5 хибридни езика с "участието" на руския

Алеути.

Алеути.

А. Кудря / РИА Новости
Руският език, както и други големи европейски езици, които на времето си са основни езици в огромни империи, през историята си не само се е разпространявал на огромни територии, но и е породил контактни езици от различно естество, които са ярки лингвистични явления.

Мнозина мислят, че славянските езици са толкова, колкото са и славянските страни, макар че в действителност езиковите образувания, които биха могли да се възприемат като отделен език, при това с дълга история, са много повече. Става дума за исторически регионални славянски езици (например кайкавски в Хърватия) и малки славянски езици, които се борят за оцеляване (два сърболужицки в Германия, русински в Украйна, Словакия, Унгария и Румъния и др.). Именно на руския език се опират такива уникални за славянския свят явления като суржик (Украйна) и трасянка (Беларус) и пиджини (търговско-колониални "езици"), които са резултат от предимно търговските контакти на народите и са смес между руски и друг език, които не са близкородствени и взаимно разбираеми.

Пиджини и "смесени диалекти"

Образуването на езика е много сложен и понякога непредсказуем процес. Езиците се раждат и изчезват, взаимно проникват един в друг и се сливат в някакви нови образувания. В лингвистиката има такива понятия като "пиджин" и "креолски език". За да обясни разликата между тези понятия, професор Александър Волков от Московския държавен университет "Ломоносов" (МГУ им. Ломоносова) привежда следния пример: "Вземаме, да речем, чернокожи и ги докарваме от Африка в Америка. В родината си те са говорили на своя бантоиден език. А тук с тях започват да общуват на френски или на испански. Негрите постепенно усвояват някакъв език, смесен с техния роден език. Така се появява пиджин – ненормиран език на пазара. Когато обаче хората започват да го усвояват от детството си, когато той става роден език, пиджин се превръща в креолски. Креолите са хора от различни раси с френско-негърско-испански произходи. След това понятие започва да се разпростира и върху самите езици. Сред "езиците", образували се от смесване с руския, има пиджини и смесени диалекти, по чийто статут учените лингвисти продължават да спорят и до ден днешен.

Суржик: руски + украински

Суржик е смесица от украински и руски език. Неговото име идва от хляба, направен от брашно, което е смесица от различни видове зърно. Голяма част от лексиката в суржик е взета от руския, а голяма част от граматиката – от украинския, като произношението също е основно украинско. Суржик се заражда сред селското население, а писмено вече се среща при автора, писал на разговорен украински език, – Иван Котляревски в произведението "Наталка-Полтавка" (1819).

Сега суржик е разпространен в Украйна и в съседните области на Русия и Молдова. По данни на Киевския международен институт по социология (данните са за 2003 г.), в общуването си суржик използват от 11 до 18 % от цялото население на Украйна. Най-много суржик се използва в областите на Левобережна Украйна (21% от населението). В южните и източните региони броят на носителите на суржик превишава украинскоезичното население (в Южна Украйна на суржик говорят 12,4 %, а на украински – 5,2 %, в Източна Украйна суржик използват 9,6 %, а украински – 3,7 %).

Суржик се среща и в отделни райони на областите Воронежска, Белгородска и Курска в Русия.

Трасянка: руски + белоруски

Името "трасянка", както и "суржик", отразява сама същност на тази смесица от руска и беларуска реч. В превод от беларуски думата "трасянка" буквално означава смес от слама и сено. Това е "хаотична" и "спонтанна" форма на смесване на езици. В лексиката и структурата на трасянка преобладават руските елементи.

Зараждането на феномена е свързано с измененията, станали главно след Втората световна война. Индустриализацията на Беларус води до масова миграция на работна сила от селата в града, а в същото време етническите руснаци от други части на СССР започват да заемат ръководни длъжности в компартията и в предприятията на Беларуската съветска социалистическа република (БССР). Бившите селски жители, носители на беларуския език, са принудени да се съобразяват с говорещото си руски обкръжение, което невинаги е напълно възможно.

По данни от 2009 г. на трасянка говорят 16,1% от населението на Беларус. Смесената реч е разпространена сред беларусите с различно равнище на образованието и сред представители на различни възрастови групи. Трасянка се използва паралелно с литературния език, в повечето случаи с руския. Младото поколение употребява по-малко трасянката и използва повече руски език.

Докато през 1980-те г. на 20 в. трасянката се възприема като непрестижна и неграмотна реч, то през 1990-те и особено през първото десетилетие на 21 в. тя прониква в изкуството: в литературата, в телевизията и на сцената.

Русенорск: руски + норвежки

Русенорск, съществувал от 18 до 20 в., е пиджин. Сега той се е запазил на архипелага Шпицберген, а е възникнал в резултат на общуването между руски и норвежки търговци (те активно са търгували със зърно и риба) на северното крайбрежие на Норвегия.

В русенорск има около 400 думи, граматиката и фонетиката са опростени в сравнение с изходните езици. В много от пиджините единият език играе доминираща роля, докато в русенорск броят на руските и норвежките думи е долу-горе еднакъв.

Примери за отделни думи, типични за русенорск, се срещат още в края на 18 в. С нарастването на търговията част от търговците започват да учат руски език и към средата на столетието русенорск започва да се възприема като "лош руски", а не като отделен език. Необходимостта от езика изчезва заедно със свободното движение между двете страни в резултат на революцията от 1917 г.

Кяхтински език: руски + китайски

Гр. Кяхта. Снимка: Аркадий Зарубин / wikipedia.org (CC BY-SA 3.0)Гр. Кяхта. Снимка: Аркадий Зарубин / wikipedia.org (CC BY-SA 3.0)

Кяхтинският език е пиджин на основата на руския и китайския език, съществувал между края на 19-ти и началото на 20-ти в. в районите на Приамурието, Манджурия и Задбайкалието, които граничат с Китай. Името му идва от град Кяхта, който се намира в Бурятия. Езикът спира да се употребява активно през първата половина на 20 в. Само че дори през 1990 г., на пазара край Улан-Батор, е можело все още да се видят възрастни китайски търговци, обясняващи се на този език.

Лексиката на кяхтинския език е предимно руска, а граматическата структура – китайска.

Известно време в Китай кяхтинският език се преподава за нуждите на чиновниците, търгуващи с Русия. Китайците дори отпечатват учебници, в които кяхтинският пиджин се нарича "руски език".

Медновски език: руски + алеутски

Остров Медни / wikipedia.org (CC BY-SA 4.0)Остров Медни / wikipedia.org (CC BY-SA 4.0)

Предполага се, че медновският език (носителите му го наричат просто "алеутски") възниква през втората половина на 19 в. на остров Медни в югозападната част на Берингово море. През 19 в. островът е населен от руски промишленици, алеути от Алеутските острови (сега територия на САЩ) и креоли (потомци на бракове между руснаци и алеути). Алеутите и креолите знаели и алеутски, и руски, и така се създал медновският език. Някои изследователи смятат, че това е до голяма степен език на креолите, които искали да се самоидентифицират като отделна етническа група.

Медновският език е за битово общуване и няма собствена писменост. Има уникална структура и не прилича на нито един от езиците-източници.

В края на 1980-те години носителите на медновския език са не повече от 10-12 души. През 2004 г. го владеят не повече от 5 алеути. В момента медновският език е на път да отмре.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.