Къде са печатани първите руски книги?

Разположен само на 500 м от Червения площад, московският Печатен двор се смята за една от най-необикновените сгради в руската столица и една от най-ранните светски конструкции в града. Russia Beyond се спусна в дълбините ѝ, за да може вие, нашите читатели, да надникнете в Древна Русия.

В Московския печатен двор.

Сградата е създадена по волята на Иван Грозни през 1553 г. и става родно място на руското издателство. Първото печатно изделие в Русия с известна дата е "Деянията на светите апостоли" (известно още като "Апостол"). То е завършено през 1564 г. и е напечатано в Държавния печатен двор от Иван Фьодоров (бащата на източнославянското печатарство) и Пьотър Мстиславец (беларуски печатар).

През Смутното време, 1611 г., Печатният двор изгаря почти до основи и е издигнат наново през 1620 година.

Първият руски вестник – "Ведомости", също се печата тук през 1703 г. по време на управлението на Петър Велики.

В историческата сграда на Печатния двор в момента се помещава Московският държавен исторически и архивен институт.

Лъвът и еднорогът на фасадата на московския Печатен двор са символ на могъществото. Смята се, че са дошли от Англия.

Подобни сгради имат не само богата история, но и крият мистерии и трагедии. Печатният двор не прави изключение.

В компанията на професора и археолог Дмитрий Абрамов ние се спуснахме в дълбините на днешния Държавен исторически и архивен институт, за да открием какво остава скрито от очите на туристите – въпреки че е толкова близо до Червения площад.

Надолу през вековете

Най-старото помещение в печатарския комплекс е т. нар. "правильная палата" (коректорската стая), където книгите се редактират, преди да бъдат пуснати за печат.

Стаите в Печатния двор са реставрирани през 1875 г. по оригинални снимки и плочки.

Според Абрамов именно тук са седели най-умните хора в Русия, включително топографи и художници (по онова време книгите били много скъпи за производство и се смятали за произведения на изкуството). Днес помещението се използва като класна стая на Института.

Лично аз си мечтая да уча на подобно място – само вижте тези картини и стенописи.

Стаята отсреща се използвала за книжно хранилище и функционирала като първата народна библиотека. Освен завършените томове, напечатани на място, тук имало и написани на ръка древногръцки книги и хроники, донесени от Атон. Те били за студентите в Гръко-латинската и славянската академия – първото висше учебно заведение в Русия, построено тук през 1687 година.

Днес мястото се използва за лекции.

Всъщност най-интересното нещо тук се крие под земята. Слязохме в подземното ниво, което преди няколко века е било първи етаж. Там имало стая за работниците, които варели боята и изливали буквите с помощта на огромни пещи.

Археологическите разкопки тук започват през 1982 г.

В мъжделивата, слаба светлина миризмата на античност ни обгръща.

Тук вече сме в руините на първия Печатен двор, който днес е на около 15 м под земята.

Малко по-надолу се вижда задънен коридор, до който археолозите явно още не са стигнали. Внимателно прескачаме дупката, пълна със счупени тухли и боклуци. Изглежда, че това е пътека към най-старата стена в Москва.

Руините на Китайгородската стена, построена през 1535-1538 г.

Прехвърляне към Синода

През 1721 г. московският Печатен двор е прехвърлен към Светия синод – най-висшия ръководен орган на Руската православна църква. Така издателската къща става религиозна.

В края на 18-и и началото на 19-и век външният вид на сградата също се променя. Вместо стари цехове и килии, е издигната монументална сграда в руски стил. Фасадите обаче остават в бароков стил.

Днес историческото наследство на сградата е защитено – и то не само от правителството. Неотдавна в Историческия и архивен институт бе създаден специален отдел – Музейно-образователния комплекс, който се грижи за всички археологически и реставрационни дейности тук.

Светотатство в съветски времена

Издателската къща на Синода е закрита през 1917 г. и на нейно място идват съветските архивни институции.

Сградата била почти свещено място.

Не спираме да вървим. Минаваме през различни стаи – всяка с вековна история, докато не попадаме в... спортната зала!

Шегата настрана – по време на СССР и перестройката много от тези стаи се използвали от Института за различни промишлени цели.

През 1990-те няколко от тези помещения са наети от бар на име "Пивная кружка" ("Халба за бира"). Когато Сергей Собянин става кмет на Москва през 2010 г., барът е закрит.      

Мястото се използвало като столова в института.

От 1931 г. до наши дни Московският държавен исторически и архивен институт е базиран именно тук – на ул. "Николская" 15.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.