5 съветски манекенки, които са наистина супер

Манекенка Галина Миловская.

Манекенка Галина Миловская.

ТАСС
Звезди на световните подиуми, които владеят по няколко чужди езика, обожавани от чуждестранните моделиери и висшето общество – в родината си те получават едни от най-ниските заплати и са обект на непрекъснато внимание от страна на КГБ.

Професията манекенка в СССР не се смята за престижна, а работата е наистина тежка. За нелекия си труд (работи се по 12 часа на ден в съблекалните и на подиума на Общосъюзния дом на моделите) момичетата получават общо по 76 рубли на месец (през 1960-те г.), което в днешни пари е около $150. Обувките и козметиката за модните ревюта девойките трябва да си купуват със собствени средства. Възможността да преминат през желязната завеса и да видят други страни е може би единственият плюс в работата на съветските манекенки. За да получат от КГБ разрешение да напуснат страната и да отстранят конкурентките си, момичетата дори пишат анонимни доноси една срещу друга.

Зад граница съветският режим не позволява на манекенките да се отпускат: контактите с чужденци са строго регламентирани, а разговорите трябва да бъдат записвани с точност и предавани на КГБ в родината. Момичетата трябва да формират положителен облик на страната и да олицетворяват образа на идеалната съветска жена. В 21:00 ч. в хотела минава комисия, която контролира делегацията – проверява дали всички манекенки са си по стаите.

Събрахме биографиите и снимки на 5 от най-популярните съветски манекенки.

Най-красивото оръжие на Кремъл

Регина Збарская (1935-1987, постига връх в кариерата си на 25 години)

Снимка: РИА "Новости"Снимка: РИА "Новости"

Световна известност Збарская получава през 1960-те г. в Париж. Наричат я "най-красивото оръжие на Кремъл", а по-късно и "съветската София Лорен".

Попада в манекенската професия случайно. На студентски купон се запознава с моделиера Вера Аралова, която кани Регина да работи като манекен на ревютата ѝ.

Съдбата на кралицата на съветския подиум се стича трагично – след развода си с Лев Збарски тя започва връзка с югославски журналист. След като се разделя с Регина, той публикува книгата си "100 нощи с Регина Збарская", където разкрива интимни подробности от живота си с манекенката и цитира нейни антисъветски изказвания, с което я вкарва в грандиозен политически скандал. Регина не издържа на ужаса и се опитва да се самоубие, след което преминава курс на лечение и дори се връща на подиума. Нещастието обаче я преследва и през 1987 г. – на 52-годишна възраст тя се натравя със сънотворни.

Снежанка

Мила Романовская (1945 г.р.; постига връх в кариерата си на 24 години)

 

Мила Романовская в Лондон, август 1968 г.

A post shared by ISTORIA.MIRA? (@istoria.mira) on


Ослепителната блондинка с весел и лек нрав е основната конкурентка на капризната брюнетка Збарская.

Младата Людмила Романовская от Ленинград (Санкт Петербург) първоначално изобщо няма намерение да бъде манекенка – иска да се отдаде на образованието си. Съдбата обаче има други планове – нейна приятелка трябвало да участва в ревю в Ленинградския дом на модата, но се разболява и Мила е поканена да я смени. Дефилето ѝ предизвиква такъв фурор, че веднага подписват договор с нея и я изпращат в командировка във Финландия.

След връщането си в СССР тя започва да работи като манекенка в Москва. Тук се случва и най-гръмката история, свързана с конкуренцията ѝ с Регина Збарская. Ярко-червена рокля, кръстена "Русия", първоначално предназначена за Збарская, е дадена на Романовская. В нея руската Снежанка се появява на международно модно ревю – роклята става нейна визитна картичка. С нея Мила се появява и на корицата на американското списание Look – случай, който е уникален за онези времена.

Зашеметяващият успех на манекенката обаче става повод за ревност у мъжа ѝ и причина за нейния развод. По-късно тя се омъжва за художника Юрий Куперман, с когото емигрира в Израел, а след това и в Лондон. С мъжа си художник Мила също се развежда, а пет години по-късно се запознава на летището с третия си мъж Дъглас Едуардс. Днес те имат общ бизнес и собствен самолет, с който пътешестват.

Съветската Одри Хепбърн

Леокадия Миронова (1940 г.р.; постига връх в кариерата си на 22-24 години)

АрхивАрхив

Леокадия също попада в Дома на моделите случайно – идва като придружител на своя приятелка. Там я забелязва младият моделиер Вячеслав Зайцев и веднага ѝ предлага работа. Това се случва през 1962 г.

Първото пътуване на Льока извън Москва завършва с лична трагедия. В Латвия тя се среща с фотограф на име Антанис и той остава единствената ѝ любов. Но влюбените не могат да бъдат заедно – той е член на националистическа групировка и има опасност да пострада заради романса си с руското момиче. Независимо от вниманието, което получава от мъжете, Леокадия Миронова така и не сключва брак и няма деца. Днес тя живее сама и рядко участва във фотосесии и ревюта.

Руската Туиги 

Галина Миловская (постига връх в кариерата си през 1970-те г.)

Снимка: Getty ImagesСнимка: Getty Images

Галина Миловская е най-скандалният и най-успешен модел в СССР.

Студентката от театралното училище е въплъщение на образа на "руската Туиги", която отчаяно търсят моделиерите в СССР. Потенциалът ѝ е забелязан от моделиера Ирина Крутикова, а след Московското международно модно ревю Галина е забелязана и от западните агенции. Списание Vogue две години се бори за снимки с нея. Именно заради тази фотосесия се развихря и скандал: на една от снимките Миловская седи върху паветата на Червения площад, с широко разкрачени крака и с гръб към мавзолея на Ленин и портретите на съветските вождове. По онова време това се възприема като възмутително и на руската манекенка е забранено да се снима за чужди списания дълги години.

Но скандалите не свършват тук: заради участието ѝ в ревю на бански, където присъстват двама от преподавателите ѝ, тя е изключена от училище. След това в италианското списание "Еспрессо" е публикувана снимка на Галина с нарисувани по тялото цветя и пеперуди. В същото списание е публикувано и забраненото стихотворение на Твардовски "Тьоркин на онзи свят". Властите вече не издържат и молят Миловская да напусне СССР. Тя заминава за Франция през 1974 г. и това се превръща в трагедия, но животът ѝ в чужбина се оказва успешен. Също като в СССР, тя работи като модел, но след като се омъжва за банкера Жан-Пол Десертин, изоставя кариерата си и завършва режисура в Сорбоната. Като режисьор тя става известна с документалния си филм "Ce Fou De Peuple Russe" за художниците-авангардисти, емигрирали от СССР през 1970-те.

Извънземната Нийя

Елена Метьолкина (1953 г.р., постига връх в кариерата си на 26 години)

Кадър от филма "През тръните към звездите", 1980 г. Снимка: РИА "Новости"Кадър от филма "През тръните към звездите", 1980 г. Снимка: РИА "Новости"

Елена Метьолкина е звезда от съветското кино и модни подиуми през 1970-те. След училище започва работа като библиотекарка. По-късно става манекенка в ГУМ, участва в снимки за журналисти. Именно в списание снимката ѝ е видяна от режисьора Ричард Викторов, който тогава снима филма "През тръните към звездите" и търси актриса за роля на извънземната Нийя. Елена пасва идеално на ролята. Без да има никакво актьорско образование, тя се вписва перфектно в образа, който търси режисьорът. През 1990-те тя постъпва на работа като секретарка на бизнесмена Иван Кивелиди. Скоро Кивелиди е отровен, а самата Елена като по чудо остава жива. След това става много религиозна и започва работа в център за изучаване на чужди езици в Москва. В момента пее в църковен хор.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.