5 хибридни езика с "участието" на руския

18 юни 2017 г. Игор Греков
Руският език, както и други големи европейски езици, които на времето си са основни езици в огромни империи, през историята си не само се е разпространявал на огромни територии, но и е породил контактни езици от различно естество, които са ярки лингвистични явления.
Алеути
Алеути. Снимка: А. Кудря / РИА Новости

Мнозина мислят, че славянските езици са толкова, колкото са и славянските страни, макар че в действителност езиковите образувания, които биха могли да се възприемат като отделен език, при това с дълга история, са много повече. Става дума за исторически регионални славянски езици (например кайкавски в Хърватия) и малки славянски езици, които се борят за оцеляване (два сърболужицки в Германия, русински в Украйна, Словакия, Унгария и Румъния и др.). Именно на руския език се опират такива уникални за славянския свят явления като суржик (Украйна) и трасянка (Беларус) и пиджини (търговско-колониални "езици"), които са резултат от предимно търговските контакти на народите и са смес между руски и друг език, които не са близкородствени и взаимно разбираеми.

Пиджини и "смесени диалекти"

Образуването на езика е много сложен и понякога непредсказуем процес. Езиците се раждат и изчезват, взаимно проникват един в друг и се сливат в някакви нови образувания. В лингвистиката има такива понятия като "пиджин" и "креолски език". За да обясни разликата между тези понятия, професор Александър Волков от Московския държавен университет "Ломоносов" (МГУ им. Ломоносова) привежда следния пример: "Вземаме, да речем, чернокожи и ги докарваме от Африка в Америка. В родината си те са говорили на своя бантоиден език. А тук с тях започват да общуват на френски или на испански. Негрите постепенно усвояват някакъв език, смесен с техния роден език. Така се появява пиджин – ненормиран език на пазара. Когато обаче хората започват да го усвояват от детството си, когато той става роден език, пиджин се превръща в креолски. Креолите са хора от различни раси с френско-негърско-испански произходи. След това понятие започва да се разпростира и върху самите езици. Сред "езиците", образували се от смесване с руския, има пиджини и смесени диалекти, по чийто статут учените лингвисти продължават да спорят и до ден днешен.

Суржик: руски + украински

Суржик е смесица от украински и руски език. Неговото име идва от хляба, направен от брашно, което е смесица от различни видове зърно. Голяма част от лексиката в суржик е взета от руския, а голяма част от граматиката – от украинския, като произношението също е основно украинско. Суржик се заражда сред селското население, а писмено вече се среща при автора, писал на разговорен украински език, – Иван Котляревски в произведението "Наталка-Полтавка" (1819).

Сега суржик е разпространен в Украйна и в съседните области на Русия и Молдова. По данни на Киевския международен институт по социология (данните са за 2003 г.), в общуването си суржик използват от 11 до 18 % от цялото население на Украйна. Най-много суржик се използва в областите на Левобережна Украйна (21% от населението). В южните и източните региони броят на носителите на суржик превишава украинскоезичното население (в Южна Украйна на суржик говорят 12,4 %, а на украински – 5,2 %, в Източна Украйна суржик използват 9,6 %, а украински – 3,7 %).

Суржик се среща и в отделни райони на областите Воронежска, Белгородска и Курска в Русия.

Трасянка: руски + белоруски

Името "трасянка", както и "суржик", отразява сама същност на тази смесица от руска и беларуска реч. В превод от беларуски думата "трасянка" буквално означава смес от слама и сено. Това е "хаотична" и "спонтанна" форма на смесване на езици. В лексиката и структурата на трасянка преобладават руските елементи.

Зараждането на феномена е свързано с измененията, станали главно след Втората световна война. Индустриализацията на Беларус води до масова миграция на работна сила от селата в града, а в същото време етническите руснаци от други части на СССР започват да заемат ръководни длъжности в компартията и в предприятията на Беларуската съветска социалистическа република (БССР). Бившите селски жители, носители на беларуския език, са принудени да се съобразяват с говорещото си руски обкръжение, което невинаги е напълно възможно.

По данни от 2009 г. на трасянка говорят 16,1% от населението на Беларус. Смесената реч е разпространена сред беларусите с различно равнище на образованието и сред представители на различни възрастови групи. Трасянка се използва паралелно с литературния език, в повечето случаи с руския. Младото поколение употребява по-малко трасянката и използва повече руски език.

Докато през 1980-те г. на 20 в. трасянката се възприема като непрестижна и неграмотна реч, то през 1990-те и особено през първото десетилетие на 21 в. тя прониква в изкуството: в литературата, в телевизията и на сцената.

Русенорск: руски + норвежки

Русенорск, съществувал от 18 до 20 в., е пиджин. Сега той се е запазил на архипелага Шпицберген, а е възникнал в резултат на общуването между руски и норвежки търговци (те активно са търгували със зърно и риба) на северното крайбрежие на Норвегия.

В русенорск има около 400 думи, граматиката и фонетиката са опростени в сравнение с изходните езици. В много от пиджините единият език играе доминираща роля, докато в русенорск броят на руските и норвежките думи е долу-горе еднакъв.

Примери за отделни думи, типични за русенорск, се срещат още в края на 18 в. С нарастването на търговията част от търговците започват да учат руски език и към средата на столетието русенорск започва да се възприема като "лош руски", а не като отделен език. Необходимостта от езика изчезва заедно със свободното движение между двете страни в резултат на революцията от 1917 г.

Кяхтински език: руски + китайски

Гр. Кяхта. Снимка: Аркадий Зарубин / wikipedia.org (CC BY-SA 3.0)Гр. Кяхта. Снимка: Аркадий Зарубин / wikipedia.org (CC BY-SA 3.0)

Кяхтинският език е пиджин на основата на руския и китайския език, съществувал между края на 19-ти и началото на 20-ти в. в районите на Приамурието, Манджурия и Задбайкалието, които граничат с Китай. Името му идва от град Кяхта, който се намира в Бурятия. Езикът спира да се употребява активно през първата половина на 20 в. Само че дори през 1990 г., на пазара край Улан-Батор, е можело все още да се видят възрастни китайски търговци, обясняващи се на този език.

Лексиката на кяхтинския език е предимно руска, а граматическата структура – китайска.

Известно време в Китай кяхтинският език се преподава за нуждите на чиновниците, търгуващи с Русия. Китайците дори отпечатват учебници, в които кяхтинският пиджин се нарича "руски език".

Медновски език: руски + алеутски

Остров Медни / wikipedia.org (CC BY-SA 4.0)Остров Медни / wikipedia.org (CC BY-SA 4.0)

Предполага се, че медновският език (носителите му го наричат просто "алеутски") възниква през втората половина на 19 в. на остров Медни в югозападната част на Берингово море. През 19 в. островът е населен от руски промишленици, алеути от Алеутските острови (сега територия на САЩ) и креоли (потомци на бракове между руснаци и алеути). Алеутите и креолите знаели и алеутски, и руски, и така се създал медновският език. Някои изследователи смятат, че това е до голяма степен език на креолите, които искали да се самоидентифицират като отделна етническа група.

Медновският език е за битово общуване и няма собствена писменост. Има уникална структура и не прилича на нито един от езиците-източници.

В края на 1980-те години носителите на медновския език са не повече от 10-12 души. През 2004 г. го владеят не повече от 5 алеути. В момента медновският език е на път да отмре.

Публикуването на цели текстове или части от тях от сайта "Руски дневник" се разрешава единствено при цитиране на източника - "Руски дневник".
+
Like us on Facebook