Руският Леонардо: какво трябва да знаете за Михаил Ломоносов

Паметникът на Михаил Ломоносов пред главната сграда на Московския държавен университет (МГУ).

Паметникът на Михаил Ломоносов пред главната сграда на Московския държавен университет (МГУ).

Lori / Legion-Media
На 19 ноември се навършват 305 години от рождението на Ломоносов. Припомняме си историята на селянина от руския Север, който се превърна в един от основните учени в световната история.

Ломоносов се е родил през 1711 г. в Архангелска област, Северна Русия (989 км от Москва), в семейството на заможен земеделец, който като много свои предци излизал и в морето да лови риба. За бащата на Ломоносов се разказва като за добър човек, но "крайно невеж", което не повлияло на малкия Михаил Ломоносов – още от малък учел с удоволствие и четял няколкото научни книги, които можели да бъдат намерени в селото.

Бягство към науката

Постепенно селският живот станал непоносим за юношата Ломоносов, включително и заради мащехата му и желанието на баща му да го ожени против волята му. През 1730 г. той избягал от рибарското селище в Москва, където постъпил в Славяно-гръцко-латинския университет. Тук не вземали деца на селяни и затова Ломоносов се представил за "дворянски син".

В академията лесно повярвали, че младежът, който знаел отлично граматика и математика, е дворянин. Истинска дворянска титла Ломоносов получил през 1745 г. заедно с титлата професор по химия.

"Универсалниятчовек"

Образованието му продължило дълго, учил в Москва, Киев, Петербург, немските Марбург и Фрайберг, усвоил много дисциплини – от философия до металургия. В цялата си по-нататъшна дейност ученият съхранил това разнообразие на интересите си като се занимавал едновременно с много неща.

Наричат Ломоносов "Универсален човек" и често го сравняват с Леонардо да Винчи – толкова широк бил кръгът на интересите и заниманията му. Той усъвършенствал технологията за създаване на стъкло, разработвал химически и физически теории (за главно свое призвание считал химията), занимавал се с астрономия, география, пишел учебници по граматика и исторически трудове, оди и поетически преводи, създавал мозаични пана.

Освен това ученият разработил проекта за създаване на Московския университет (1755 г.), който носи неговото име и е смятан за един от най-престижните в Русия.

Изпреварил времето си

Професорът по геология Василий Докучаев през 1901 г., 136 г. след смъртта на Ломоносов, се натъкнал на трудове на учения и констатирал с удивление: "Ломоносов отдавна е изложил в своите съчинения теорията, която аз защитих, за да получа докторска степен".

Има и други примери за това как Ломоносов изпреварвал времето си. Така през 1761 г. той пръв в света открил наличието на атмосфера у Венера, като я наблюдавал с телескоп. Още по-рано, през 1754 г., като се съди по документи на Академията на науките, той разработил действащ модел на прахеликоптер – летателен апарат с вертикално излитане и две витла. А  разработената от Ломоносов корпусколярно-кинетична теория предполага съществуването на атомите, за които науката ще заговори 100 години по-късно като за въртящи се сферични частици.

Суров северен характер

Впрочем, съдейки по спомените на съвременниците му, той не бил тих "кабинетен" учен. В статия за Ломоносов Григорий Прутцков, доцент в МГУ, разказва, че по време на работата си в Академията на науките Ломоносов яростно "воювал" против господството на немците.

Един от малцината руснаци в този момент в Академията, Ломоносов обвинявал немските си колеги в подкупи и некомпетентност. Според свидетелство на негов съвременник, през 1743 г. Ломоносов, "под влиянието на винените изпарения", връхлетял в географския департамент и обвинил колегите си в незнанието на прост латински, нарекъл ги "боклуци" и им показал "неприличен знак с пръстите на ръцете си".

Ломоносов не се притеснявал да показва твърдия си характер даже в споровете със свои влиятелни покровители като Иван Шувалов, фаворит на императрица Елисавета I. Веднъж по време на спор Шувалов се развикал на учения: "Ще те изхвърля от Академията!". А Ломоносов гордо му отвърнал: "Не, едва ли ще лишат Академията от мен".

Възхищението на Пушкин

Пришълецът от Севера имал недоброжелатели, в това число и от висшето общество. Например с него воювал поетът и драматург Алесандър Сумароков, смятан за един от най-талантливите творци на своето време. Те имали толкова лоши отношения, че смъртта на Ломоносов през 1765 г. от възпаление на дробовете Сомаров коментирал с думите: "Успокои се глупакът и няма да вдига повече шум".

Съвсем по друг начин се отнасял към Ломоносов друг велик поет от това време – Александър Пушкин, роден след смъртта на учения. "Ломоносов е бил велик човек – пише Пушкин. – Между Петър I и Екатерина II той се явява самобитен сподвижник на просвещението. Той създал първия университет. Даже можем да кажем, че той самият бил първият наш университет".

"Российская газета". Всички права запазени.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"