5-те най-известни руски балета по
света
Анна Галайда специално за "Руски дневник"
Тези постановки са преживели векове, познават ги и ги обичат по цял свят.
Припомняме историята на основните руски балети, които са невероятно популярни в
света и днес.
Спящата красавица
Наричат този балет "енциклопедия
на класическия танц". И наистина в този балет от три действия с пролог и
заключителна сцена има всичко, което е създал жанрът на класическия балет за три
века съществуване. От класическия танц на палци и пантомимата до народния танц и
"естествените" Версай и Фонтенбло.
Във всичко това е бил
майстор Мариус Петипа (на
снимката), бог и герой на
петербургския балет през 19-ти век. Преди премиерата на "Спящата красавица", а
тя е била през 1890 година, той е царувал вече 30 години на поста главен
балетмайстор на Мариинския театър. Всяка година той е правел няколко нови
постановки, които публиката приемала с умората на познавачите на добрата кухня,
обречени на всекидневни ресторантски трапези.
Само че в "Спящата красавица" 72-годишният хореограф показал, че е способен на
радикални нововъведения. Негов съавтор станал Пьотр Чайковски, който бил в зенита на
славата и почитта. Злочестната съдба на "Лебедово езеро" отвратила композитора от
балетния театър. Директор на Императорските театри Иван Всеволожски обаче бил
завладян от идеята да се създаде пищна феерия и енергията му била достатъчна, за да
събере в работата по нея двама гении. Сътрудничество не било лесно: Петипа много
подробно направил плана на четиричасовия балет, поставяйки на композитора задача, в
която бил определен характерът на музиката, темпът и дори броят на тактовете във
всяко изпълнение. Само че Чайковски намерил вдъхновение дори и в тези окови –
музиката на "Спящата красавица" е една от най-добрите му творби. А Петипа се оказал
способен на възходи и обобщения, каквито не бил преживявал с традиционните си
композитори.
Спектакълът станал важен за руското изкуство и поради факта, че легендарната балерина
Анна Павлова и художникът Александър Бенуа решили да посветят живота си на балета, след
като за първи път в детството си гледали именно "Спящата красавица".
Лебедово езеро
За
140 години на съществуване първата балетна "рожба" на Пьотр Чайковски за мнозина е
станала просто синоним на балета. А съдбата на този балет далеч не била безметежна. Това
е един от малкото руски класически балети, видял светлините на рампата не в
императорския Петербург, а в демократична Москва.
През 1877 г. балетът на Болшой театър се
ръководи от чеха Вацлав Рейзингер (на снимката). Познаваме името му изключително благодарение
на факта, че той първи е поставил "Лебедово езеро", след като му направил прочит
като на стандартна балетна приказка от рицарските времена. Спектакълът се оказал
успешен дотолкова, доколкото може да бъде успешна постановка на един
провинциален театър, какъвто през онези години е бил московският Болшой: показан
бил 27 пъти и след две години изчезнал от репертоара. Сякаш завинаги.
Сцена от второ действие на "Лебедово езеро",
Ф. Гаанен, 1877 г.
Едва през 1894-а,
година след смъртта Чайковски, Мариинският театър, организирайки вечер в памет
на композитора, показал отново "Лебедово езеро", поставено от Лев
Иванов.
Хороводите на девойките-птици, преплитащи се в прекрасни рисунки, от една страна изглеждали въплъщение на националния характер, а от друга – идеално прилягали на музиката. Този успех върнал "Лебедово езеро" на Императорската сцена, обединявайки само веднъж в една постановка двама гения – Лев Иванов и Мариус Петипа.
Хороводите на девойките-птици, преплитащи се в прекрасни рисунки, от една страна изглеждали въплъщение на националния характер, а от друга – идеално прилягали на музиката. Този успех върнал "Лебедово езеро" на Императорската сцена, обединявайки само веднъж в една постановка двама гения – Лев Иванов и Мариус Петипа.
След тях "Лебедово езеро" не веднъж било преправяно. Всяка епоха
виждала в този балет на Чайковски нещо, изразяващо собствената ѝ същност. И "Лебедово
езеро", понякога със свито сърце, се отзовавало на промените. Още през 10-те години на
миналия век Александър Горски се опитал да въплъти в него последния отблясък на руския
"сребърен век" и епохата на модернизма, Агрипина Ваганова през 30-те години на 20-ти в
Ленинград осъдила в него буржоазния морал, Юрий Григорович през 60-те години видял
борбата на светлите и тъмните сили в душата на един човек, а Джон Ноймайер през 70-те –
гибелността на прекрасните илюзии.
Вероятно именно тази готовност да приеме и да изрази всички нови идеи е превърнала
"Лебедово езеро" в изключителен балет, който зрителят с голямо желание иска да види и в
Москва, и в Ню Йорк, и в Делхи, и в Лондон.
Баядерка
Само преди четвърт век е било невъзможно човек да си
представи "Баядерка" извън пределите на Мариинския театър на Петербург: в Болшой
показвали само една картина от нея – "Сенките", в Парижката национална опера
(Opera National de Paris) непосредствено преди смъртта си Рудолф Нуриев
представил целия спектакъл, малко по-рано Наталия Макарова предложила своята
версия за Американския балетен театър (American Ballet Theatre) и Кралския балет
на Великобритания.
Шедьовърът на Мариус Петипа просто потискал с
мощта си: една картина от "Сенките" изисква участието на 32 танцьорки, школувани в
кордебалети, три виртуозни солистки и водещи двойки. За да се стигне обаче до
третото действие в неговите "Сенки", първо трябва да се мине през храмовия празник
на поклонението на огъня с баядерки, факири, дервиши, а след това настъпва не
по-малко многолюдната сцена с венчавката на дъщерята на раджата.
Във второ действие сцената на тяхната сватба е представена с царска пищност: в нея танцуват 12 двойки с ветрила, още 12 танцьорки с папагали, 8 арабчета, 11 индуси, четворка баядерки и шестима танцьори гран па, без да се броят няколкото солиста.
Във второ действие сцената на тяхната сватба е представена с царска пищност: в нея танцуват 12 двойки с ветрила, още 12 танцьорки с папагали, 8 арабчета, 11 индуси, четворка баядерки и шестима танцьори гран па, без да се броят няколкото солиста.
 |
 |
Петипа е демиург на класическия балет, който почти 60 години е работил към руския
императорски двор и не бил свикнал да се ограничава в средствата – дори неговите
малки балетчета от едно действие за определен случай, както са отбелязвали
язвителните му съвременници, били в състояние да подкопаят бюджета на няколко
държави. А "Баядерка" никога не е била сред лесно налагащи се спектакли: Петипа я
създал през 1877 г. и след това още 30 години я доизкусурявал, довеждайки я до
точността на афоризма.
При съветска власт продължили все пак да усъвършенстват "Баядерка", премахвайки четвърто действие, в което боговете са отзовават на страстния призив на излъганата и загинала танцьорка, наказвайки нейния възлюбен и неговата невеста по време на сватбата в двореца.
При съветска власт продължили все пак да усъвършенстват "Баядерка", премахвайки четвърто действие, в което боговете са отзовават на страстния призив на излъганата и загинала танцьорка, наказвайки нейния възлюбен и неговата невеста по време на сватбата в двореца.
Само
че за разлика от "Лебедово езеро", в което зад псевдонима Петипа са се скривали много
редактори, "Баядерка" запазила своя цялост. И макар че в наши дни малцина знаят, че в
старите времена баядерки са наричали храмовите танцьорки в Индия, зрителите се тълпят на
спектакъла, защото изобилието от чувства, предизвикано от съперничеството между
прекрасната жрица и властната принцеса заради знатния войн, проявил храброст в борбата с
тигри, но пък слаб в любовната интрига, намира отклик и сред хората, които никога не са
били в Индия.
Лешникотрошачката
Билетите за "Лешникотрошачката" в Русия са истинският признак за
Рождество, много по-задължителен от снега и елхата. Прозрачните гласове на детския хор,
съпровождащи хоровода на танцуващите снежинки в бели пачки, идеално въплъщават онази
вяра в чудото, което носи със себе си празникът.
"Лешникотрошачката" обаче се е свързала
неразривно с Рождество не толкова отдавна – в средата на 20-ти век, когато
хореографът Джордж Баланчин поставил собствената си версия на спектакъла за
трупата на балетната група на град Ню Йорк (New York City Ballet). Изкусен
познавач на музиката, той не се терзаел от проблема как да обедини приказката за
пътешествия с музиката, събрала в себе си като че ли целия трагизъм на света.
Джордж Баланчин (на снимката), който в младостта е бил Георги Баланчивадзе, в този спектакъл си спомнил юношеството, работата в Ленинградския театър за опера и балет и своето виртуозно соло на Шута в знаменитата "Лешникотрошачка" на Лев Иванов. Вечно втори хореограф при Петипа, Лев Иванов само два пъти е излизал от неговата велика сянка – в "лебедовата" картина на "Лебедово езеро" и в "Лешникотрошачката".
Джордж Баланчин (на снимката), който в младостта е бил Георги Баланчивадзе, в този спектакъл си спомнил юношеството, работата в Ленинградския театър за опера и балет и своето виртуозно соло на Шута в знаменитата "Лешникотрошачка" на Лев Иванов. Вечно втори хореограф при Петипа, Лев Иванов само два пъти е излизал от неговата велика сянка – в "лебедовата" картина на "Лебедово езеро" и в "Лешникотрошачката".
Макар идеята за балета да била на Петипа, именно той искал да се повтори
сътрудничеството с Чайковски. Пак той избрал сюжета, спомняйки си за приказката на
германския романтик Хофман, препредадена от сънародника на Петипа, французина Александра
Дюма. Той разработил либретото и дал напътствия на композитора. В последния момент
обаче, по неясни причини, Петипа се отказал от постановката, прехвърляйки спектакъла от
три действия на помощника си.
Иванов не само спасил предновогодишната премиера през 1892 година, но и поставил
спектакъла, танца на снежинките, който и досега се сочи за ненадмината балетна
композиция, за чиято загуба скърбят също както и за загубата на "Битката при Ангиари" на
Леонардо.
Спартак
От руските театри винаги се очаква да изиграят този балет при
гастроли в чужбина, дори въпреки факта, че градусът на вестникарските възторзи пада до
нулата. При все това, зрителите в залата на финала винаги скачат на крака, сякаш това не
е балет, а футболен клуб е вкарал решаващия гол.
Малцина помнят, че преди великия балет на
Григорович партитурата на Арам Хачатурян е имала дълга и щастлива съдба. На
практика нейното театрално въплъщение е станало едновременно в Москва – в Болшой
театър, и в Ленинград– в Кировския театър, сега Мариинския театър. При това то
било дело на Игор Моисеев – гения на масовите сцени и танците с много фигури, и
на Леонид Якобсон (на
снимката), един от най-радикалните
новатори в хореографията на ХХ век, създал танцовия език на римляните по фрески
и вази, съхраняващи се в Ермитажа.
При
все това легендарната слава на гладиатора, който успял да се противопостави на
гигантската машина на властта, била възкресена в друга постановка – направил я през 1968
г. в Москва 40-годишният Юрий Григорович. В съдружие с художника Симон Вирсаладзе той
създал спектакъл, съчетаващ мощта на движещите се, сякаш направо в залата, фаланги на
въстаналите роби и монолозите-изповеди. В тях страдащият и със съмнения приемащ на
плещите си отговорността за стотици хора Спартак се изправя срещу жестокия и изтънчен
римски пълководец Крас. И за двамата Григорович съчинил хореография, чиято виртуозност
няма аналози в съвременния балетен свят. Благодарение на това, тяхно противопоставяне –
и професионално, и историческо –вълнува света и досега.
Текст на Анна Галайда
Редактори Олег Краснов, Всеволод Пуля
Снимки: Getty Images, AP, Reuters, AFP/East News, Дамир Юсупов/Болшой, Архив,
Александър Кряжев;Игор Русак; Лесов/ РИА "Новости",
Василий Смирнов; Юрий Белински / ТАСС
Дизайн и оформление: Слава Петракина
© 2016 Всички права запазени.
Руски дневник.
info@rbth.com
Редактори Олег Краснов, Всеволод Пуля
Снимки: Getty Images, AP, Reuters, AFP/East News, Дамир Юсупов/Болшой, Архив,
Александър Кряжев;Игор Русак; Лесов/ РИА "Новости",
Василий Смирнов; Юрий Белински / ТАСС
Дизайн и оформление: Слава Петракина
© 2016 Всички права запазени.
Руски дневник.
info@rbth.com
