„Кин-дза-дза!“ на 30: как Черненко за малко не развали шедьовъра на Данелия

Прес снимка
В средата на 80-е години класикът на зрялата съветска лирична комедия решава да заснеме филм в неочакван и за него, и за съветското кино жанр. В резултат на това се появява фантастична сатира, която от някои се счита за актуална и след 30 години.

Докато цял свят гледаше „Междузвездни войни“ и „Лудия Макс“ (пустинни антиутопични пейзажи, които вдъхновяват и „Кин-дза-дза!“), съветското кино рядко обръща внимание на сайънс фикшъна. Във всички случаи, през 1980 г. младото население на страната гледаше „Через тернии к звёздам“ („През тръни към звездите“ – бел. прев.), където жанровата условност позволяваше да се показват утопични диктаторски цивилизации без страх, че това ще разгневи партията и правителството.

Когато Данелия решава да снима „младежки“ филм, той вече е преминал петдесетте. В по-късните си интервюта, а също така в автобиографията си „Пътник без билет“ (2006 г.), режисьорът си спомня за детайли от снимките, за които продължават да го питат. Един от най-пророческите източници за социални паралели и теории на заговора, филмът от късния период на съветското кино започва по време на разговор на Данелия със знаменития сценарист Тонино Гуера, когато той е на посещение в Москва.

На въпроса на Данелия какъв младежки филм да заснеме Гуера отговаря, че има смисъл да се прави нещо от фантастиката, от което лъха слънце и зной – такъв филм би имал успех в страна, в която зимата трае половин година. Така Данелия заедно с неговия сценарист Резо Габриадзе започва да създава своята комедийна антиутопия с работното заглавие „Космически прах“ – заради праха, с който трябва да търгува героят на Леонид Ярмолник. В крайна сметка във филма не става дума за никаква прах заради мистично стечение на обстоятелствата, което операторът Павел Лебешев обяснява с интригите на извънземните, които не желаят истината за тях да излезе наяве.

И двата пъти, когато Ярмолник с големи трудности достига до Каракум, където се снима филмът, декорите се оказват повредени – първия път те изгарят, а втория – в тях се врязва пиян шофьор. В крайна сметка Данелия напълно изрязва героя на Ярмолник и дава на филма името „Кин-дза-дза!“, след като чува диалога на играещия главната роля Станислав Любшин с Евгений Леонов. Любшин попитал Леонов, какво носи в чантата си, а той отговорил, че има киндза (кориандър – бел. прев.) и започнал да си тананика: „Киндза-дза-дза!“. Така било измислено заглавието.

Прес снимкаПрес снимка

По сюжет инженерът Владимир Николаевич Машков (той трябвало да се играе от Александър Фатюшин, но от театъра не го пуснали и в крайна сметка е изигран от Любшин), по молба на жена си отива до магазина за хляб и макарони, среща на Нови Арбат, където се снима сцената, студента Гедеван с прякор Цигуларя (Леван Габриадзе) и бос извънземен пътешественик (Анатолий Серенко), заради когото се озовава на пустинна планета и започва да уговаря местните жители Уеф (Евгений Леонов) и Би (Юрий Яковлев) да му помогнат да се върнат обратно на Земята.

Ролята на Би е била предназначена за Алексей Петренко, но на него не му харесал сценарият и той се отказал. След това за ролята бил утвърден Валентин Гафт, който започнал репетиции, но няколко дена преди началото на снимките напуснал снимачната площадка, защото останал с впечатлението, че Данелия не му обръща достатъчно внимание.

Като цяло, „Кин-дза-дза!“ е много личен филм, в чиито снимки участват не професионални актьори, а такива, които са под ръка. Например ролята, която поради ангажираност била отказана от Ролан Биков, в крайна сметка била изиграна от директора на продукцията (в неговото жилище са заснети и сцените в дома на Машков). На екрана излизат също осветителят и декораторът на филма, а жената на Машков е изиграна от съпругата на Данелия, втория режисьор Галина Данелия-Юркова.

Самият постановчик, след като не успява да се свърже по телефона с Сергей Бондарчук и Инокентий Смоктуновски, изиграва ролята на Абрадокс. Една голяма роля трябвало да се изиграе от Борислав Брондуков, но в навечерието на снимките той получава инсулт и Данелия се отказва напълно от неговия герой.

Съветската реалност неведнъж се намесвала в снимките на „Кин-дза-дза!“. Докато се снимал филмът, била обявена война на пиянството и ракията, която носел със себе си Цигуларя, трябвало да бъде сменена с оцет. Думата „ку“ от измисления от Данелия и Габриадзе „Кратък чатлано-пацакски речник“ за малко да изчезне, защото точно тогава починал Брежнев, и думата „ку“ става идентична с инициалите на оглавилия тогава партията и страната Константин Устинович Черненко (докато снимали филма, той също починал).

За костюмите на извънземната полиция на ецилопите били необходими двеста ярки крушки, каквито в СССР не се намирали. Данелия се обърнал към тогавашния първи секретар на Московския градски комитет на КПСС Виктор Гришин да му помогне с крушките. Но Гришин не му помогнал. Затова пък успява да уговори Борис Елцин, който идва в градския комитет на мястото на уволнения Гришин. По-късно Данелия си спомня, че убедил Елцин, че именно инцидентът с крушките струвал поста на неговия предшественик. И Елцин помогнал.

Премиерата на „Кин-дза-дза!“ се състояла на 1 декември 1986 г. Филмът бил гледан от 15,7 милиона зрители, което не е много по тогавашните мерки. За 1987 г. той заема едва 14-о място по приходи. Но по-късно, както това често се случва с легендарните филми, за „Кин-дза-дза!“ започва интересен живот. Думичките от измисления речник тръгват сред народа. През 2008 г. песента от филма се използва в рекламния клип на Snickers.

През 2013 г. излиза анимационният римейк „Ку!Кин-дза-дза“, заснет от самия Данелия. Но най-голямото влияние на филма може да се види от факта, че по време на преброяването на населението през 2010 г. няколко жители на Курска област се определят като „пацаки“ (дума, образувана от „кацап“ и „пацан“). Изминали са толкова години, а хората, както и преди, смятат, че живеят в света на Данелия не на кино, а в реалността.

"Российская газета". Всички права запазени.