Потресаващи скулптури от чугун: 7 факта за каслинското леярство

1. Идеята за скулптури от чугун се ражда в цеховете на промишлените предприятия

През 1747 г. индустриалецът Яков Коробков купува земя в градчето Касли в Челябинска област (около 1800 км източно от Москва), на която построява заводи. Първоначално основният обем от поръчките за производство на чугун идва от военните; в уралския завод се правят и отлични съдове – котли, казани, други домашни потреби. Знаменитото художествено леене се появява по-късно – в началото на XIX век, като първоначално се произвеждат копия, а след това се преминава към самобитно творчество.

Снимка: РИА „Новости“

2. В основата е заложено немското леярство

Първите образци на художественото леене са донесени от директора Григорий Зотов през 1820 г. от Берлин: руските майстори правят техни копия. През 1855 г. в завода започва работа Михаил Канаев – първият професионален скулптор, възпитаник на Императорската художествена академия. По негови творби, а впоследствие и по такива на други известни ваятели, се ражда каслинската кабинетна скулптура. Започват да се появяват композиции със самобитен стил и сюжети, които по-късно стават масови: „Дровни“, „Старицата с чекръка“ и други.

Снимка: РИА „Новости“

3. Асортиментът от скулптури нараства от 20 на 800

Впоследствие делото на Зотов е продължено от Григорий Дружинин. Страстен колекционер, в течение на 30 години той работи като управител и фактически творчески директор на завода. Успява да увеличи фонда с модели, от които каслинци копират своите произведения. Сред образците има около 20 скулптури на известния Петър Клодт (автор на Аничковия мост с конете в Петербург). В наши дни моделният фонд, с който работи заводът, съдържа 800 единици само за художественото леене. А архитектурното и други са около 400.

Снимка: РИА „Новости“

4. Каслинското леярство, както и преди, се прави по старинни технологии

В продължение на много години основните технически моменти при леенето си остават непроменени. Смята се, че най-добрият чугун се получава при отливане с използването на дървени въглища. А при направата на леярските форми се използва методът на „сухата“ формовка: моделът от дърво, глина или восък се притиска към формовъчния материал и там се налива чугунът. Появата на скулптурата се предшества от създаването на ескиз, модел, отливка, гравиране, покриване със специална смес от холандски сажди и растителни масла, която придава на скулптурите специфичен черен кадифен оттенък.

Снимка: РИА „Новости“

5. Леенето като масово изкуство

Каслинските чугунени скулптури са по-евтини, а по качество не отстъпват на по-скъпите бронзови. Такива интериорни украси могат да си позволят не само аристократите, но и чиновниците, и търговците. Пепелници, преспапиета, мастилници, свещници – всичко се прави в Касли. Демократичността на занаята е поразителна – умението да се правят както утилитарни, така и безусловно художествени вещи. Италианският архитект Карл Роси, получавайки поръчки от руския императорски двор, възлага отливането на архитектурните детайли на каслинските майстори.

Снимка: РИА „Новости“

6. Каслинци отказват да продадат „Русия“

През 1900 г. Касли участва в Световното изложение в Париж. При проектирането на павилиона архитектът Евгений Баумгартен използва елементи от руския модерен стил, византийски и скандинавски мотиви. Тази творба носи слава на Касли не само в Русия, но и в други страни. По време на изложението се случва нещо интересно. Пред павилиона е поставена статуята „Русия“ на Николай Лаверецки – алегоричен образ на жена в доспехи и с меч в ръцете, която олицетворява Русия. Появяват се много желаещи да я купят, но след дълги преговори от завода пращат отговор: „Русия“ не се продава!“. Сега възстановеният и реконструиран павилион може да се види в Музея на изкуствата в Екатеринбург.

Снимка: РИА „Новости“

7. Леярството – семейна традиция

Както и при много други занаяти, в Касли има потомствени майстори и през ХХ век тази традиция продължава. С реконструкцията на павилиона от Париж през 1957 г. се занимава Семьон Гильов. А неговият син, Александър, изкарва в завода 30 години, 10 от тях като главен скулптор. Благодарение на него по време на съветската власт марката на каслинското леярство задържа високото си ниво. Спазвайки каслинските традиции, с чугуна работи и правнукът на Семьон Гильов. Дори сега, когато работният материал се доставя от Челябинския металургичен комбинат, цехът за художествено леене работи и пази традициите. А преди година дори е направен експеримент: произведена е неголяма партида от брошки, висулки и обеци от чугун. Всичките вещи са малки – не по-големи от кибритена кутийка и не по-дебели от графита на молив.

"Российская газета". Всички права запазени.