Митове и реалности за това как се говори с руснаци по телефона

1. Начало на телефонен разговор

Какво научавате от учебниците:

- Ало, може ли Иван? [Алло, можно Ивана?] Здравейте, мога ли да говоря с Иван? – Ако звъните на някого лично, вие започвате с името на човека, когото търсите. Ако звъните в офис, вие казвате: Свържете ме с Глеб [Соедините меня с Глебом]. 

Ало, слушам [Алло, слушаю вас]. Здравейте, слушам ви. – Така може да поздравите човек, когато вдигате телефона.

Можете ли да говорите? [Вам удобно говорить?] – Това е любезен въпрос за начало на телефонен разговор.

Какво руснаците в действителност казват:

Не ви безпокоя, нали? [Не отвлекаю?] – И има два варианта за отговор:

- Не, всичко е наред [Нет, все нормально].
- Сега не мога да говоря, ще звънна по-късно [Сейчас не могу говорить, перезвоню].

На телефона [У аппарата]. – Това означава, че човекът е близо до телефона и може на отговаря на повикванията.

На жицата [На проводе]. – Този израз "на жицата" се появява в самото начало на 20-и век, когато възможността да се говори на разстояние изглежда чудо. Много хора не разбират как гласът се предава и вярват, че той се пренася директно по жиците.

Интересен факт: по време на революцията от 1917 г. щабът на болшевиките се намира в Института Смолни в Санкт Петербург и връзката с него е основно по телефон. Сцена с тази фраза е показана във филма "Ленин през октомври" (1939). Изразът става популярен и днес някои руснаци казват, шегувайки се: "Смолни на жицата" и "Кремъл на жицата".

На линия [На связи]. – Това е вариант на фразата "на жицата". Можете да използвате този израз и в началото, и в края на разговора: в този случай той може да се преведа като "Оставаме на линия".

Говорете! [Говорите!] – Това не особено любезно приветствие често се използва от по-възрастните руснаци, особено когато те не могат да ви чуят много добре. Пак тази категория хора са свикнали да използват фразата "Слушат ви" [Вас слушают].

2. По време на разговора:

Какво научавате от учебниците:

Останете на линия [Повисите на линии / Побудьте на линии]. – Изразът обикновено се използва, когато молите събеседника си да остане на линия, защото ви звънят на другата линия.

Лошо ви чувам [Плохо вас слышу / Вас плохо слышно]. – Връзката не е добра; може ли да се обадя пак?

Какво в действителност казват руснаците:

Губите се [Вы пропадаете]. – Това е неофициален начин да се каже, че телефонната връзка е лоша.

Това не е разговор за телефон [Это не телефонный разговор]. – Тази обща фраза на руски означава, че някой не иска да обсъжда нещо много важно по телефона. Дали това е показателно за някакъв вид конспирация или пък за важността на личния контакт? Трудно е да се каже, вероятно малко и от двете.

3. Приключване на разговора:

Какво научавате от учебниците:

Довиждане [До свидания]. – Нормалната фраза за край на всичко.

Доскоро / Чао [Пока] – неофициалната версия на "довиждане", можете да я използвате с млади хора.

Какво казват в действителност руснаците:

Аайде [Ну, давай]. – Тази фраза има две значения:

1. "Добре, нека да опитаме", в случай че някой ви моли да направите нещо ("Трябва ли да направя това? ", "Добре, нека да опитаме").
2. "Довиждане" – можете да използвате израза, когато приключвате среща или телефонен разговор с приятели.

Това е всичко, чао [Все, пока] – това е неофициална версия на "Довиждане".

Покедово [Това е много, ама много неофициалната версия на "Довиждане" и идва от "Пока!"] – Обикновено чувате този израз от приятелите си.

Ще се чуем! [Услышимся!] – или с други думи "Скоро ще ти се обадя по телефона".

Имате ли забавна телефонна история? Споделете я с нас в коментарите по-долу!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.