5 книги, които трябва да прочетете, за да разберете руската революция

Михаил Шолохов. “Тихият Дон”

Михаил Шолохов. “Тихият Дон”

Kinopoisk.ru
За всички писатели, от Блок до Пастернак, революцията е драма, разрушила обществото и стария начин на живот. На мястото на първоначалния възторг от промените идва разочарованието.

Юрий АнненковЮрий Анненков

1. Александър Блок. Поемата "Дванадесетте"

Един от най-великите руски поети на ХХ век, тънък лирик и романтик, първоначално приема революцията с възторг, съзирайки в нея възможност за духовно обновяване на обществото, за построяване на нов живот.

В поемата си "Дванадесетте" (1918) Блок представя революцията като апокалипсис: в полуразрушения Петроград (името на Санкт Петербург в периода 1914-1924 г.) царят разруха, глад, студ, улични грабежи и стрелба. Но Блок приветства и оправдава рухването на стария свят и тържеството на новата революционна стихия.

Героите на поемата, 12 червеноармейци, 12 "апостоли" на новата вяра, с лекота принасят човешки животи в жертва на новата ера. "Пальнём-ка пулей в Святую Русь —/ В кондовую,/ В избяную,/ В толстозадую!" (Нека гръмнат куршуми в Светата Русия!/ В затворнишката,/ в колибарската,/ дебелодирнишката! – превод Гео Милев), викат те.

Пред червеноармейците "в бял венец" от рози върви Исус Христос. За този образ има различни тълкувания – дали Христос благославя революцията и я води след себе си, или червеноармейците го прогонват, като рушат вярата.

През 1920-1921 г. Блок се разочарова от революцията и престава да пише стихове. Умира в изключително дълбока депресия от заболяване на сърцето.

2. МаксимГорки. "ПесензаБуревестника", разкази

Максим Горки (отляво) и Владимир Ленин. Репродукция / ТАССМаксим Горки (отляво) и Владимир Ленин. Репродукция / ТАСС

Максим Горки е истински вдъхновител и "певец" на революцията – той е окрилен от революцията от 1905 г. и от свалянето на монархията. Без да е с аристократичен произход, той става водещ писател на пролетариата. Редове от неговото творчество навлизат в революционния лексикон.

В разказа "Старицата Изергил" (1894) има притча за смелия млад красавец Данко, който изтръгва сърцето от гърдите си, за да спаси народа си.

Стихотворението "Песен за сокола" (1895) е притча за змията, която се хвърля от скала след сокола, и докато пада надолу, не може да си обясни защо птиците се стремят към небето; мисли, че щастието е именно в пропадането. Революционерите и младежта са във възторг от тази "Песен" – смятат нейното влияние върху умовете за по-силно от всички лозунги, а фразата "Роденият да пълзи не може да лети" се превръща в афоризъм. Даже Ленин озаглавява писмото си до Горки "До автора на "Песен за сокола" – в него той потвърждава убедеността си, че писателят е верен на идеите на революцията.

Стихотворението "Песен за Буревестника" (1901) се превръща в истински химн на революцията. Птицата става предвестник на приближаващата революция: "Нека бурята по-силно гръмне!", вика тя.

Но като вижда "бурята" в действие, Горки се разочарова от революцията, определя Октомврийския преврат като преждевременен и опасен експеримент. По-късно той описва хрониката на революцията от 1917 г. и всички нейни ужаси в цикъла си статии "Несвоевременни мисли".

През 1921 г. Горки емигрира в Европа, но през 1932-33 г. по покана на съветското правителство се завръща в Русия. Той одобрява сталинската политика и се заема с активна литературна дейност. Пише много за постиженията на съветския строй, но нищо не споменава за репресиите и терора. Жизнената и творческа позиция на Горки са изпълнени с противоречия и до ден днешен предизвиква много спорове и литературни дискусии.

3. МихаилБулгаков. "Бялатагвардия"

Сцена от филма “Бялата гвардия”, 2012 г. / Kinopoisk.ruСцена от филма “Бялата гвардия”, 2012 г. / Kinopoisk.ru

Булгаков никога не е вярвал в социализма и е монархист до последния ден от живота си. Той не приема революцията, но не напуска страната. Много негови произведения, пропити от омраза към новата действителност, са забранени за издаване.

Сложните и тежки впечатления от смутното революционно време Булгаков изразява в първия си, до голяма степен автобиографичен роман – "Бялата гвардия" (1924). Авторът описва родния си град Киев, обзет от гражданската война от 1918-1919 г. Героите на романа са белогвардейци, от семейство на интелектуалци. Въвлечени в революционните събития и гражданската война, те се стремят да запазят стария си начин на живот. Но светът около тях се руши: загива християнската култура и се унищожава онази социална среда на интелигенцията, към която принадлежат самият автор и неговите герои. И единственото, което може да удържи този стъпил на ръба на бездната свят, е любовта: към хората, семейството, дома и Родината.

4. МихаилШолохов. "ТихиятДон"

Сцена от филма “Тихият Дон”, 1957 г. / Kinopoisk.ruСцена от филма “Тихият Дон”, 1957 г. / Kinopoisk.ru

Шолохов е единственият лауреат на Нобелова награда за литература с официално разрешение от съветските власти – през 1965 г. за романа "Тихият Дон" (1925-1940), който може да се нарече "Война и мир" на ХХ век.

Шолохов, израснал в казашки хутор (населено място с много малък размер – прев.), описва трагичните последствия от революцията и гражданската война за донското казачество като цяло и за всяко отделно семейство, озовало се в "мелницата на историята". Главният герой на романа, казакът Григорий Мелехов, обича своя хутор и мечтае за мирен трудов живот, но е принуден да отиде на война. Неговото лутане между белите и червените, от една към друга жена, отразяват терзанията в сърцата на целия народ.

Самият Шолохов приветства съветската власт и вярва в "светлото бъдеще", но когато изчезва и последната надежда за по-добър живот, Шолохов практически млъква и се оттегля от литературния живот.

5. БорисПастернак. "ДокторЖиваго"

Сцена от филма “Доктор Живаго”, 1965 г. / Kinopoisk.ruСцена от филма “Доктор Живаго”, 1965 г. / Kinopoisk.ru

За романа си "Доктор Живаго" (1945-1955) Пастернак получава Нобелова награда, но книгата е забранена в СССР повече от 30 години. Чрез образа на главния герой, доктора и поет Юрий Живаго, Пастернак показва как се трансформира сложното и нееднозначно отношение на руската интелигенция към революцията.

Първоначално Живаго, както и много други, разбира величието на случващите се промени: "Каква великолепна хирургия! С един замах да изрежеш всички стари вонящи язви". Но после Живаго се разочарова, след като вижда как промените се развиват не в тази романтичната, възпятата от Блок революция, а в кървава войнишка касапница, довела страната до разруха. Освен това той укорява самия себе си за първоначалния "невнимателен възторг" от новата власт, заради който сега, както му се струва, той (и цялата интелигенция) получават разплата.

По време на Гражданската война Живаго се стреми да остане встрани от военните действия, но след като е пленен от червените, работи като лекар при тях. След две години успява да избяга и от червените, и от белите, и да се скрие от всички в горските дебри, където пише стихове и преосмисля всички събития.

Пастернак достига до извода, че революцията е трагедия за човечеството, насилие над самия живот, над природата и нейните естествени закони.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.