5 факта за „руския Маркес“ – Фазил Искандер

Фазил Искандер.

Фазил Искандер.

Сергей Куксин / „Российская газета“
Класикът на руската литература почина на 87-годишна възраст. С какво ще го запомнят Русия и светът?

1. Роден е в СССР и смята разпадането му за трагедия

Искандер е роден през 1929 г. в Сухуми в семейството на иранец и момиче от кавказкото село Чегем. По онова време Сухуми е столица на съветската република Абхазия, която пък е част от Грузия. Писателят с обич си спомня за многонационалния град, в който мирно съжителстват и абхазци, и грузинци, и арменци, и руснаци (сериозните разногласия между Абхазия и Грузия започват през 1990-е, а през 2008 г., след въоръжен конфликт с Грузия, Абхазия се обявява за независима република). 

Разпадането на СССР Искандер нарича „огромна трагедия“: „Разпадна се една жива, реално съществуваща човешка общност. В многонационалната някога държава в момента присъства ксенофобия, неприязън, включително и към кавказците. Синът ми наскоро ме попита дали съм чувствал дискомфорт заради това, че принадлежа, както се смята сега, към „лицата от кавказка националност“. Никога преди не е имало такива глупости при нас!

2. Пише национални саги в духа на Фолкнър

„Аз съм руски писател, но певец на Абхазия“, казва Искандер. Големият му сборник, посветен на Абхазия, „Сандро от Чегем“, е преведен на много европейски езици; издаден е в САЩ и Япония. В него се възпява патриархалната Абхазия и звучи поезията на патриархалното общество. 

„От една страна, читателят тъгува за този хармоничен свят; от друга – в „Сандро“ той открива реалистичните детайли на истинския живот, в който има и лукавство, и коварство, и лъжа. Затова „Сандро“ е произведение и за съвремието, и за детството на човечеството. Струва ми се, че това съединение дава чувство за правда и чувство за хармонична завършеност, за която тъгува всеки човек“, казва писателят в интервю за „Росийская газета“.

3. Номиниран е за Нобелова награда

Искандер е носител на множество държавни награди както руски, така и абхазски. Номиниран е за Нобелова награда за „Сандро от Чегем“. За Нобеловата номинация писателят Андрей Битов, представляващ руския ПЕН-център, пише: „Без да знае нищо за това, което се нарича „магически реализъм“, той е стигнал до него, като по щастлива случайност се е родил в малката, уникална страна Абхазия на брега на Черно море. Тя се е превърнала за него в лупа, през която той е видял цялата Съветска империя“.

4. Участвал е в „самиздата“ в СССР

Произведенията на Искандер „Малкият гигант на големия секс“ и „Възмездието“ са част от алманаха на литературата без цензура „Метропол“. В него са поместени и произведенията на автори като Василий Аксьонов, Владимир Висоцки, Бела Ахмадулина и много други. Творбите, които не са допускани до официален печат, се разпространявали в самиздат – печатали са се на пишеща машина и се прошнуровали ръчно. През 1979 г. в Москва тайно са пуснати 12 екземпляра от сборника. Един от тях стига до Америка и е публикуван от издателство „Ардис“.

5. Поставят името му до Лев Толстой и Антон Чехов

Едно от най-известните произведения на Искандер – „Зайците и питоните“, за първи път е издадено в СССР през 1982 година. Философската притча за взаимоотношенията на висшите и нисшите слоеве на обществото, показани чрез примера на приказната държава на зайците и питоните, е замислена от автора като „модел на демагогската държава“. 

Книгата става хит сред съветските интелектуалци. Маса цитати от нея придобиват масова популярност („Там, където много говорят за победи, или са забравили истината, или се крият от нея“), а името на автора се оказва редом до класиците – Антон Чехов, Лев Толстой, Джордж Оруел, – и започват да го наричат „руския Габриел Гарсия Маркес“.

"Российская газета". Всички права запазени.