Топ-5 на най-скандалните руски филми

Кадър от филма "Левиатан" на Андрей Звягинцев.

Кадър от филма "Левиатан" на Андрей Звягинцев.

VideoLand/screenshot/youtube.com
Чуждестранната критика обсипва с награди, а родината – не вярва на нито една дума. Такива истории редовно се случват с филми дори с най-признатите режисьори. Поруган СССР, "невярна филмирана биография" на последния цар, пиеща Русия и ругателни монолози – това е само краткият списък на критиките за филмите, изпаднали в немилост.

1. "Матилда" (2017), Алексей Учител

Любовната история на император Николай ІІ и балерината Матилда Кшесинская вече повече от година е под огъня на общественото негодувание. Филмът на Алексей Учител "Матилда" има трудна съдба в Русия: работата по него минава на фона на проверки на прокуратурата (подозрения за оскърбление на чувствата на вярващите), публични обвинения в лъжа и в гавра със "святото", изгаряне на плакати на филма и на портрета на режисьора, както и протестни акции.

Работата е там, че още никой не е гледал филма: официалната премиера ще се състои на 6 октомври в Мариинския театър в Петербург. Изводите за филма започват да се правят по сценария, после по трейлъра, в който заради ефектната сцена в императорските покои "Матилда" е сравнен с еротичния филм "Емануел" (1974).

В Министерството на култура вече предсказват, че лентата ще успее да вземе награда "Оскар" (ако руският комитет я избере за участие), защото "филмът излива кал върху руската история, а филмите, които правят това, обикновено печелят"; кинокритиците говорят за добри касови постъпления (включително и благодарение на скандала).

2. "Левиатан" (2014), Андрей Звягинцев

Сива дълбока провинция, корумпиран кмет, алчен поп, величествени пейзажи и водка в изобилие – социалната драма на Андрей Звягинцев за отношенията с държавата и великоруската борба на "малкия човек" със системата също получава толкова много международни награди, колкото и неблагоприятни епитети у дома. От една страна "Златна палма" в Кан, "Златен глобус", включване в шорт-листата на "Оскарите", отличия от ФИПРЕСИ (Международна федерация на филмовата преса – FIPRESCI) и  Лондонското сдружение на кинокритиците, а от друга – отворени гневни писма за "злото", недостойно да се прожектира, бушуващи православни активисти и потресени чиновници.

Спорове за "Левиатан" се водят във всяка кухня, а най-голяма обида предизвиква количеството алкохол. "У нас не се пие толкова", кипят социалните мрежи, имайки предвид колко откъснати от реалността са вижданията на автора. Чиновници негодуват, че филмът е заснет с държавни пари и това според тях вече намирисва на "държавен мазохизъм". Макар че най-силните обиди като че ли са породени от това, че филмът "за лошата Русия" е увенчан с почести на Запад.

3. "Юриев ден" (2008), Кирил Серебреников

Вместо да избере гастроли по Европа, оперна певица, героинята от "Юриев ден" след лична драма решава да остане в руската провинция и да търси спасение и покаяние сред местните жители, провинциалисти-алкохолици и енориаши на многобройни църкви.

Филмът за живота в безличен руски град се оказва една от най-скандалните и противоречиви ленти на известния режисьор, само че този път упреците за неправдоподобност и баналност отправя не държавата, а цялото общество на критиците в Русия (което е рядкост за филмите, които са високо оценявани от чуждестранната критика – "Юриев ден" има 4 награди на фестивала в Локарно). Той е остро критикуван едновременно за духовността и бездуховността, за това, че прославя Русия и я унищожава. А още и за това, че той така и не дава отговор на въпроса: зомби-апокалипсисът вече е настъпил, но ние не сме забелязали, или духовността и вярата ще спасят всички.

4. "Товар 200" (2007), Алексей Балабанов

След прожектирането на този филм на ужасите за съветско-руската действителност той става културен шок и синоним на руската перестроечна "чернилка". В края на времето на Брежнев (1984 г.) психопат-милиционер изнасилва и отвлича дъщерята на комунист-номенклатурчик, в леглото режe труп, над него летят мухи, телевизорът  зомбира населението, а войната в Афганистан е в самия си разгар. Върху този портрет на епохата (а в същото време и видим паралел със сегашна Русия) се нахвърлят яростно рецензенти от държавни медии и общественото мнение, за което СССР е нещо изключително носталгично.

Филмът е показан извън конкурсната програма във Венеция, получава награда на Ротердамския фестивал. В Русия в него се отказват да се снимат едновременно няколко постоянни актьори на знамения Балабанов. След това има продължително умуване дали да му се даде разрешително за прожектиране или не. В крайна сметка той го получава и хората из цялата страна са потресени от филма – той се оказва непоносимо тежък дори за очите, които са видели много.

5. "Астеничен синдром" (1989), Кира Муратова

Кира Муратова е вечният дразнител за съветските цензори. Нейното "неправилно кино" с лирична мъгла, отчуждение и сложни въпроса от рода "а какво е това общественост" е заобичано горещо на Запад и също толкова горещо недолюбвано от конюнктуршчиците в Русия. Нещо е отлежавало с години на рафта, нещо е било осакатявано от редакторите, а самата Муратова прекарва дълго време в немилост.

С нейния "Астеничен синдром" започва фестивалната обиколка на режисьора (филмът е награден в Берлин), а в същото време се открива и дискусията дали е допустимо да се псува от големия екран. У дома лентата не може да се появи в киносалоните две години. Перестройката на Горбачов успява да смели този филм-диагноза за налудничавата стара идеология и странностите на новата, но смирявайки се с бурния ругателен диалог на героинята дълго време. Така че отначало филмът се показва легално изключително в киноклубовете. А след това Муратова побеждава и диалогът в метрото остава.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.