6 анимационни филма на студио „Союзмултфилм“, които покориха света

ТАСС
Легендарното съветско студио „Союзмултфилм“ на 10 юни отбеляза своята 80-годишнина. „Руски дневник“ си припомня редките анимационни филми на студиото, които успяха да пробият зад граница по времето на СССР и впечатлиха зрителите от целия свят, като оставиха трайна следа в историята на анимацията.

1. Приказка на приказките

Най-известният в света анимационен филм на главната руска анимационна звезда – Юрий Норщайн, нееднократно печели фестивални награди. Той е признат за най-добрия анимационен филм на всички времена и народи по време на Los Angeles Animation Olympics през 1984 г.

Филмът „Приказка“ (1979) е построен като поток от спомени и свободни асоциации, принадлежащи не на конкретен герой, а по-скоро на народа като цяло. Има и препратки към поезията от ХІХ в., и спомен за Втората световна война, и алюзии към библейски текстове, и приспивна песничка, която е чувало всяко рускоезично дете: „Баю-баюшки-баю, не ложися на краю, придет серенький волчок и ухватит за бочок“ (Нани-на, не лягай на ръба, ще дойде сивият вълк и ще те хване за хълбока). Именно този тъжен, самотен вълк става главен герой на филма – през есента, в изоставената къща, спомнящ си за миналото на Вселената.

2. Ежко в мъглата (Ёжик в тумане)

Още един филм на Норщайн разказва за трансцеденталния опит на таралежа, който отива при своя приятел мечока да пият чай. По пътя таралежът се загубва в мъглата, среща бял кон, пада в реката, запознава се с риба... и е толкова очарован от заобикалящия го свят, че накрая, когато стига при мечока, едва поддържа приятелската беседа. „Ежко“ (1975) получава много награди, заема почетните места в няколко международни класации за авторска анимация, пародиран е в сериала „Семейният тип“ (Family Guy, епизод Spies Reminiscent of Us) и е изложен в музея на студио „Гибли“ (в знак на особено уважение на Хаяо Миядзаки към руския му колега). А правителството на Япония удостоява Юрий Норщайн със званието кавалер на Ордена на изгряващото слънце.

3. Снежната кралица

Създадената от Лев Атаманов пълнометражна адаптация на приказката на Ханс Кристиан Андерсен става един от малкото съветски анимационни филми, пуснати за международно разпространение (1957). Филмът е представен в САЩ, Канада и Япония. В Япония го гледа известният Хаяо Миядзаки и, по думите на самия майстор, филмът силно повлиява неговото творчество и развитие.

4. Маугли

Съветският „Маугли“ (1973) първоначално е замислен като мини-сериал, но после режисьорът Роман Давидов обединява епизодите в пълнометражен филм. Подобно на „Снежната кралица“, и „Маугли“ се разпространява в САЩ, но с по-малък успех. Може би защото американските дистрибутори сериозно променят филма: изрязват част от напрегнатите сцени, махат гениалната музика на композитора-авангардист София Губайдулина, а вместо това добавят глас на разказвач и весели песни.

5. Чебурашка

Сериалът (1969-1983) разказва за обаятелното и наивно зверче с огромни уши, което дружи с добродушен крокодил и се противопоставя на хитростите на злобната старица Шапокляк. Този неизвестен на науката звяр (плод на въображението на писателя Едуард Успенски и режисьора Роман Качанов) става най-успешният съветски анимационен герой. По-специално този персонаж и до днес е популярен в Япония: там в първите години на XXI в. за Чебурашка е създаден сериал в 2D, а през 2013 г. – куклен пълнометражен филм. В Русия Чебурашка успява да стане символ на всичко: на олимпийския отбор, на благотворителността и дори на протестно движение.

6. Сивият вълк и Червената шапчица

Постмодернистичната версия на известната приказка се появява през 1990 г. в залеза на съветската епоха и във всеки смисъл символизира края ѝ, представяйки на зрителя (включително чуждестранния) ярък образец на националната саморефлексия, изпълнен във великолепна пластелинова анимация. Зрителите оценяват работата на режисьора Гари Бардин и филмът получава Голямата награда на главния международен фестивал за анимация в Анси. „Сивият вълк“ нарежда Бардин сред най-разпознаваемите зад граница съветски режисьори.

Пълнометражният му филм „Грозното патенце“ (2010) е удостоен с грандиозна open air премиера на фестивала в Локарно, а последната му късометражна работа „Слушайки Бетовен“ през 2016 участва в конкурса на фестивала в Кан.

"Российская газета". Всички права запазени.