Как казашки имигранти популяризират акробатичната езда в Америка?

Членове на Кавалерийния ескорт на президентския полк в Кремълското училище по езда изпълняват акробатичен номер на Червения площад на Международния фестивал за военна музика "Спаская кула" през 2016 година.

Членове на Кавалерийния ескорт на президентския полк в Кремълското училище по езда изпълняват акробатичен номер на Червения площад на Международния фестивал за военна музика "Спаская кула" през 2016 година.

Виталий Белоусов/RIA Novosti
В продължение на векове казаците пазят граничните райони на Руската империя. Те са идеалните воини - отлични ездачи и умели майстори на сабята. Днес способностите им вече не са нужни в битките, но те са запазили бойните си традиции, а някои от тях дори са пуснали корени в САЩ.

Джигитовка

Участници в Казашкия конен марш от Волгоград до Севастопол изпълняват номер в рамките на тържествата за Деня на Русия в Севастопол.

Казаците са известни с невероятните си способности в акробатичната езда, известна като "джигитовка" (от тюркската дума "джигит", която означава умел и смел ездач). Целта на джигитовката е да представи зашеметяващи трикове, докато конят лети с пълна скорост. Ездачът стои прав върху галопиращото животно, виси с главата надолу отстрани, скача от и на коня и т.н.

Тези умения в миналото не били за забавление – казаците ги прилагали масово в битки. Трябвало да могат да вземат предмети от земята или пък да вдигат свой пострадал другар, докато конят галопира; да се прикриват от врага зад тялото на галопиращото животно; или пък да яздят с гръб и да стрелят по враговете, които ги преследват.

Джигитовката превръща казашките ездачи в мощна и смъртоносна ударна сила. Те не възприемали конете си като транспортно средство, а като верни приятели. Да се изправиш срещу такава кавалерия на бойното поле било истинско изпитание.

В израз на високото си мнение за уменията на казаците Наполеон Бонапарт веднъж казва: "Само с казаците мога да завладея Европа".

Според правилата за казашката служба от 1899 г. джигитовката била задължителна за всеки казак, защото развивала куража и сръчността му. По късно, през 1920-те, тя дори става задължителна част от уменията на Червената армия.

След края на Гражданската война казаците, които са се били срещу комунистите, са принудени да избягат от страната и се заселват в Европа и САЩ. Там те демонстрират уменията си в акробатичната езда в представления, за да изкарат пари. Така те допринасят за популяризирането на джигитовката.

В Северна Америка джигитовката бързо набира популярност и се превръща в неизменна част от родеото. В действителност грузинските ездачи през 1890-те са първите, които показват джигитовката на американците, когато посещават САЩ, за да изнасят представления и всъщност често погрешно ги наричат "казашки ездачи". Едва през 1920-те години обаче, когато истинските казашки бегълци се заселват трайно в САЩ, ездаческото изкуство пуска трайни корени в страната.

В Русия джигитовката изчезва с премахването на кавалерията през 1950-те години. Тя обаче продължава да е част от спортните събития, представленията и традициите в различни казашки полкове в Русия.

Изкуството на фехтовката с шашка

Казаци от Кримската окръжна казашка общност по време на състезание по шашка в Крим.

Шашката е вид сабя с едно острие, която казаците възприемали от казашките народи. Тя и копието били основните им оръжия.

Шашката била много повече от обикновено оръжие. За всеки казак тя била свещена и символизирала неговите права и свободи. Както се пее в една песен: "За казака шашката е съпруга в степта".

Казаците се учели как да използват шашката още от 7-годишна възраст, така че били истински майстори с нея – на коня и на бойното поле. Казакът можел да загуби шашката и шапката си само с главата си. А ако оръжието му било отнето с решение на старейшините, това било огромен позор.

Шашката се използвала основно за покосяващи удари, но майсторите можели и да пробождат врага с нея. Тя обаче не била оръжие за дуели. По-скоро се използвала за масирани кавалерийски атаки в момента, в който врагът трябвало да бъде довършен с един последен решителен удар.

Бърза и лека, с леко извито острие, шашката няма предпазител на ефеса, което позволява на този, който борави с нея, да изпълнява впечатляващи трикове. Тези умения са неизменна част от съвременните казашки представления.

Казаците танцуват с шашка и дори изпълняват спиращи дъха номера с по две от тези саби. Днес тези представления нямат практическа функция, а са основно израз на почит към древните казашки традиции.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"