Виктор Цой: защо загиналият преди 27 години рок идол е популярен и сега

Виктор Цой, Москва, 1986 г.

Виктор Цой, Москва, 1986 г.

MAMM
На 21 юни Виктор Цой, един от най-популярните руски рок музиканти през последните десетилетия, щеше да навърши 55 години. Защо и сега той остава култова фигура и армията на неговите фенове продължава да се увеличава? За това има най-малко 5 причини.

1. "Никой не е писал така"

Цой става най-забележителната звезда на масовата култура за младото поколение от епохата на перестройката – времето на радикалните реформи в съветското общество в средата на 1980-те г., когато властите "реабилитират" рок музиката в СССР, а вестниците могат да пишат за концертите. Той и неговата група "Кино" са едни от най-попуярните рок музиканти по онова време.

Песните им резонират със светоусещането на младите. Те говорят с тях на друг, по-понятен за тях език, в който при това не липсва дълбочина и поетичност. Както е казвал друг рок идол от това време, Борис Гребеншчиков, фронтменът на група "Аквариум": "Той [Цой] е абсолютен гений на простотата, яснотата и искреността. Никой в Русия не е писал като него. Още когато беще съвсем младо момче, веднъж му казах: "Ние ще отстъпим на заден план, а вие ще станете най-известната група на Русия". Той не вярваше и се смееше – мислеше, че се шегувам".

2. Времето на "Промени!"

Въпреки че песните на Цой говорят за преживяванията на отделния човек, той става автор на най-знаковия хит от онова време – "Промени!". В песента звучи политически призив към радикални реформи на съветския живот. За първи път песента е пусната през 1986 г., но става популярна благодарение на легендарния филм от времената на перестройката – "Асса", който излиза през 1987 г. Песента практически веднага се превръща в химн на перестройката.

Съветският лидер Михаил Горбачов, разказвайки за това какво непосредствено го е подтикнало към реформи в СССР, в това число се позовава и на песента на Цой, която по негови думи отразява страстното желание на хората за промени.

Перемен требуют наши сердца,
Перемен требуют наши глаза,

В нашем смехе и в наших слезах,
И в пульсации вен
Перемен!
Мы ждем перемен

(Промени искат нашите сърца,
Промени искат нашите очи,
В нашия смях и в нашите сълзи,
И в пулсирането на вените ни
Промени!
Ние чакаме промени)

В рефрена не е трудно да се забележи политически манифест.

Впрочем музикантите от "Кино" не харесват тази толкова праволинейна интерпретация. Един от тях, Алексей Рибин, твърди, че Цой е имал предвид "не промените на политически строй", а промените, които са "по-дълбоки, вътрешни".

3. Биография

Виктор Цой, Москва, 1986 г. / MAMMВиктор Цой, Москва, 1986 г. / MAMM

За популярността на Цой допринася и биографията му. Той е от обикновено семейство на съветски инженер. В началото на 1980-те г. работи като огняр в едно от котелните в Ленинград, днес – Петербург. Котелното се нарича "Камчатка" и става легендарно място. В един от документалните филми за Цой има момент, където той е в "Камчатка", хвърля въглища в печката и казва: "Просто се чувствам свободен. Абсолютно свободен".

Цой започва да работи там, за да не бъде обвинен от властите в тунеядство, защото увлечението му към музиката в онези врмена не се смята за професия, а неработещите хора в СССР са преследвани от закона. Впоследствие "Камчатка" е превърната в клуб-музей на Цой.

4. "Кино" в киното

Кадър от филма "Игла", 1988 г. Снимка: Global Look PressКадър от филма "Игла", 1988 г. Снимка: Global Look Press

Към популярността на Цой и неговата група принос има и киното. Освен във вече споменатия "Асса", който завършва с концерт на групата, лидерът на "Кино" играе пълноценна, главна, роля във филма "Игла" (1988 г.). В него героят на Цой влиза в неравен бой с наркодилъри. В лентата звучат едни от най-популярните песни на групата: "Група на кръвта" и "Звезда, която се казва Слънце".

"Игла" е най-гледаният филм в кината на СССР през 1989 г. Според проучване на популярното кино списание "Съветски екран" Цой е признат от зрителите за най-добрия актьор на годината.

5. Култът към Цой

Фенове на Виктор Цой до стената му на Стари Арбат. Снимка: APФенове на Виктор Цой до стената му на Стари Арбат. Снимка: AP

Фронтменът на "Кино" загива в автомобилна катастрофа през август 1990 г. на няколко десетки километра от Рига: автомобилът му навлиза в насрещната лента. За една от вероятните причини за трагедията се смята преумората – Виктор Цой може би е заспал зад волана. Тогава той е едва на 28 години. След смъртта му сред фенове му се заражда истински култ към музиканта.

В негов символ се превърна "Стената на Цой" в Москва на улица "Стари Арбат". Графити и надписи на нея се оставят вече в продължение на 27 години: от "Цой е жив" до "Витя не е умрял, той просто отиде да пуши". Подобни стени има и в други градове.

Цой продължава да остава един от най-популярните музиканти в Русия. Според сайта "Яндекс" и сервиса му "Яндекс.Музика" времето, през което потребителите са слушали песните му, надхвърля 1000 години. Известен режисьор Кирил Серебренников планира да започне снимките на филма за Виктор Цой, а песните му редовно изпълняват звезди на съвременната сцена.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.