Толстой и България: как учението на великия хуманист намира последователи у нас

Снимка на Лев Толстой в дома му

Снимка на Лев Толстой в дома му

Lightroom Photos
Вероятно няма човек, който да не е чувал за великия романист Лев Николаевич Толстой. Писателят оставя след себе си 90 тома с разкази, съчинения, романи и есета, сред които шедьоври като "Война и мир" и "Анна Каренина", но наследството му пред света не се ограничава с литературата. Защо обаче едно българско село носи името на имението на граф Толстой – Ясна поляна?

"Написах стотиците страници на романа "Война и мир", за да нарисувам злото лице на войната, нейната антибожествена същност и разбираемата човешка мечта за съзидателен мир", пише за най-великата си творба Толстой. Ако сте чели "Война и мир", няма как да ви е убягнала особената философия, която се проявява в зародиш между редовете. Години след написването на романа-епопея обаче Лев Николаевич се обръща към религията, а в съзнанието му узрява едно изцяло ново разбиране за християнството, което събира редица последователи по цял свят – включително и в България.

Велик хуманист и трън в очите на властта и църквата

Толстоизмът е на първо място религиозно учение, според което човекът е пратен на земята, за да изпълни божията воля – да прояви любов. А любовта, според Толстой, сама по себе си отрича всяко насилие, гордост, честолюбие, омраза и злоба. Вегетарианството, антимилитаризмът, гражданското неподчинение и борбата с капитализма са само част от проявите на толстоизма, но при това не безусловно – те трябва да са породени от вътрешната съвест на човека, а не от външни съображения, както обобщава изследователят Йордан Йорданов, който през 2008 г. издава сборник с толстоистки съчинения.

Сам Толстой отрича съществуването на учението си – твърди, че просто е "очистил" Исусовото учение от превратните тълкувания, на които е било подложено с векове от разните християнски църкви. Отрича богослуженията, обредите, тайнствата, догмите и каноните. Това довежда до отлъчването на Толстой от руската православна църква през 1901 г. Няколко години по-рано през 1897 г., толстоистите са обявени за вредна и забранена секта, тъй като се противопоставят на човешката експлоатация и проповядват неподчинение към държавата. Религиозно-социалните съчинения на писателя са забранени в Русия и се печатат в Англия и Швейцария, а последователите му са преследвани и заточвани в Сибир.

Макар неудобно за властта в родината на белетриста, учението бързо се разпространява в Европа, Азия, Африка, Северна и Южна Америка, а велики личности влизат в редиците с привърженици на Толстой.

Колаж на Лев Толстой и Махатма Ганди

Индийският адвокат Махатма Ганди например в писмо до граф Толстой от 1909 г. нарича себе си "скромен последовател" на неговото учение, като признава, че възгледите на великия руснак са нещото, което преобръща светогледа му. Ганди, вдъхновен от Толстой, посвещава живота си на политическа борба с морални средства за освобождението на Индия от британското робство.

Толстоизъм в България

За изненада или не – учението се развива активно само на две места Холандия и България. За разлика от Русия, където след Революцията от 1917 г. последователите на Толстой са предимно обикновените селяни, толстоистите у нас са главно представители на интелигенцията – много от които учители, писатели, литературни критици, юристи и преводачи. Едно от условията, които благоприятстват бързото разпространение на учението у нас, е силната политическа партия на земеделците – БЗНС (на Ал. Стамболийски), много от чиито политици вярват в принципите на толстоизма и се изправят твърдо срещу държавата и църквата, като същевременно защитават интересите на селяните.

В България за кратко се формират три толстоистки комуни – сравнително малка в Долна баня, една особено продуктивна в село Алан кайряк, и най-голямата от трите в пловдивското село Мечкюр.

Сп.

Толстоистите в с. Алан кайряк се помещават в странджанското село сравнително кратко, тъй като през 1908 г. властите закриват комуната поради мерки за безопасност, тъй като се намира в погранична зона. За двете си години съществуване обаче основателите ѝ водят активна дейност – занимават се със земеделие, свързват се с Толстой и дори печатат 11 негови ръкописа. Един от активните организатори и участници в комуната – Стефан Андрейчин, наричан още "патриарх на толстоизма в България", става редактор на сп. "Възраждане", което се готви в самобитна печатница в селото, но се превръща в трибуна на толстоистите в България.

След закриването на комуната в Алан кайряк се създават редица колонии в цяла България: такива се появяват в с. Дерманци, с. Урумкьой (с. Индже войвода), с. Ружинци, край Казанлък, Горна Оряховица, Пазарджик и много други населени места.

Комуната в с. Индже войвода през 1921 г. В средата Дона Кошева, Иванка Домова, Тодор Парасков (първи вляво), Пейо Гальов (в средата), братя Георгиеви

Сред неотлъчните български последователи на Толстой се нареждат лица като писателя Тодор Влайков – познат на малки и големи със своя принос в литературата и педагогиката, лирикът Николай Лилиев, запомнен с нежните си стихове, белетристът Константин Константинов, който разобличава пороците на градската среда и много други. "Всички философи и всяко изкуство започват и свършват тук, при Толстой", казва Владимир Димитров – Майстора, цитиран от Йордан Йорданов.

Издателят и автор на списание "Лев Толстой" Георги Шопов – ревностен последовател на своя духовен кумир, става първият българин, който влиза в затвора заради отказа си от военна служба. Но успява да внесе особен принос в развитието на учението у нас с основаването на толстоисткото издателство "Живот", което просъществува цели 15 години, както посочва Маргарита Терзиева, която изследва подробно последователите на Толстой в България, както и техния принос за движението.

През 1914 г. е основан Българският вегетариански съюз (БВС), който става неформален център на толстоизма у нас. Последователите на Толстой от цялата страна се обединяват и през 1926 г. заедно купуват 264 декара земи в пловдивското с. Мечкюр – днешния кв. Прослав, където се формира най-голямата и успешна комуна в България.

В деня на закупуването на земята в с. Мечкюр, Пловдивско, 1926 г. 
Отляво вторият е И. Енчев, следва вече бившата собственичка, С. Лепавцев, Й. Ковачев, В. Чаушев, С. Андрейчин, Георги Шопов, пред всички е Стойо Кацаров

Организаторите откриват вегетарианска гостилница на главната улица в Пловдив, изграждат си електростанция, оранжерии, купуват земеделски машини. Колонията се разраства до 80 души с 840 дка земи и просъществува до 1958 г., когато площите са отнети и превърнати в ТКЗС – което и слага формален край на движението у нас.

Днешното наследство на толстоизма у нас

По предложение на местния учител Андрей Ненов през 1934 г. бургаското село Алан кайряк е преименувано на Ясна поляна – назовано на имението на Лев Николаевич в Тулската област, в което писателят прекарва по-голямата част от живота си и създава някои от най-важните си творби.

Днес Ясна поляна все още пази следи от учението – в него можете да откриете музей, посветен на последователите на Толстой, които през 1906 г. се установяват тук по покана на тогавашния кмет Стамо Грудов. Музейната изложба ежегодно се попълва с нови дарения – предмети от музея в родното село на Лев Толстой. Там можете да разгледате над 250 експоната, сред които стотици снимки на писателя, документи, ръкописи, лични вещи и дори дрехи и собственоръчно ушити от Толстой ботуши. В музея се съхранява и урна с пръст от руското селище Ясна поляна, която е донесена у нас от правнука на твореца.

Билборд на музея в с. Ясна поляна, община Приморско
(седнали вляво Ст. Андрейчин, Илия Стефанов, Г. Шопов, прави ляво
Добри Юруков, в средата ..., вдясно Хр. Досев)

Има сведения, че великият руски хуманист граф Лев Николаевич Толстой в края на живота си потегля от руската Ясна поляна заедно със своя лекар за българското село Алан кайряк, но по пътя се простудява и умира на гара Астапово, както посочват на сайта на община Приморско.

От 2014 г. всички, които симпатизират на Толстой и неговата философия, могат да намерят съмишленици и материали по темата в морската ни столица – Варна. Там на ул."Прага" №9 отвори врати читалище "Ясна поляна". Създателят му Йордан Йорданов сподели за Russia Beyond България, че целта на толстоисткия център е да показва и утвърждава разума на човека.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.