Камбаните: какво означават за руснаците

Григорий Сисоев / ТАСС
И така, защо и до днес руснаците замират при звука на камбаната?

Във филма „Андрей Рубльов“ на известния режисьор Андрей Тарковски, включен от авторитетното издание Sight&Sound в списъка с най-добрите филми в историята на киното, е представена средновековна Рус и един от главните ѝ иконописци Андрей Рубльов. Във филма има момент, когато руските боляри и простолюдието замират в напрегнато очакване: ще зазвучи ли новата, току-що излята камбана? Обикновено същото се случва и със зрителя от другата страна на екрана.

И раждане, и смърт

За чудното въздействие на камбаните върху човека е било известно много преди нашата ера. А тайната, според историка и звънар на Московския Кремъл и храма „Христос Спасител“ Константин Мишуровски, е проста: камбаната съчетава две противоположни свойства – удар и протяжно пеене.

„Хората, които чуват камбаната, са потресени от внезапната поява на звука и от дълбочината и сложността на това, което следва. Това е като пробуждане от сън: човекът спи, после изведнъж рязко отваря очи – и целият свят го обзема, и започва да живее свой живот. Моментът на началото на живота. Ето защо камбаната има такова важно поучително значение и ето защо камбаните така силно са възприети в християнството“, разказа пред „Руски дневник“ Мишуровски. 

И може би това е чисто руска теория. Изначално камбаните в Европа имали сигнална функция: обявявали началото или края на работния ден, за пожари и епидемии, а после – за началото на службата в храма. В Рус камбаните на първо място станали именно „звучащи икони“ („Auralicons“), както ги нарича американският звънар Едуард Уилямс в изследването „Камбаните на Русия“, въпреки че запазили сигналната си функция.

Камбаните канят хората в храма, съпровождат службата, църковното шествие, бият, когато човек се кръщава и когато го погребват. Камбаната е и гласът на Бога, и молитвата на човека, и алегория на човешкия живот (например в погребалния звън, където презвънът (биенето на камбанитe подред, като обикновено се започва от най-голямата) символизира  човешкия живот, биенето на всички камбани – смъртта на тялото, а празничният тризвън – възкресението на душата. 

Една птичка пролет не прави

Бидейки част от православната служба, камбаната става и квинтесенция на присъщото ѝ „единение“ – понятие, за което не веднъж са писали Лев Толстой и Фьодор Достоевски, което е заложено в дълбините на руския характер: в селото не можело да се оцелее отделно, всичко се правело общо. В камбаната единението се проявява на всеки етап от живота ѝ. Тя е създадена, за да събира хората в храма, да ги обединява по време на служба и като че ли да ги изолира временно от всичко земно.

Освен това, за да се създаде камбана, били необходими десетки специалисти, които я изготвяли заедно. Заедно я отливали, заедно, в съпровода на камбанния звън, се молели на служби, заедно участвали в погребения. И дори камбаните звънели заедно. Ето какво пише живелият през XIX век музиколог Степан Смоленски: „... Ето раздава се първият удар, необикновено мек, невисок... Дава сигнал на цяла Москва. След 5-6 секунди започват да бият камбаните на всички храмове <…>. Звънят с необикновена сила на звука. В тази сила изчезва всичко... Звънът е оглушителен, властен, истинско тържество!... Такава музика може да се чуе само в Русия“.

„Руски“ звън

Наистина звученето на руския камбанен звън силно се различава от всяко друго. В Европа е прието звукът на камбаните да се настройва, като се изчиства до ясен тон, както при музикален инструмент. В Русия е съхранена индивидуалността на всяка камбана, като се запазва сложността на звука.

Заедно със специфичните изисквания на църковния канон тази особеност на звученето довежда до формирането през XVIII-XIX век на особен руски метод – „тризвън“. Това е съчетание от пулсиращите удари на голямата камбана – благовестника, и музикалния рисунък на малките и средни камбани.

„Представете си църковно шествие, аз го съпровождам с тризвън – обяснява Мишуровски.  – Откъде да знам колко време ще продължи, бързо или бавно ще обиколят? Но когато шествието застане пред храма, аз трябва незабавно да спра тризвъна. Затова той трябва да бъде красив във всяка една секунда. И ако звъня 15 секунди, и ако е половин час. Това е като лента с орнамент. Мога да избродирам малък отрязък, а мога и голям. Където трябва, там ще отрежа“.

Освен това няма идеален подбор на камбаните, дори в най „чистата“ Ростовска камбанария има една камбана, която изобщо не подхожда на другите, но при този метод на звънене опитните звънари прибавяли и нея в тризвъна. Като подправка. И всеки път се получавало по различен начин. Звънарят никога не повтаря едно и също.

"Российская газета". Всички права запазени.