За втора поредна година празникът на волжките българи „Сабантуй” (празник на ралото) събра стотици любители на веселието, традициите и положителните емоции в София на 21 май. Празникът, организиран от Сдружението на волжките българи, се проведе под патронажа на ЮНЕСКО, а целта е хората да научат повече за общите исторически корени на българите от Волжка и Дунавска България.
От незапомнени времена „Сабантуй” бележи края на пролетните земеделски дейности и дава начало на празниците преди усилната работа по прибирането на реколтата. Тържествените програми включват песни и танци, състезания, занаяти и кулинарни изкушения.
Народностите на днешен Татарстан са запазили този празник и до днес, а през последните десет години той добива популярност в цялата Руска федерация. „Сабантуй” се празнува и в Лондон, Прага, Париж, Сидни и Аделаида, Ню Йорк и Калифорния и др.
Една от най-любопитните спирки за посетителите на тазгодишния празник в София бяха „шатрите“ на занаятчиите, дошли от далечна Башкирия и Татарстан, за да покажат уникалните си умения. От стари времена волжките българи са известни като изкусни занаятчии – техни изделия са пристигали с кервани до най-различни точки на Европа.
Снимка: Десислава Бонева
Юлия Шаймарданова разказа пред „Руски дневник“ за тайните на т. нар. „кожена мозайка“ – техника, която е запазена марка на татарските майстори на кожа. „Всичко е везано на ръка. Татарите се занимават с това от векове“, сподели Юлия. Според нея в момента тази традиция в родината ѝ се възражда. Все повече млади хора започват да се интересуват от това изкуство и да носят тези уникално красиви кожени изделия по тържествени поводи – например на сватби.
Снимка: Десислава Бонева
Наталия Шишкина, ръководител на творческо студио „Майсторки“ за моделиране и конструиране на дрехи и художествен текстил в Уфа, също бе в София, за да представи своите пачуърк творения. Макар че това не е традиционен за Башкирия занаят, Шишкина вплита в него традиционни за местния бит и обичаи елементи.
Снимка: Десислава Бонева
Освен че твори, Шишкина предава знанията и уменията си и на децата в своя клуб „Майсторки“ в с. Михайловко. Това пано е дело именно на децата – любопитно е, че в него има символи, които са и прабългарски руни. Всъщност, това са и прабашкирски, и прататарски и праказахски символи. „Ние сме булгари – и това ни обединява“, обяснява Гулмира Бакирова, един от организаторите на събитието.
Снимка: Десислава Бонева
Децата вплитат типични башкирски мотиви в сложни композиции от мъниста. Според Шишкина облата форма на яйцето, което служи за основа на произведението, развива моториката на малките майстори.
Снимка: Десислава Бонева
Посетителите на „Сабантуй“ можеха да си вземат и т. нар. „оберег“ – текстилни пана, които се закачват в дома за здраве, берекет, богатство, плодородие. На снимката например е „оберег“ с малко по-нетрадиционно предназначение – да помага на стопанката да командва мъжа си.
Снимка: Десислава Бонева
Рибите пък развиват женското начало и навици у момичетата – възпитават ги да бъдат домакини. Децата си играят с направените от тях изделия – пелмени, риби, и така се учат как да сервират, как да се хранят.
Снимка: Десислава Бонева
В София бе и Алсу Абсалямова от Уфа, която представи своя „оренбургский платок“ – специален вълнен шал, чиито нишки са толкова фини, че ги оприличават на паяжинки. Алсу разказа пред „Руски дневник“, че целият процес на изработка е ръчен – от събирането на вълната от специални кози до нейното предене и изплитането на крайния продукт. Алсу е потомка на род, който развива този занаят от 120 години.
Снимка: Десислава Бонева
Тази година Сабантуй посрещна и Факела на мира, донесен от участниците в Пробега на мира – международна щафета, символизираща всеобщия стремеж на човечеството към по-мирен свят. Огънят, символ на мира и хармонията, мина и през ръцете на изпълнителите, представили традиционни танци и музикални изпълнения.
Снимка: Десислава Бонева
През целия ден Южният парк в столицата бе огласян от артисти от различни краища на Русия. Те искрено забавляваха посетителите на „Сабантуй“ и създадоха ведра и слънчева атмосфера – въпреки дъждовното време.
Снимка: Десислава Бонева
В празника се включиха и български майстори на традиционни занаяти. Много от тях доказаха общите корени на нашите народи.
"Российская газета". Всички права запазени.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си