Как празнуват Великден в Русия и на Запад?

Константин Чалабов / РИА Новости
Тази година православните християни, католиците и протестантите празнуват Великден в един и същи ден. Следващият път, когато това ще се случи, ще е чак през 2025 година.

Че Великден трябва да се празнува задължително в Русия, защото този празник не се отбелязва по този начин никъде другаде по света, пише още през 19 в. уважаваният от всички руснаци и любител на живота в Италия руски писател Николай Гогол. Твърдението си той обяснява с факта, че руснаците са някак особено фокусирани върху всеобщото преодоляване на смъртта и цялата руска култура е преобладаващо пасхална в сравнение със западната, рождествена традиция.

Великден наистина е най-важният християнски празник в Русия. На този ден и по-точно на вечерта, когато се обикаля църквата и се чете служба, в православните църкви идват дори и тези, които не го правят по никой друг повод и може би не разбират съвсем отношенията си с Бог. В известен смисъл Великден е най-демократичният празник в Руската православна църква (РПЦ), тъй като в обикалянето на църквата се допускат всички желаещи – всеки, който иска, може да се включи в процесията със запалена свещ в ръка.

Великденска служба в храма "Христос Спасител" на 1 май 2016 г. Снимка: ReutersВеликденска служба в храма "Христос Спасител" на 1 май 2016 г. Снимка: Reuters

Много руснаци обаче мислят, че католиците почти или изобщо не празнуват Великден, а почитат само Рождество и Божията майка. Истината е, че разликите в отбелязването на този празник между различните християнски конфесии не са толкова много и не са принципни.

Основната обединяваща идея за Великден в Русия и на Запад е вярата във възкръсването на Исус Христос – в него вярват (или в идеалния случай трябва да вярват) и православните, и католиците, и протестантите. И независимо кой и как празнува Великден, възкресението си остава централното събитие в Евангелието – то е израз на надеждата, че с възкръсването на Христос възкръсват и вярващите в него. И във всяка страна християните се радват на това събитие по своему.

Папа Франциск по време на служба по случай Палмовата неделя на площад "Свети Петър", 9 април, 2017 г. Снимка: ReutersПапа Франциск по време на служба по случай Палмовата неделя на площад "Свети Петър", 9 април, 2017 г. Снимка: Reuters

Всичко е в разкола

Основният въпрос, който внася разкола или Източно-западната схизма между западните християни и православните, е календарът (юлианският календар, въведен от Юлий Цезар през I в. пр.н.е. е приет в Русия, а на Запад се придържат към григорианския календар, въведен от папа Григорий  XIII през XVI в.). Разликата между календарите е 13 дни (до 2100 г. разликата ще достигне 14 дни). Още през IV в. в Църквата е прието правило, че Великден се празнува на първата неделя след първото пълнолуние, което настъпва след деня на пролетното равноденствие – 21 март. Православните смятат първото пълнолуние след 21 март по юлианския календар, а католиците – по григорианския. Трудността при изчисляването на датата на Великден се крие и във факта, че първото пълнолуние след 21 март понякога настъпва в различни дни. Но дори и тогава в една трета от случаите Великден при католиците и православните се пада в един и същи ден.

3-годишно момиче не Великденския фестивал в Лондон. Снимка: Reuters3-годишно момиче не Великденския фестивал в Лондон. Снимка: Reuters

Независимо от точната дата на Великден, Римският папа и Московският патриарх например винаги се поздравяват. А всеки път, когато по календар Великден съвпада при всички християни, както през настоящата 2017 г., това е повод за проява на братски чувства – всички изведнъж си спомнят за християнското единство около общото Евангелие. Между другото повечето протестанти в Русия, с изключение на Лютеранската църква, празнуват Великден по юлианския календар заедно с Руската православна църква. Православните църкви в Америка или в Гърция вече са възприели новия стил, т.е. те отбелязват празника заедно с католиците, но датата на Великден продължава да се изчислява по юлианския календар. В Русия Църквата се придържа строго към стария юлиански календар, тъй като "новият стил" може да предизвика разкол и възмущение сред консерваторите.

Шоколадов великденски заек във витрината на един от магазините в Брюксел. Снимка: ReutersШоколадов великденски заек във витрината на един от магазините в Брюксел. Снимка: Reuters

Гласът на руския народ

За православните християни Великден е много емоционален празник. След тежките служби в седмицата преди Великден и строгия пост, в полунощ след обикалянето на църквата и молитвите свещеникът застава пред затворените врати на храма. Като отваря портата, свещеникът символично отваря и вратите на гроба Господен и обявява пред всички, че Христос е възкръснал. През цялата служба свещеникът и паството си разменят поздрава: "Христос Воскресе! – Воистина воскресе!". Обстановката е много тържествена. През нощта над домовете и по правило все още голите дървета и земя се носят радостните възгласи на събралата се тълпа. Друг велик руски поет, Александър Пушкин, пише, че обича на Великден да ходи на църква, за да слуша гласа на руския народ.

Докато на Запад на Великден са популярни зайците и яйцата, в Русия боядисаните яйца вървят с великденски козунаци. Честно казано на този празник в Европа също са популярни козунаците – има един куп рецепти за италиански великденски козунаци, които успешно се продават и в Русия. Уникална руска традиция е приготвянето на "пасха" от извара със стафиди и подправки, която се прави във формата на пирамида – символ на Гроба Господен. Великденските игри в Русия са общи с много европейски страни. "Търкалянето на яйца" от XIX в. в продължение на дълги години е обща традиция между Русия и Германия, но тази игра се организира и пред Белия дом в САЩ. В Русия тя напоследък се възражда – в магазините се продават специални пътечки под наклон, по които се търкалят яйцата (участникът може да спечели подарък, ако яйцето му се търкулне и се удари в подаръка на края на пътечката). Често се устройват и битки – хората се чукат с яйца, за да видят кое яйце ще излезе най-здраво. Домакините пък се надпреварват коя ще изработи най-оригиналната украса на яйцата си и си ги подаряват (император Николай II също подарявал за Великден знаменитите яйца Фаберже).

Безусловно след седемте седмици на пости великденската маса се отличава с изобилие от най-различни месни блюда, но няма ястие, което да е задължително за този празник (като коледната пуйка, например). Преди революцията през 1917 г. също се готвели много различни блюда – от печени прасенца до дивеч.

Колкото и да е странно, великденските тържества си имат и тъжна страна. Като наследство от съветските времена и до днес е останала традицията на Великден да се ходи на гробище - да се поменават роднините на техните гробове, където близките ядат яйца и козунак и пият алкохол. В съветския период Руската православна църква не се опитва да се бори с този обичай, тъй като просто не може, а властите в СССР се радват да заменят религиозния празник с полуезическото (от гледна точка на християнството) почитане на покойниците на гробищата – само и само хората да не ходят на църква. За съжаление дори и днес Църквата не може да се пребори с тази традиция – на Великден хората упорито ядат на гробищата и не се вслушват в призивите на духовенството да си изберат друг ден за това. Между другото този обичай може да се тълкува и по друг начин: в епохата на атеизма хората намират свой собствен начин да са православни, когато близо до тях няма църкви или енории.

Снимка: Георгий Куролесин / РИА "Новости"Снимка: Георгий Куролесин / РИА "Новости"

* Авторът е ръководител на Центъра за религиозни науки в Института за Европа към Руската академия на науките

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.