Филмът "Лабиринти на любовта": има ли днес велики любовни истории?

Кадър от филма "Лабиринти на любовта"

Кадър от филма "Лабиринти на любовта"

За втори път през последните няколко десетилетия беше заснет филм с българо-руско финансиране, под режисурата на българина Владимир Щерянов. “Руски дневник“ се срещна с него, за да го питаме има ли място в съвременния технологичен свят за велики любовни истории. Българската премиера на филма ще бъде на 19 януари от 19.00 ч. в РКИЦ в София.

Как се роди идеята за "Лабиринти на любовта"? Филмът разказва пет любовни истории, коя се роди първа?

Владимир Щерянов: Историите бяха 6, но едната отпадна. Започнах продукцията, защото руските продуценти ме поканиха да го направя. Предишният режисьор е имал проблеми. Обадиха ми се и аз приех. Спечелиха ме с това, че филмът е лек и се разказва за любов.

Повечето тенденции в българското, пък и в руското кино, са свързани с търсене на проблемите в обществото. Има филми, които са много тежки. До този момент бях правил сериали, които са свързани с отрицателните неща в нашия живот. Предложението за "Лабиринти на любовта" ме зарадва. Подобен лек филм е добре приет.

Публиката го харесва, критиката не. И това ме радва, защото филмът не е фестивален. На фестивалите в България, където участвах – "Любовта е лудост", "Златната роза" и "София филм фест", зрителите го приеха прекрасно. Но започнаха разни критици да говорят, че това е пропаганда.

Пропаганда на какво?

В.Щ.: На Русия. Много е красива Москва в този филм. А тя не била толкова хубава. Пък и не можело така едни руснаци да ходят из България и да имат човешки преживявания... От много години работя в Русия. В случая трябваше да убедим България да участва във финансирането на филм заедно с Русия. Не си представях, че политическата ситуация е толкова сложна. Хора, свързани с киното, също реагираха като зомбирани... От българска страна НФЦ стана партньор на руския продуцент – Министерството на културата на Русия.

Направихте ли много корекции по сценария по време на снимките?

В.Щ.: Сценарият беше написан като за изключително скъп филм. Корекциите бяха огромни от моя страна. Съгласих се да направя филма, само ако имам правото да променям сценария както искам. Снимахме и в София – на Витоша, около язовир "Искър", има едно място, което българските зрители трудно ще разпознаят – морените на Витоша – възможно най-високите и трудно достъпни за кинотехниката.

Засега съм гледала само трейлъра на "Лабиринти на любовта", но ми направи впечатление, че лицата са много млади, свежи и нови. Как протече кастингът, на какъв актьорски състав се спряхте?

В.Щ.: Всички са минали кастинг – с изключение на двама – Сергей Бадюк, който играе треньор по карате. Той е известен телевизионен водещ, актьор и спортист – има осми дан по карате киоко шин и други данове в други бойни изкуства. Бадюк пропагандира здравословния начин на живот. От 15 години снима и в киното. Първо е започнал като каскадьор, а сега вече е актьор. И другият актьор без кастинг е Яна Маринова.

Някои млади актьори тогава бяха още студенти в НАТФИЗ – Антъни Пенев и Каролина Братанова, но Ралица Паскалева и Боряна Братоева бяха завършили вече. Те са готини, те са добри, те са бъдещето.

Серегей Бадюк в сцена от филма "Лабиринти на любовта"Серегей Бадюк в сцена от филма "Лабиринти на любовта"

Има ли в съвременния прагматичен свят място за разтърсващи любовни истории като тези в класиката – напр. "Крадецът на праскови" или "Анна Каренина"? Сякаш за такова нещо няма време – все пак една голяма история има нужда от време, за да се разгърне. Може да погълне половината ти живот, дори целия.

В.Щ.: Има място за велики любовни истории. Исках да правя "Крадецът на праскови", но още не му е дошло времето. Той провокира... По нашия филм, по тези 5 малки истории се вижда, че място за любов има.

В анотацията за филма се казва, че става дума за взаимоотношенията на хората в съвременния технологичен свят. Помагат ли Фейсбук, Туитър, всички възможни чатове и мрежи да общуваме по-лесно тъкмо в любовната сфера?

В.Щ.: Помагат. Има толкова много самотни хора по света. И толкова филми, в които мрежите помагат. Като почнеш с "Имате поща", "Love.net". Познавам много хора, които завързаха познанства чрез социалните мрежи. Ти ме накара обаче да се замисля, че тези истории в живота не завършват с хепи енд.

Самият аз чрез Фейсбук намерих толкова приятели, дружим, ходим си на гости. Хората се намират благодарение на мрежите. Разпиляхме се в различни страни. Сега имаме едно добро общуване. Ако не беше Фейсбук, нямаше да намеря приятели, изчезнали преди 15 години.

Кадър от филма "Лабиринти на любовта"Кадър от филма "Лабиринти на любовта"

И все пак, за какво се разказва в тези 5 новели?

В.Щ.: Те бяха измислени от сценариста Генадий Немих, за да покаже, че социалните мрежи са нещо прекрасно, но без живото общуване не става. Живееш с илюзии, не знаеш кой е отсреща. Едната новела е точно такава. Момчето се представя за автомобилен състезател, а тя – за модел. Те са съвсем обикновени хора. Даже бих ги нарекъл неудачници. Историята започва, когато тръгват да се запознаят и той я блъска с колата. Опознават се един друг, но продължават да общуват по мрежата, без да знаят, че са един до друг, но да не издаваме до край... това е само началото на една от петте истории във филма.

Трябва ли една история да завърши фатално, за да бъде призната за велика любовна история?

В.Щ.: Все се надяваме на хепи енд. Има американски филми, които ни дават много добри примери за това.

Какви са тенденциите в руското кино? Познаваме много малко от новите тенденции.

В.Щ.: Странно се развива руското кино, но, за съжаление, е така. Ще ги разделя на две тенденции всъщност. Едната посока са сериалите, които в голямата си част стигнаха доста добро ниво...

..."Кухня" е много популярен в България. Дори хора, които не харесват Русия, също го гледат, което е успех.

В.Щ.: И аз го харесвам, изключително добре направен сериал. Но това е пропаганда (смее се). Да, и моят филм е пропаганда. Защо Москва не е мръсна и грозна? Защо не е съборена? В това ме обвиняват някои.

Но да се върнем на съвременното руско кино.

В.Щ.: Не харесвам тенденциите в руското кино, свързани с производството на касови филми от американски тип. Защото всичко е свързано с подражание. Така изгубваш идентичността и спецификата. В старото съветско кино нещата стоят по друг начин. Тенденциите бяха еднакви, но идентичността не се губеше. Сега имаме бесен стремеж за подражание. В много от случаите не успяват да достигнат нивото на образците. Най-вече сценарно. Американците имат шаблони, които използват великолепно. Не казвам, че е лошо – това са добри шаблони. Изключително добре направени. В Русия се стремят към това, но не могат да го достигнат. И второ – мене ме дразнят техническите ефекти в руското кино, а в американското не ме дразнят. Това е загадка. Например докато гледам американския филм "Гравитация", вярвам на абсолютно всичко, което става там. Докато гледам руските филми, веднага забелязвам, че тука нещо ме пързалят. Според мен продуцентите пестят от скъпата и добра анимация. А специалисти има и в Русия, и в България.

Кадър от филма "Лабиринти на любовта"Кадър от филма "Лабиринти на любовта"

Има ли я тенденцията на експерименталното и интелектуалното кино? От ранга на Андрей Тарковски, който впрочем малко хора могат да изгледат до край. Но са се превърнали в школи сами по себе си.

В.Щ.: Когато започнах да уча в Русия, Тарковски вече беше икона. Вече бяха започнали да му подражават десетки режисьори. Което е същата глупост, като да подражаваш на американското кино. За съжаление, това е слабост на руското и на световното кино. Пък и докато си млад, мислиш, че това, което е в твоята глава, ако го направиш, ще смаеш света, толкова е оригинално. И аз съм бил такъв, не съм пропуснал този етап. Ще удивиш света и ще кажат "Боже, колко си гениален!". Да, ама не! Правят се неща, които са негледаеми. Експерименти има, но в повечето случаи са неудачни. Жалкото е, че не виждам руското авторско кино, нещо, което си заслужава да бъде отбелязано. Европейското кино също се повлия от американското, но запази своята специфика. Не стигна до кока-колата с пуканките.

Режисьорът Владимир ЩеряновРежисьорът Владимир Щерянов

Разкажи ни за себе си, как ти се доверяват големите руски телевизионни канали, които ти дават да режисираш цели сериали?

В.Щ.: Случи се. Стана изключително трудно. Руският пазар е колкото голям, толкова и пренаситен. Първият ми шанс беше, когато направих през 1993 г. първия си игрален филм "Стрелящи ангели". Тогава съдбата ми подаде ръка, но аз не разбрах знака. Направих един твърде фестивален филм, не особено гледаем. После дойдоха кризисните години. Правех кино с частни пари. Или не правех нищо свързано с кино. Отидох в рекламата и културата. След време един близък приятел ме покани да правя военно предаване в "Первий канал". Работих там 4 години. Започнах да правя и документални филми. Не можех просто да премина покрай някои истории в нашия живот без да направя нищо...

Къде ще се показва "Лабиринти на любовта" в България и Русия?

В.Щ.: В България ще се показва само в независими кина от 20 януари. Такива, в които можеш да преговаряш направо, без да ти извиват ръцете разни продуценти. В София ще бъде показан в "Дом на киното", "Одеон", "Люмиер", "G-8", "Евросинема", в Пловдив – "Lucky – Дом на киното" и във Варна – "Конгресен фестивален център".

В Русия тръгва след около седмица. От руска страна ко-продуценти са "Каро продакшън" и "Каро премиер", а вторите са едни от най-големите разпространители. Ще бъде с ограничено разпространение – само в градовете милионници (всички, които имат жители над 1 милион). Разпространението на руски филми на голям екран е нещо изключително рядко. Под 10% от произведените в Русия филми стигат до голям екран. Големите вериги държат пазара. Малко са независимите кина. Затова новите продукции се въртят по фестивали. Тези филми практически никой не ги вижда. Затова много ме зарадва моя съдружник.

Къде живееш повече в България или в Русия?

В.Щ.: В Русия.

Какво ценят модерните руснаци?

В.Щ.: Много бързо стават приятелствата с тях. Може би с мен е така. Имам много приятели руснаци още от времето, когато отидох да уча там... Бяха се овълчили много. Но когато целият официозен свят се обърна срещу тях през 2014 г., станаха по-човечни. Това е факт. Аз го виждам с очите си. Вижда се, например, в движението по улиците – всеки те пуска, всеки е любезен. Върнаха се към себе си, към това, което бяха преди.

Яна Маринова в сцена от филма заедно със Сергей БадюкЯна Маринова в сцена от филма заедно със Сергей Бадюк

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.