Всичко, което трябва да знаете за най-известната църква в Русия

Panthermedia / Vostock-photo
На 12 юли се навършват 455 години от „рождението“ на една от главните и най-фотогенични забележителности в Москва – храмът „Василий Блажени“. Най-интересните моменти от неговата история – в 8 факта.

1. Построена в чест на победата

Църквата на Червения площад е построена през периода 1555-1561 година по заповед на цар Иван Грозни в чест на победата над Казанското ханство, извоювана в деня на Покров Богородичен.

Църквата е наречена „Събор Покров Богородичен“ на Рова – препратка към мястото, където е разположена до 1813 г. от страната на Червения площад Кремъл е бил защитен от отбранителен ров.

4 от 8-те параклиса на храма са кръстени на църковните празници, белязали ключови събития по време на Казанския поход. Петият е наречен в чест на Св. Троица – според една от версиите в средновековието тук се е намирала Троицката църква.

2. Символ на небесния Град

Според една от версиите храмът символизира Небесния Йерусалим или с други думи – Царството Божие, чиито стени са украсени със скъпоценни камъни. Според друга архитектите се опитали да пресъздадат константинополския Влахернски храм, в който се е случило чудото на Покрова – тогава пред събралите се да се молят за защита от войските на сарацините се явила Богородица и покрила с покрова си целия християнски свят.

Снимка: Lori / Legion-MediaСнимка: Lori / Legion-Media

3. 9 църкви в една

Върху основите на бъдещия храм първоначално една след друга били построени девет малки църкви, обединени с галерии и преходи. Интересно е, че през 16 век подземната част на конструкцията се използвала като хранилище за царската хазна и спестяванията на заможните жители на града. Външната част на събора била направена от кирпич.

Всяка епоха оставяла своите следи върху архитектурния облик на събора. След пожара през 1595 г. църквата получила куполи. Те стават разноцветни едва през 18 век. В края на 17 век се появява фриз, който опасва зданието и описва историята на храма. Той оцелява до края на 18 век. През 1817 г. по време на ремонт на Червения площад архитектът Осип Бове укрепва подпорната стена на събора с камъни и поставя чугунена ограда.

4. Второто име на храма е в чест на московски юродив

Второто име на паметника – събор „Василий Блажени“ – не е случайно. Московският юродив Василий притежавал дарбата да предвижда и предсказал пожара през 1547 г., в който била унищожена почти една трета от Москва. Почти целия си живот той прекарал в лишение – ходел без дрехи и обувки, дори и в най-студените дни, нямал дом. Когато починал, бил опят от митрополит Макарий, а на гроба го отнесъл самият Иван Грозни с болярите си.

След канонизацията на Василий през 1588 г. към събора била пристроена десета църква, където пренесли мощите му и целият ансамбъл получил названието „блажени“.

5. Авторите на събора били ослепени

Има няколко версии кои са създателите на архитектурния ансамбъл. Най-разпространената е, че съборът е проектиран от майсторите Барма и Постник. Според легендата Иван Грозни заповядал да бъдат ослепени архитектите, създали толкова прекрасен храм, за да не може да повторят собствената си идея и да не я надминат. Това обаче е по-скоро измислица: по-късно Постник изгражда Благовещенския събор, както и стените и кулите на Казанския кремъл.

Има и друга версия: Покровският събор може би е построен от италиански майстор, работил в Московския Kремъл.

Снимка: Lori / Legion-MediaСнимка: Lori / Legion-Media

6. Французите искали да го взривят, а комунистите да го съборят

Разположеният в сърцето на Москва събор не веднъж е бил изложен на опасности. През 1812 г., когато френската войска напуска Москва, те искали да взривят храма „Василий Блажени“, но не успели. В края на 1920-те години било решено храмът да бъде съборен: „култовото съоръжение“ в самия център на града пречело на младата съветска власт. В негова защита се изправя архитектът и реставратор Петър Барановски – той дори изпраща телеграма на Сталин. Така Покровският събор не е съборен, но защитниците му били репресирани заради антисъветската им дейност.

7. Останала е една оригинална камбана

Камбанарията на събора работи и до днес, но от цялото многообразие от камбани от момента на изграждането му през 16 век до днес е останала само една. През 1929 г. съветската власт се заела да претопява бронзовите камбани и, както разказва звънаря Алексей Коновалов, по чудо се е запазила една: „Тя и до днес носи звуците на 16 век“.

8. Това е световен паметник

Покровският храм е един от първите, попаднали под владението на младата съветска държава. През 1923 г. тук е открит Исторически архитектурен музей, а през 1929 г. той става филиал на Държавния исторически музей. В началото на 1990-те години в храма отново започват да се провеждат църковни служби, включително и в параклиса „Василий Блажени“. През 1990 г. съборът е включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

"Российская газета". Всички права запазени.