„Нощ в музея“ през погледа на руските „баби-разпоредителки“

Andy Freeberg
През нощта на 21 срещу 22 май в Москва се проведе десетата ежегодна акция „Нощ в музея“, в която взеха участие повече от 450 000 посетители, разгледали безплатно 300 музея и галерии. събитието се превърна и в месторабота за много жени от по-възрастното поколение, които поеха функцията на разпоредителки за една нощ. Ние се запознахме с тях, за да видим как се справят с извънредния труд.

Първото място, което посещаваме, е Музеят на космонавтиката. За да попаднем вътре, чакаме на дълга опашка под дъжда. Но настроението е позитивно. Една двойка пред нас отбелязва: „Нима това е опашка? На Серов беше истинска опашка!“

Действително, за да попаднат на изложбата на този художник в галерията на Кримски вал, московчани стояха по 5 часа при температура 15 градуса под нулата. В последния ден на изложбата беше счупена вратата на залата и ръководството на културната институция взе решение да удължи събитието с една седмица.

Музей на космонавтиката

Галина Газарова е наета да следи за реда в „Нощта на музеите“ именно в Музея на космонавтиката. Прекарвам с нея два часа от 20.00 до 22.00 ч. При нея постоянно идват хора с въпроси – кога започват екскурзиите, къде е тоалетната и т.н. Галина търпеливо отговаря на всеки, а освен това проверява и билетите им. Не знам дали сте се замисляли, но макар че е безплатно, все пак на входа трябва да ви дадат билет и след това разпоредителката да ви го провери. Бабите-наблюдателки са истински фейс контрол и не може и да си помислите да нарушите добрия ред.

За „нощната смяна“ идват много млади хора. Срещат се семейства с малки деца в колички – размерите на Музея на космонавтиката позволяват вътре да се влиза с детската количка.

В тази нощ безплатна е не само експозицията – на всеки половин час има организирани турове с екскурзоводи, които разказват за историята на усвояването на Космоса и за най-важните събития в историята на съветската и руската космонавтика.

Една такава екскурзоводка е Лара  студентка от Германия, която кара стаж в Русия. Тя постоянно посещава „Нощ в музея“ в родния си Берлин. Това е първата ѝ „нощ в музея“ в Москва и споделя, че ѝ харесва: „Впечатленията са, че въпреки дъждовното време, дойдоха много хора“.

Третяковската галерия

Към 23.00 ч пристигам в Третяковската галерия на Кримски вал, където се съхранява колекцията с произведения на изкуството от XX век, и където хората мръзнаха, за да видят Серов през януари. Видимо, мястото е заредено с очакване за дълго стоене на опашка и наистина на входа ме посреща внушителна опашка под усилващия се дъжд.

Местната баба-разпоредителка се оказва не така приветлива – изглежда изморена и сънлива. Не отговаря с охота на въпроси за творбите и изисква да се обръщаш към нея максимално вежливо – с име и презиме – Надежда Ивановна.

Седим с Надежда Ивановна, а край нас преминават десетки и стотици посетители. Ето  приближава се тълпа от шумни подпийнали студенти. За тях нощният поход в музея е безплатен начин да завършат вечерта. Една двойка спори за нещо около картината „Къпането на червения кон“. До тях жена успокоява 7-годишната си дъщеря, която, съдейки по всичко, в дадения момент иска да си е вкъщи и да спи. Изкуството посред нощ не се отдава на всеки с лекота.

Впрочем повечето посетители в Третяковската галерия са планирали посещенията си добре и почти не търсят разпоредителките за въпроси. Само една девойка се обръща към Надежда Ивановна с въпрос къде да намери картините на Шагал. Не ѝ провървява – зала № 9, където обикновено излагат картините на Шагал, е затворена, а самите картини временно са прибрани в хранилищата. Съобщавайки това, Надежда Иванова леко се разгорещява, но въпреки това, ми разказва малко за себе си. Историята ѝ е класически случай на разпоредителка в руски музей – цял живот е работила в училище, а в музея се устроила след пенсионирането си.

Към 2 часа след полунощ напускам галерията. На излизане срещам шумна група американски туристи. Питам ги „Как прекарвате „Нощ в музея“?“

Дженис от Айдахо възторжено разтърква ръце и гръмогласно казва: „Нощ в музея“ не е така скучно като ходенето с туристическа група. Имаме голям късмет, че сме в Москва точно по времето на тази акция“.

Да се говори на толкова висок глас в музея не е приемливо за Надежда Ивановна и тя хвърля неодобрителен поглед към туриста. Музеите и техните баби-разпоредителки обичат тишината.

"Российская газета". Всички права запазени.