7 факта за Шостакович, чиито произведения се изпълняват по цял свят

Дмитрий Шостакович, 1958 г.

Дмитрий Шостакович, 1958 г.

Лев Иванов / РИА „Новости“
На 25 септември се навършиха 110 години от рождението на Дмитрий Шостакович. Събрали сме най-интересните факти за творчеството на автора на „Ленинградска симфония“.

1. Композиторът е работил като пианист-илюстратор

Дмитрий Шостакович още в детството си решава да свърже живота си с музиката. През 1919 година той постъпва в Петроградската консерватория. Едва е отшумяла революцията и е свършила Първата световна война, в страната бушува Гражданската война. В класовете в консерваторията било студено, но Шостакович нямал намерение да се отказва от музиката и всеки ден посещавал филхармонични концерти.  През 1923 година той издържал изпит за длъжността пианист-илюстратор в киното. В рамките на час и половина, докато течал филмът, Шостакович импровизирал. Онези фрагменти, които му харесвали, оставял, развивал и повтарял – така за всеки герой от филма той създавал собствена мелодия.

2. Имал намерение да стане пианист

Следвайки примера на друг известен руски композитор, Сергей Рахманинов, Шостакович имал намерение не само да пише музика, но и да концертира. През 1927 година той участва в Първия международен конкурс за пианисти „Фредерик Шопен“. Във Варшава изпълнява няколко свои произведения, но му е присъдена само почетна грамота.

Снимка: Александър Конков / ТАСССнимка: Александър Конков / ТАСС

3. Дипломната работа на композитора се изпълнява в цял свят

Дмитрий Шостакович завършва консерваторията на 19-годишна възраст. Дипломната му работа става негова Първа симфония. Произведението е чуто от немския диригент и композитор, ръководител на Градската опера на Берлин Бруно Валтер. Той веднага моли да му бъде изпратена партитурата и през ноември 1927 година е първото изпълнение на симфонията зад граница. След Валтер произведението на Шостакович е дирижирано от Леополд Стоковски и Артуро Тосканини.

4. Симфонията му звучала по време на блокадата на Ленинград

Своята Седма симфония композиторът започва да пише през септември 1941 година, когато Великата Отечествена война вече е започнала. В Ленинград той съчинява три части от произведението, а завършва работата си по него през декември същата година в град Куйбишев. През август 1942 година Седмата симфония звучи в изпълнение на Ленинградската филхармония. Независимо от тежките условия на живот, музикантите намират в себе си сили да репетират и след това да свирят пред публика. В залата няма свободни места. И макар в града да не спират бомбардировките, светлината в сградата не угасва. Симфонията била чута от цял Ленинград, както и от целия свят: партитурата на съчинението се доставяла в Англия и САЩ на микрофилми.

5. Бил автор на опери и популярни съветски песни

Шостакович – създателят на големи музикални произведения, е добре известен на всички. Той е написал 15 симфонии, три балета и три опери. Но интересите на композитора били много по-широки. Шостакович е автор на цикъл прелюдии и фуги за пиано, оперетата „Москва-Черьомушки“, филмова музика, симфонични поеми и вокални цикли по стихове на Евгений Евтушенко, Александър Блок, Микеланджело, Гийом Аполинер и Федерико Гарсия Лорка.

6. Песен по музика на Шостакович става химн на съветската космонавтика

Фрагмент от песента „Родината чува, Родината знае“ по музика на Шостакович става джингъл на Всесъюзното радио. В музикалния откъс са „вплетени“ позивните на първия изкуствен спътник на Земята. Тази песен си припява/тананика и Юрий Гагарин по време на приземяването. Песента много скоро става музикална тема на съветския космически отрасъл.

7. Превръща повест на Гогол в опера

Сатиричната повест на Николай Гогол „Нос“ става основа за едно от най-известните произведения на Шостакович – операта „Нос“. Сред авторите на либретото, освен самия композитор, е и писателят Евгений Замятин. Първата постановка е неуспешна: операта е махната от репертоара след 16 спектакъла. Световна известност „Нос“ получава едва през 60-те години – започват да поставят произведението не само в Русия, но и зад граница. Интерес към операта се появява отново през 2000-те години. „Нос“ е поставена в Мариинския театър. В Римската опера режисьор на постановката става Петер Щайн. А през 2010 година тя се появява в репертоара на Метрополитен опера – тогава режисьор на „Нос“ става художникът Уилям Кейнтридж.

"Российская газета". Всички права запазени.