Лев Толстой срещу света: 3 тежки свещени войни, водени от известния руски писател

През 1884 г. граф Лев Толстой (1828-1910 г.) иронично моли леля си да го смята за мюсюлманин. Той не приема наистина исляма, това е само начин да се подчертае самотата на Толстой и неговите безкрайни конфликти в руското общество. "Либералите ме възприемат като луд човек, радикалите – за чиста мистика, правителството ме смята за опасен революционер, а църквата мисли, че съм самият дявол", пише Толстой.

Със сигурност това е само част от истината. Още през 1880-те години Толстой, който вече е написал своите шедьоври "Война и мир" и "Анна Каренина", вече се е съсредоточил върху философски писания и е изключително популярен в Русия - стотици хора го обожават (като се започне с император Александър III, който го нарича "моя Толстой").

При все това той предизвика сериозни спорове в обществото, тъй като неговите възгледи са радикални и противоречат на официалната линия и на правителството, и на църквата. Ето три свещени войни, които води Лев Толстой, руският "цар на полемиката".

Толстой срещу държавата

Лев Толстой не обича правителството. Не само руското, но и самата идея като цяло. Той пише в северноамерикански вестник през 1904 г., по време на Руско-японската война, "Не съм нито за Русия, нито за Япония, а за работническите класи на двете страни, които са били принудени да воюват".

Ленин

Zuma Press/Global Look Press

С други думи, авторът е самотен анархист. Филологът Андрей Зорин посочва че, от детството си Толстой възприема идеята за потискане на индивида (и властта, дори балансирана и ограничена, прави това) като насилствена и неприемлива.

Неговият хуманизъм се противопоставя на всички сили, които го превръщат в опасен либерал за властимащите. Толстой вярва, че изкачването до върха на обществото изисква лукави и мръсни трикове, така че, според него, най-лошите хора управляват света.

В същото време Толстой никога не е бил революционер, тъй като не е вярвал в инструментите на насилие. Макар Владимир Ленин, бъдещият лидер на СССР, да нарича Толстой "огледалото на руската революция " заради неговото описание на дълбоките противоречия в руското общество, той критикува автора за "неадекватните" му гледни точки и недостатъчната критика към правителството. Толстой това не го вълнува, той предпочита духовния пред политическия живот. Само че в тази област той има още по-сериозни конфликти.

Толстой срещу Православната църква

Вярващ през целия си живот, от определена точка Толстой върви по различен път от официалното православие. Още през 1855 г. (когато той е на 20 години), той споменава в дневника си, че целта му е да създаде нова религия "християнство, изчистено" от мистицизма. Той и неговите привърженици, вярващи в Христос, които се възприемат като християни, призовават хората да се съсредоточат върху това да живеят разумно и справедливо, без да чакат отвъдното.

Йоан Кронщадски

Публичен домейн

Толстой се придържа към строги нравствени норми, налагани от църквата, но отрича чудесата. Например, за него Христос не е възкръснал, след като е бил разпнат в Ерусалим: той е бил само праведен човек, а не Божий син. Такъв подход - "християнство без чудеса", предизвиква възмущение сред служителите на църквата.

И сякаш това не е достатъчно, Толстой обича да критикува остро духовниците, наричайки руските свещеници "самоуверени, но изгубени и слабо образовани, облечени в коприна и кадифе".  Според него, църквата, корумпирана със сила и пари, не можа да бъде морална власт и само поробва селяните.

Църковните водачи не пестят критиките си към Толстой. Презвитер Йоан Кронщадски, един от най-популярните християнски проповедници по онова време (по-късно канонизиран), описва Толстой така: "Той извращава целия смисъл на християнството. Той се подиграва с църквата със смеха на Сатана". Презвитер Йоан Кронщадски дори се моли за смъртта на Толстой през 1908 година.

Тези анархо-пацифистки възгледи, заедно с огромната му популярност и критика към свещениците, довеждат до отлъчването на Толстой от руската православна църква през 1901 година. Толстой приема това, съгласявайки се, че не вярва в църковните догми и че би било лицемерно да бъде част от църквата. Неговото отлъчване остава в сила в православната църква и гробът му не е белязан с кръст.

Толстой срещу Шекспир

За разлика от църквата и държавата, Уилям Шекспир, който също е обект на острите критики на Толстой, не може да му отговори, защото е мъртъв от 1616 година. Това обаче не спира един от най-големите руски писатели да громи (или по-скоро да се опита да разгроми) един от най-известните британци.

Шекспир

Джон Тейлър, Национална портретна галерия в Лондон

"В пиесите му няма истински човешки разговори", пише Толстой в голямо есе, посветено на наследството на Шекспир. Той казва освен това, че усеща "неудържимо отвращение и скука", когато чете пиесите, без значение на какъв език - руски, английски или дори немски.

Малко вероятно е Толстой да е мислил, че критиките му ще подкопаят влиянието на Шекспир, но той не би могъл да се въздържи да напише всичко, в което вярва. Дори когато напада пиесите на своя колега Антон Чехов, Толстой използва Шекспир като пример: "Антон Павлович, Шекспир беше лош писател, а според мен вашите пиеси са още по-лоши". Историята доказва, че той е грешал: творбите на Чехов и Шекспир продължават да се играят навсякъде по света.

А тук може да научите с какво се занимават потомците на Лев Толстой?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.