Как живее днес най-старият руски театър – Александринският

През 2016 г. се навършват 260 години от основаването на Александринския театър в Санкт Петербург, най-старият в Русия. Той бил създаден на 30 август 1756 г. с личен указ на императрица Елисавета като първи държавен театър и станал модел за повечето театри в Русия, които имат постоянна трупа, репертоар и държавно финансиране.

Преди 10 години театърът беше оглавен от режисьора Валерий Фокин, който по забавно съвпадение също отбелязва юбилей – 70 години. Фокин успя да превърне архаичния Александрински театър в процъфтяващ. 

В света завиждат на руския театър

„Моделът на репертоарния държавен театър е добър и трябва да се придържаме към него – казва Фокин. – На нас ни завиждат по целия свят. Друг е въпросът, че в последно време държавата започна да помага по-малко. През тази година заради кризата бюджетът беше съкратен с 30%, наложи ни се да се откажем от ред постановки. Чиновниците не искат да дават пари за съвременно изкуство, но експерименталният театър е нашето бъдеще“.

Въпреки това, в чест на двойния юбилей Александринският театър е подготвил много крупни проекти. Един от тях, спектакълът „Маскарад. Възпоменание за бъдещето“, е съвременна реконструкция на известната постановка на съветския режисьор и теоретик на театъра Всеволод Мейерхолд, който бил поставен на сцената на Александринския театър през 1917 г., в навечерието на Октомврийската революция, и ознаменувал смяната на епохите.

„Когато започнах да чета за тези години, се натъкнах на огромно количество съвпадения с нашите времена – война, обезкръвен бюджет, дълбоко разделение на десни и леви, сблъсък с църквата – разказва Фокин. – Като чета записките на тамбовския епископ по повод „Саломе“ на Мейерхолд, срещам там същата формулировката като в делото „Тангейзер“ (оперна постановка в Новосибирск, забранена за „оскърбление чувствата на вярващите“). Ако не знаеш, че е написана през 1908 г., въобще няма да разбереш. Всичко се повтаря отново – апокалиптични настроения, усещане за достигнат предел и неизвестност какво ни очаква занапред“.

Снимка: Анастасия Карагодина

Путин, Меркел и Обама на сцената

Апокалиптичните настроения бяха отразени в последната постановка на Фокин „Днес-2016“. В спектакъла, поставен по фантастичната повест на сина на Фокин Кирил, действащи лица са Владимир Путин, Ангела Меркел и Барак Обама. Според сюжета на Земята пристигат извънземни и предлагат всеобщо разоръжаване за спасяване на планетата ни, но тяхната миротворческа мисия не среща разбиране и поддръжка. „Светът е ръководен от амбиции и никой не иска да отстъпи. Лидерите на световните държави не се съгласяват на разоръжаване и предпочитат да седят върху буре с барут, готови са да взривят всичко по всяко време. Човекът е така устроен и не иска да се промени“, печално резюмира Валерий Фокин.

Самият режисьор, съзнавайки сегашното напрежение в международните отношения, се старае да поддържа културни връзки със съседите. Театърът гастролира активно, през октомври ще играе „Маскарад“ пред публиката във Вроцлав на Международната театрална олимпиада. Фокин смята това пътуване за много важно, защото в момента има огромно напрежение между Русия и Полша. „Ние изгубихме тези културни връзки, които винаги са ни събирали. Смятам че при всяка политическа ситуация „коридорът“ на културата трябва да продължава да работи, иначе – край“.

От Франция до Япония

Театърът се старае да строи този „коридор“ на всички нива – от гастроли и фестивали до младежки образователни програми. Един от тези проекти по обмен на опит се води съвместно с Лиможската театрална академия. Руски режисьори пътували няколко седмици из Франция, работейки със студенти от Лимож, а след това показали резултатите на новата сцена на Александринския театър. Сега френски режисьори се готвят да работят с руски артисти. Резултатите от тази лаборатория ще бъдат показани през есента.

Близките планове на трупата включват сътрудничество с театралните школи на Италия и Япония, а също така с театрите Klockriketeatren (Финландия) и Backateatern (Швеция). Натрупването на международни контакти ще продължи в Петербург на традиционния фестивал на Александринския театър, където ще участват трупите на театър „Гамбит“ от Израел, „Пиколо ди Милано“ от Италия и японецът Тадаши Сузуки с премиера на „Троянка“.

u0415u043fu043eu0445u0430u0442u0430 u043du0430 u043fu0440u043eu0441u0432u0435u0442u043bu0435u043du0438u0435u0442u043e: u0410u043bu0435u043au0441u0430u043du0434u0440u0438u043du0441u043au0438u044fu0442 u0442u0435u0430u0442u044au0440 u0438u0441u043au0440u0438 u0432 u043cu0440u0430u043au0430

Фестивалът ще бъде открит с „Престъпление и наказание“ на Достоевски в постановката на унгарския режисьор Атила Виднянски. От своя страна Валерий Фокин ще постави в Унгарския национален театър „Крокодил“ на Достоевски.

„В момента унгарците се държат независимо по отношение на Евросъюза, затова поддържаме контакти с тях. С поляците нещата бяха по-открити преди“, обяснява режисьорът.

„Продължаваме да поддържаме отношения с Тадаши Сузуки. Той сега има център в Того – забележително място, театрално село в планината, където той живее и провежда различни експерименти. Следващата година ще гастролираме в Япония“.

„Стараем се да върнем наследството на Мейерхолд“

На европейските фестивали руският театър не се котира много. В Авиньон втора година Русия ще бъде представена от Кирил Серебренников с радикална постановка по „Мъртви души“ на Гогол. Фокин смята, че това като цяло зависи от вкусовете на журито на фестивала, а не от международния контекст или състоянието на руския театър.

„Нашият театър в момента е в добра форма, защото има разнообразие. Имаме млади, талантливи режисьори, експериментални постановки, а има и добри спектакли в голям академичен формат, в това число в регионите. Главната опасност за нас е да изгубим това разнообразие. Властта винаги иска всичко да систематизира, да пусне всичко в един коридор. А в театъра има много пътища, а не един, по който се тълпят всички“.

Интересното е, че руският театър вече е преживял нещо подобно. В началото на XX век е имало разцвет на авангарда, а през 30-те и 40-те години е било унищожено цялото руско формално театрално изкуство, което създали Таиров и Мейерхолд.

„В света и до сега съществува мнение, че руският театър представлява чугунени сълзи сред три брези“, възкликва ръководителят на Александринския театър. „Всъщност най-сериозните постижения от гледна точка на формализма са направени у нас и до ден днешен са ползвани от много режисьори. Какъв фурор били Мейерхолд или Таиров, когато пристигали в Париж или Берлин! Най-важното е да извлечем от историята уроци, но ние упорито настъпваме същата мотика. Очевидно това е наше национално свойство.“

10 u0444u0430u043au0442u0430 u0437u0430 u0411u043eu043bu0448u043eu0439 u0442u0435u0430u0442u044au0440, u043au043eu0438u0442u043e u0435u0434u0432u0430 u043bu0438 u0437u043du0430u0435u0442u0435

"Российская газета". Всички права запазени.