художници. Първата картина в неговата колекция става пейзажът „Ипатиевски манастир под Кострома“ на художника Алексей Боголюбов. Купил я по съвет на Павел Михайлович. По-късно, ако по-големият брат не можел по някакви причини да се сдобие с някоя картина, я купувал по-малкият брат.

3. Третяковската галерия колекционирала не само руска, но и западна живопис

С времето Третяков-младши се пренасочил към западноевропейска живопис, основно – към френски романисти и реалисти. Своята колекция завещал на брат си. Картините били пренесени в имението на ул. „Лаврушински переулок“, а през 1892 г. Павел дарил обединената колекция на града заедно с къщата. При съветската власт през 1925 г. картините на чуждестранните художници били разделени между Държавния музей за изобразителни изкуства „А.С. Пушкин“ и Ермитажа. Така например в колекцията на столичния Пушкински музей се оказва шедьовърът на Жюл Бастиен-Льопаж „Селска любов“.

4. Галерията е завещана на народа на Русия

Първото завещание, в което се говорело за създаването на галерия, Третяков написал на 28 години. По-късно, предавайки колекцията на града, той поставил няколко условия: галерията трябва да бъде отворена „за вечни времена“ и за безплатни посещения, и да работи не по-малко от четири дни в седмицата, с изключение на Великден, Коледа и Нова година.

5. Царят не признал историческия сюжет

Първата картина в колекцията на Третяков, чийто сюжет бил заимстван от руската история, става платното на Константин Флавицки „Княгия Тараканова в тъмницата“. Героинята му се представяла за дъщеря на императрица Елизавета Петровна и граф Алексей Разумовски. Тараканова, по заповед на Екатерина ІІ, била изведена от Италия в Русия и заточена в Петропавловската крепост в Санкт Петербург, където умряла. Цар Александър ІІ не харесал картината: той заповядал да се отбележи в каталога на изложбата на Художествената академия, че сюжетът на картината не съответства на действителността. 

6. На откриването на галерията почти нямало жени

В деня на откриването през август 1893 г. „Московската градска галерия на Павел и Сергей Третякови“ била посетена от около 700 души. Вестниците писали, че това били художници от различни поколения, студенти, занаятчии, продавачи и селяни. Почти нямало жени сред посетителите.

7. Известната картина на Репин била подложена на цензура

Било забранено излагането на някои картини от обширната колекция. Първото подложено на цензура платно станала известната картина „Иван Грозни и неговият син Иван на 16 ноември 1581 година на Иля Репин (известна с названието „Иван Грозни убива сина си“). Картината категорично не се харесала на цар Александър ІІІ и на 1 април 1885 г. било забранено публичното ѝ показване. Третяков дори направил за нея пристройка, за да я показва на избрани хора. Три месеца по-късно забраната все пак била отменена.

8. Художниците ценели колекционера повече от царя

Авторитетът на Третяков сред художниците бил толкова висок, че негласно му се предоставяло приоритетно право за покупка на картини. А фразата „Моля, запазете ми тази картина“ можела да се смята за своего рода знак за качество – вкусът и умението на колекционера да разпознава шедьоврите били неоспорими. Ако Третяков се интересувал от дадена картина, понякога да я купят не успявали дори членовете на царското семейство.

9. За картината на Иванов била построена отделна зала

Картината „Явяването на Христос пред хората“ била купена от Александър ІІ за 15 хил. рубли (днес около $245,5 хил.) буквално няколко часа след смъртта на художника Александър Иванов. Павел Третяков получил само ескизите. В съветско време през 1925 г. било решено картината да бъде предадена на Третяковската галерия. Специално за нея към сградата на галерията била пристроена отделна зала, способна да вмести платното с размери 5,4 на 7,5 метра. То се намира там от 1932 г.

10. Бюстът на основателя на галерията заменил скулптурата на Сталин

Пред сградата на Третяковската галерия до 1938 г. имало паметник на Ленин. През 1939 г. на същото място се появила скулптура на Сталин. И едва през 1980 г. е заменена от паметник на основателя на музея. Интересното е, че скулптурата на Сталин все още се намира на територията на галерията – преместена е във вътрешния двор.

"Российская газета". Всички права запазени.