10 последни мисли на руски писатели

Лев Толстой на смъртния си одър.

Лев Толстой на смъртния си одър.

РИА Новости
Лев Толстой е придавал голямо значение на последните думи на гениите и написал в дневника: "Думата на умиращия е от особено голямо значение!"

Между другото, мнозина успяват да запазят чувство за хумор до последния момент. Оскар Уайлд, умирайки в стая с безвкусни тапети, казал: "Убийствена разцветка! На един от нас ще ни се наложи да се отидем от тук". Германският поет Хенрих Хайне на смъртния си одър изрекъл: "Господ ще ми прости. Това му е работата". "Руски дневник" припомня думите на руски писатели, изречени през последните часове на живота им.

1. "Някои пеперуди вече отлетяха"

Лауреатът на Нобелова награда Владимир Набоков се интересувал от етномология (наука за насекомите) и колекционирал пеперуди. Синът на писателя, Дмитрий, разказва, че когато се прощавал с баща си малко преди смъртта му, очите на умиращия изведнъж се напълнили със сълзи: "Попитах го: защо? А той отговори, че някои пеперуди вече вероятно са започнали да летят..."

2. "Ich sterbe! (умирам – бел. прев.). Отдавна не съм пил шампанско!"

Писателят и практикуващ лекар Антон Чехов починал в германския курорт Баденвайлер от туберкулоза. По стара германска традиция, докторът, който поставя на колегата си смъртна диагноза, черпи умиращия с шампанско. Последните думи на Чехов били именно към лекуващия лекар.

3. "Русия ме изяде като глупава свиня прасето си"

Поетът символист Александър Блок се разболял тежко през пролетта на 1921 година, това било свързано и с гладните години на гражданската война, и с изтощената му нервна система, но и с неприемането от руската интелигенция на революционна му поема "Дванадесет". Писателят Максим Горки, народният комисар Анатолий Луначарски, всички приятели на поета ходатайствали с молба Блок да бъде пуснат да се лекува в чужбина, но Политбюрото на болшевишката партия забранявало той да напуска страната. Точно в деня, когато задграничният му паспорт бил готов и се получило разрешението да замине, Блок починал.

4. "Винаги съм мислел, че човек трябва да умре навреме. Боже, какъв беше Маяковски! Аз закъснях с умирането. Трябва да се умира навреме".

Съветският писател Михаил Зошченко, майстор на разказа и невероятно популярен през 20-те и 30-те години на миналия век, оцелял въпреки критиката и гоненията на властите, се сблъскал с нищетата и предателството на познати литератори. Изключен от съюза на писателите, Зошченко се оттеглил на вилата, където прекарва последните години от живота си. Днес той е наричан руския Кафка заради разбирането на метафизиката на съветския бит.

5. "Това ти ли, глупачке?"

Михаил Салтиков-Шчедрин бил известен с безпощадния си хумор и сатирата си. Според легендата той приветствал собствената си смърт с въпроса "Това ти ли си, глупачке?"

6. "Аз те обичах и не съм ти изневерявал нито веднъж, дори мислено". 

Тези думи били казани от писателя Фьодор Достоевски на съпругата му Анна. През целия си семеен живот съпрузите били разделени само за няколко дни. Анна била не само съпруга, но и помощничка на писателя: тя преписвала ръкописите, занимавала се с издателствата и типографиите и дори помагала на мъжа си да победи страстта към играта на рулетка.

7. "Каква мъка, че не можеш да намериш дума, за да предадеш мисъл".

Тези думи са на поета Фьодор Тютчев, чиито стихотворения са част от шедьоврите на руската поезия, а редове от тях могат да се намерят във всички училищни христоматии по руска литература. Много негови цитати и дори четиристишия на Тютчев са станали афоризми.

Русия с ум не мож' я осъзна;
ни общ аршин отгоре ѝ да се прокарва:
особена е нейната снага –
в Русия може само да се вярва.

8. "В този глупак няма да стрелям!"

На дуела между поета Михаил Лермонтов с Николай Мартинов след отброяването на секунданта никой не стрелял и той се провикнал: "Стреляйте или спирам дуела!", при което Лермонтов спокойно отговорил: "В този глупак няма да стрелям!". Тези думи засегнали Мартинов и той стрелял, след което се хвърлил към падналия на земята поет с думите: "Миша, прости ми!". Но Лермонтов вече бил мъртъв.

9. "Обичам истината"

Граф Лев Толстой решил да скъса с подреденото и благополучно съществуване в имението си в Ясна Поля. Съпровождан от дъщеря си и домашния лекар, той заминал икогнито, пътувайки във вагон трета класа. По пътя настинал и получил възпаление на белите дробове. Когато вече бил в несвяст, той произнесъл: "Обичам истината".

10. "Стълбата!"

Образът на стълбата е една от главните загадки за писателя Николай Гогол. Още като дете малкият Коля чул от баба си разказа за стълбата, по която душите на хората се качват на небето. Този образ в различни вариации се среща на страниците на произведенията на Гогол. По думите на очевидци последните думи на писателя били вик "Стълбата, по-скоро давайте стълбата!"

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.