Руският Леонардо: какво трябва да знаете за Михаил Ломоносов

Ломоносов се е родил през 1711 г. в Архангелска област, Северна Русия (989 км от Москва), в семейството на заможен земеделец, който като много свои предци излизал и в морето да лови риба. За бащата на Ломоносов се разказва като за добър човек, но "крайно невеж", което не повлияло на малкия Михаил Ломоносов – още от малък учел с удоволствие и четял няколкото научни книги, които можели да бъдат намерени в селото.

Бягство към науката

Постепенно селският живот станал непоносим за юношата Ломоносов, включително и заради мащехата му и желанието на баща му да го ожени против волята му. През 1730 г. той избягал от рибарското селище в Москва, където постъпил в Славяно-гръцко-латинския университет. Тук не вземали деца на селяни и затова Ломоносов се представил за "дворянски син".

В академията лесно повярвали, че младежът, който знаел отлично граматика и математика, е дворянин. Истинска дворянска титла Ломоносов получил през 1745 г. заедно с титлата професор по химия.

"Универсалниятчовек"

Образованието му продължило дълго, учил в Москва, Киев, Петербург, немските Марбург и Фрайберг, усвоил много дисциплини – от философия до металургия. В цялата си по-нататъшна дейност ученият съхранил това разнообразие на интересите си като се занимавал едновременно с много неща.

Наричат Ломоносов "Универсален човек" и често го сравняват с Леонардо да Винчи – толкова широк бил кръгът на интересите и заниманията му. Той усъвършенствал технологията за създаване на стъкло, разработвал химически и физически теории (за главно свое призвание считал химията), занимавал се с астрономия, география, пишел учебници по граматика и исторически трудове, оди и поетически преводи, създавал мозаични пана.

Освен това ученият разработил проекта за създаване на Московския университет (1755 г.), който носи неговото име и е смятан за един от най-престижните в Русия.

Изпреварил времето си

Професорът по геология Василий Докучаев през 1901 г., 136 г. след смъртта на Ломоносов, се натъкнал на трудове на учения и констатирал с удивление: "Ломоносов отдавна е изложил в своите съчинения теорията, която аз защитих, за да получа докторска степен".

ФОТОГАЛЕРИЯ Двуглави бебета и други експонати от музея на Петър Велики Кунсткамера

Има и други примери за това как Ломоносов изпреварвал времето си. Така през 1761 г. той пръв в света открил наличието на атмосфера у Венера, като я наблюдавал с телескоп. Още по-рано, през 1754 г., като се съди по документи на Академията на науките, той разработил действащ модел на прахеликоптер – летателен апарат с вертикално излитане и две витла. А  разработената от Ломоносов корпусколярно-кинетична теория предполага съществуването на атомите, за които науката ще заговори 100 години по-късно като за въртящи се сферични частици.

Суров северен характер

Впрочем, съдейки по спомените на съвременниците му, той не бил тих "кабинетен" учен. В статия за Ломоносов Григорий Прутцков, доцент в МГУ, разказва, че по време на работата си в Академията на науките Ломоносов яростно "воювал" против господството на немците.

Един от малцината руснаци в този момент в Академията, Ломоносов обвинявал немските си колеги в подкупи и некомпетентност. Според свидетелство на негов съвременник, през 1743 г. Ломоносов, "под влиянието на винените изпарения", връхлетял в географския департамент и обвинил колегите си в незнанието на прост латински, нарекъл ги "боклуци" и им показал "неприличен знак с пръстите на ръцете си".

Ломоносов не се притеснявал да показва твърдия си характер даже в споровете със свои влиятелни покровители като Иван Шувалов, фаворит на императрица Елисавета I. Веднъж по време на спор Шувалов се развикал на учения: "Ще те изхвърля от Академията!". А Ломоносов гордо му отвърнал: "Не, едва ли ще лишат Академията от мен".

Възхищението на Пушкин

Пришълецът от Севера имал недоброжелатели, в това число и от висшето общество. Например с него воювал поетът и драматург Алесандър Сумароков, смятан за един от най-талантливите творци на своето време. Те имали толкова лоши отношения, че смъртта на Ломоносов през 1765 г. от възпаление на дробовете Сомаров коментирал с думите: "Успокои се глупакът и няма да вдига повече шум".

Съвсем по друг начин се отнасял към Ломоносов друг велик поет от това време – Александър Пушкин, роден след смъртта на учения. "Ломоносов е бил велик човек – пише Пушкин. – Между Петър I и Екатерина II той се явява самобитен сподвижник на просвещението. Той създал първия университет. Даже можем да кажем, че той самият бил първият наш университет".

Менюто на самодръжците: какво са сервирали на руските царе и императори

"Российская газета". Всички права запазени.