5 руски филма, покорили света

Актьорът Анатолий Солоницин в ролята на Андрей Рубльов във филма на Андрей Тарковски.

Актьорът Анатолий Солоницин в ролята на Андрей Рубльов във филма на Андрей Тарковски.

РИА Новости
Петте филма от разцвета на съветското кино, които и до ден днешен се помнят на Запад.

"Броненосецът Потьомкин" (1925)

Трудно е да си представим, че всепризнатият връх не само на съветското, но и на световното кино (на водещия сайт за рецензии Rotten Tomatoes филмът е с най-висока оценка – 100% възторжени отзиви), до 50-е години е бил забранен в Англия, а до 1978 г. се прожектира в кината в категорията Х, прилагана за на порно филмите. Гьобелс казвал, че филмът на Сергей Айзенщайн, когото списание The New Yorker нарича "първият модернист в световното кино", е най-силният пропагандистки филм, който някога е гледал, и казвал, че за малко не станал комунист, след като го гледал. Когато през 2005 г. "Броненосецът" е пуснат по британските кина, вестник London Evening Standard пише: "На кой му трябва "Аватар" в 3D, когато има такова нещо?“

Освен идеологическата сила и смелостта, с която Айзенщайн показвал абсолютно шокиращите тогава зрителя сцени на насилие, режисьорът оставил на следващите поколения своя новаторски монтаж. Неговият принцип се вижда и в "Кръстникът" на Копола, и в "Недосегаемите" на Де Палма, а прочутата сцена на разстрела на стълбището в Одеса е практически възпроизведена при тях.

Филмът е определян за най-добрия в историята на киното (в т.ч. от Орсън Уелс, Били Уайлдър и други титани на американската режисура) толкова често, че той става синоним за новаторство и мерило за добър вкус.

"Летят жерави" (1957)

Заснетият 4 години след смъртта на Сталин филм на Михаил Калатозов се разпространява в САЩ от Warner Brothers през 1960 г., след победата на фестивала в Кан – това е единственият съветски филм, награден със "Златна палма". Критиката била поразена от "всеобхватното отвращение от войната, нямащо географски и политически граници, и от липсата на сталинска пропаганда".

Наистина, историята за Вероника, която решава да напусне съпруга си, когото не обича, и да запази паметта за обичания младеж, загинал на война, е абсолютно интернационална и е разказана искрено. Филмът и в момента оглавява всички класации за най-добри филми за войната.

И този филм оказва влияние върху изразните средства в киното. Двукратният носител на "Оскар" Хаскел Уекслър признава, че всичките си умения придобил от оператора на филма Сергей Урусевски и повтаря неговите методи след 20 години.

"Андрей Рубльов" (1966)

Филмът на Андрей Тарковски за живота на иконописеца от XV век е с най-сложна съдба. Независимо от запитването от организаторите на фестивала в Кан, съветските чиновници отказват през 1967 г. да изпратят творбата, като я заменят с "Война и мир". "Рубльов" е показан в Кан едва след три години, преди закриването на фестивала и извън конкурсната му програма, но все пак получава ФИПРЕСИ. През 1971 г. в СССР излиза цензурирана версия и в първия сезон са продадени почти три милиона билета. Друга версия, орязана от Columbia с 20 минути, този път от търговски съображения, е пусната в САЩ през 1973 г., но съкращенията не са от полза за филма и рецензиите във вестниците не са от ласкавите. В средата на 90-е на DVD излиза оригиналната, 205-минутна версия на Тарковски (купена от Мартин Скорсезе докато бил в СССР), и филмът започва нов живот.

Сигурно заради темата, мястото и времето на действие филмът и сега е актуален. Филмови дейци от различни поколения и с различни вкусове са му се обяснявали в любов. Например Ингмар Бергман казва, че "никой друг не се чувства така естествено в света на илюзиите, както Тарковски".

"Война и мир" (1966)

Може би екранизацията на Толстой никога нямаше да се случи, ако през 1959 г. в СССР не се прожектира американската "Война и мир" на Кинг Видър. Едва след това било одобрено заснемането на филма, който неофициално е считан за най-скъпия в историята на киното: нито едно холивудско студио не може да издържи на проточилите се пет години снимки и на масова сцена от 120 хиляди души в кадър с участието на армията.

Разделената на две части, 6 часовата "Война и мир" става не само първия съветски филм, получил "Оскар" за най-добър чуждоезичен филм, но е и най-продължителния.

През 1969 г., когато "Война и мир" излиза на американските екрани, един от най-влиятелните критици Роджър Ебърт пише, че съветският режисьор е успял да направи най-доброто епично кино в историята, по-добро от върха в жанра – "Отнесени от вихъра".

"Ежко в мъглата" (1975)

10 минутния анимационен филм на Юрий Норщейн за заблудилото се в мъглата таралежче, което е тръгнало на гости при приятеля си мечето, е толкова популярен в Америка, че на него е посветен фрагмент в осми сезон на сериала "Семейният тип" (Family Guy). В този откъс героят се подиграва на американците, които са измислили да правят бургери от таралежово месо.

Тази подигравка на самите американци със способността им поп-културно да предъвкват всяко произведение на изкуството като хамбургер струва скъпо. А това, че е избран именно "Ежко в мъглата", показва колко са добри създателите на сериала и колко популярно е това анимационно филмче.

За философския смисъл на късометражната творба на Норщейн са написани трактати на много езици. За екзистенциалната самота и ужаса на ежедневните неща, които придобиват зловещи черти при определена гледна точка. Тази година The Telegraph го постави на 19-о място в класацията за "Най-добър детски филм". Така че, когато днешните руски родители се оплакват, че децата им гледат "жестоки" холивудски анимации, на тях може да им се отговори, че западните гледат руски. По-точно, един руски анимационен филм, който, по своему, е толкова жесток.

"Российская газета". Всички права запазени.