Спаската кула на Червения площад в Москва.
Михаил Воскресенски / РИА Новости1. Първите камбани на Кремъл се появяват още през 15 век
Първите камбани в Кремъл се появяват още през 1404 г., но са разположени не на кулата, а върху арката, която води към покоите на великия княз Василий I, съгласно летописите на сръбския монах Лазар.
Първите часовници на Спаската кула са установени през XVI в., а през 1624 г. те са продадени на манастира в Ярославъл, а новите се появява година по-късно.
2. Механизмът е направен от англичанин
Английският майстор Христофор Галовей (Кристофер Галоуей), под чието ръководство през 1625 г. са направени часовниците за Спаската кула, предлага да дострои и козирка над тях.
Архив
3. Уникален циферблат
През 17 век циферблатът им тежи повече от 400 кг, направен е от дъски и е боядисан в небесно син цвят. Заради максимално дългия ден през лятото той е разделен на 17 части, а деленията на часовете са означени с главните букви от славянската азбука.
Краищата на часовниците са украсени с изображения на златни и сребърни звезди, слънцето и луната. Обичайните часовникарски стрелки липсват – тяхната роля се изпълнява от изображение на слънцето с дълъг лъч. Оригиналността на часовниците се състои в това, че се връща не лъчът, показващ часа, а самият циферблат.
Звънът на камбаните започва, щом първият лъч на слънцето падне върху Спаската кула, а с настъпването на тъмнината часовниците преминават на нощно отчитане на времето. На всеки 16 дни съотношението на дневните и нощните часове се променя и това налагало да се пренастройва механизмът.
Механизмът на часовника е бил необичаен: въртял се е циферблатът, а не стрелките. / Архив
4. Детайли, покрити със злато
След пътешествията си из Европа цар Петър I купува в Амстердам гигантски часовници, които с негов указ са поставени през 1706 година. Часовниците са направени по немски образец с циферблат с 12 часа.
Механизмът на сегашните часовници е изработен в Русия от братята датчани Бутеноп в средата на 19 век. Медни цифри и минутни деления са покрити с червено злато, а железните стрелки – обвити с мед и покрити с позлата.
През 1932 г. за позлатата на всички елементи са използвани 28 кг злато.
5. Камбаните приличат на църковни
Много от камбаните за тези часовници са отлети като църковни – на тях има орнаменти и надписи.
Днес в звъна на Спаската кула участват 13 камбани. Теглото на четири от тях е 320 кг, а на часовника – 2160 кг.
4 октомври 1974 г. Снимка: Алексей Стужин / ТАСС
6. Напълно механизирани
До 1937 г. часовниците са навивани ръчно два пъти на ден, но сега те са напълно механизирани. Преди това чугунени гири с тегло 200 кг са повдигани до върха с помощта на специални лебедки. Сега часовниците се задвижват от 3 електромотора, на всеки 3 часа. Специален механизъм привежда в действие камбаните.
7. Мелодии от "Ах, мой мили Августин" до "Интернационала"
След 1770 г., когато е проведена реставрацията на часовниците, те изпълняват шеговитата песен "Ах, мой мили Августин".
Братята Бутеноп планират да наберат химна на царска Русия "Боже, царя ни пази", но Николай I забранява, защото смята, че часовниците могат да свирят всяка друга мелодия, освен химна. До 1917 г. часовниците свирят "Марш на Преображенския полк" и "Славен е нашият Господ в Сион" по четири пъти на ден.
През 1918 г., по указ на вожда на революцията Владимир Ленин, повредените по време на щурма на Кремъл часовници са възстановени и до 1938 г. изпълняват революционния химн "Интернационал".
8. Мълчат цели 58 години
През 1938 г. часовниците замлъкват, като със звън отбелязват само всеки четвърт час. През 1944 г. Сталин нарежда часовниците да изпълняват химна на СССР, но специална комисия стига до заключението, че това е невъзможно. При реставрацията през 1974 г. механизмът е напълно възстановен, детайлите – заменени с нови.
"Мълчанието" е прекъснато през 1996 г. при встъпването в длъжност на първия президент на Русия Борис Елцин. Часовниците изпълняват "Патриотична песен" на Глинка, която тогава става химн на Русия.
От 1999 г. часовниците изпълняват две мелодии – в 6 и 12 ч. звучи химнът на Русия, а в 3 и 9 ч. – мелодията от хора "Слава" на Глинка.
Снимка: Lori/Legion-Media
9. Нова година настъпва със звъна на часовниците
Новогодишният звън на часовниците от Спаската кула прозвучава за първи път по радиото през 1923 г., след това тази традиция се прехвърля и в телевизията.
Традиционното обръщение на руския президент, което също се ретранслира по телевизията, се излъчва няколко минути преди тържествения звън на камбаните на Спаската кула.
10. Сбъдващите се желания
Казват, че ако успееш да си намислиш желание между първия и последния звън на този часовник, то непременно ще се сбъдне.
"Российская газета". Всички права запазени.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си