Пощенски марки от серия, издадена по повод 100-годишнината от смъртта на Александър Пушкин (худ. Василий Завялов).
Алексей БушкинСъветски светец
През тази година отбелязваме не само за 100-годишнината от революцията през 1917 г., но трябва да си спомним и 1937 г., когато размахът на сталинските репресии достига своя пик. Освен това, тогава Съветският съюз чества с небивал размах стогодишния юбилей от гибелта на поета Александър Пушкин. До онзи момент фигурата му се намирала в сянка и през 1937 г. изведнъж тя заема феноменално място в съветския пантеон.
На мястото на безнационалния марксизъм, отричащ културата, народността, традиционната държавност, нацията и духовността, на света е представена почти класическа културноцентрична империя, в чийто център стои Пушкин.
Да отнемат Пушкин от емигрантите
Решението Пушкин да бъде прославен като лице на социалистически светец принадлежи на Сталин.
За да бъде оценена цялата нетривиалност на начинанието, трябва да си спомним, че през 19 век Пушкин е поетът на изключително интелектуалните елити. Той не фигурира в списъка с книги за четене на революционната интелигенция – смятат го за твърде далечен и отвлечен от насъщните нужди на народа.
Сталин прекрасно познава класическата руска литература и обича не само революционния Чернишевски, но и Достоевски и Пушкин.
Смята се, че на решението му да "прослави Пушкин", освен всичко друго, силно е повлиял и следният факт. Работата е, че сред руското емигрантство, което било внимателно следено от Съветска Русия (Сталин лично бил абониран за повече или по-малко важни издания на емиграцията), още от началото на 1920-те години се наблюдава неизменен ръст на популярността и истински култ към Пушкин. През 1937 г. емиграцията планира да проведе собствени, невиждани дотогава тържества в чест на Пушкин. Следователно името на Пушкин става по-опасно от политическото оръжие в нейните ръце. Но как да избиеш това оръжие от ръцете на врага? – би могла да бъде естествената мисъл на Сталин.
Прослава
Архив
От 1922 г. започват да провеждат официални ежегодни вечери в памет на годишнините от смъртта на Пушкин, на които той е наричан "руска пролет, руско утро, руски Адам", сравняват го с Данте, Петрарка, Шекспир, Шилер и Гьоте.
Насаждането на култа върви с небивал размах. В подготовката на юбилея се включват учени, писатели, композитори, политически и обществени дейци, издателства – от най-големите до най-малките, кинематографи, театри – от Болшой до самодейците от совхози, заводи и фабрики, колхози и совхози.
В страната не остава човек, до чието съзнание с болшевишка прямота да не е доведено: Пушкин е велик! Пушкин е свят!
В Ленинград, Киев, Минск, Тбилиси и Ереван са издигнати нови паметници. Преименуват се, строят се и се проправят нови улици, площади, училища, паркове, метро станции, гари, колхози и совхози. Народните художници рисуват гигантски платна, посветени на Пушкин, народните композитори – музикални поеми и цикли. Водещите театри в Москва и Ленинград започват истинско състезание за постановки и спектакли по Пушкин.
Името на Пушкин се носи от всички високоговорители и грамофони, улиците и площадите са осеяни с негови портрети, плакати и пощенски картички... Буквално във всяко училище, в клуба на всяка фабрика, завод, колхоз и совхоз из необятната страна се провеждат изложби за Пушкин.
Общият обем на юбилейните издания на Пушкин надхвърля 14 милиона екземпляра, публикувани на практика на всички езици на народите, обитаващи СССР, включително на асирийски, бурятски, гръцки, еврейски, коми-зирянски и много други.
По време на тържествата на Пушкинския площад в Москва по повод 100-годишнината от гибелта на Александър Пушкин, 1937 г. / Архив
В заводите, фабриките и колхозите изведнъж се появяват маси от възторжени почитатели и познавачи на творчеството на поета, организирани в клубове на пушкинистите. Художествените колективи и занаятчиите наводняват страната със стотици хиляди статуетки, бюстове и т.н.
На 10 февруари 1937 г. в деня на юбилея в Болшой театър в Москва, в присъствието на целия партиен елит и самия Сталин, се открива тържествено заседание, посветено на 100-годишнината от деня на смъртта на великия руски поет.
Тържественото заседание се излъчва по цялата страна. На откриването народният комисар по просветата и председател на Пушкинския комитет Бубнов възкликва:
"Пушкин е наш! Само в страна със социалистическа култура, обградена от гореща любов към името на безсмъртния гений, само в нашата страна творчеството на Пушкин стана всенародно достояние".
Прославата на Пушкин е факт. Култът към поета е сътворен.
Според философа Антоний Грамши култът към Пушкин е "циментирал народната сила" – той свързва в единно културно пространство многонационалната страна, а оттам и най-мощната имперско-обединяваща сила.
Текстът се публикува със съкращения. Пълния текст можете да намерите на http://vzglyad.ru/opinions/2017/2/10/857395.html
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си