5 песни на Висоцки, които трябва да знаете, за да бъдете приети от руснаците

Владимир Висоцки на концерт в Ярославъл, 28 февруари 1979 г.

Владимир Висоцки на концерт в Ярославъл, 28 февруари 1979 г.

TASS
Той беше сексимвол, съветският Кърт Кобейн, чиято звезда блестеше ярко и бързо изгоря. Уникален във всичко. Не можете да сбъркате гласа на Владимир Висоцки с никой друг: той прогаря душата ви.

Роден в бедно семейство в Москва през бурната 1938 г., Владимир Висоцки се превръща в изключително талантлив певец, композитор и актьор. Сред най-добрите му роли в киното са капитанът от милицията в телевизионния сериал "Мястото на срещата да не се променя", офицер от "Бялата армия" в "Служили двама другари" и Дон Жуан в "Малки трагедии". Най-известната му роля в театъра е Хамлет в постановката на театър "Таганка" - прогресивната сцена на Москва през 1960-те и 1970-те години.

Всичко, което прави Висоцки - независимо дали е в театъра, дали пее или просто живее - е направено с "надрыв" (в превод от руски - болезнено напрежение). Това състояние се определя като много силно напрежение, обхващащо всички чувства, емоции и жизнена сила на човека. Умира твърде млад - на 42 години, на върха на славата си. За съжаление има и тъмна страна и животът му е помрачен от алкохол и наркотици. На 25 януари той щеше да  навърши 80 години.

Животът му много прилича на живота на холивудска филмова звезда. Той винаги е имал скъпи коли, модерни кожени якета и, разбира се, най-красивите жени. Последната му съпруга е френската актриса Марина Влади, а да си женен за чужденка е нещо, което е пораждало завист у всеки съветски мъж.

Висоцки композира почти 600 песни, които изпълнява на китара. Ето няколко, които все още са популярни и със сигурност са израз на мистериозната руска душа.

"Прощаване с планините"

"Най-добрата планина е планината, на която още не си се качвал!"

Тази фраза е афоризъм в Русия. Тя е песен от филма "Вертикал" (1967), в който Висоцки играе една от главните роли и изпълнява няколко песни. Казва, че всеки път, когато хората напускат планината, оставят сърцата си там. И всеки път изпитват тъга, когато си тръгват от планината - човек не може да направи нищо, защото "понякога дори и богове слизат на Земята".

Тази песен е нещо като химн на руските алпинисти и туристи. Така че следващия път, когато сте в планината, вземете китара и изпейте тази песен, докато седите край лагерния огън.

"Не ми харесва"

"Не ми харесва, когато непознат чете писмата ми, надничайки през рамото ми".

Това е интервю с Владимир Висоцки и с тази песен, "Не ми харесва" (1969), той се опитва да обясни на журналистите жизненото си кредо.

Най-общо казано, Висоцки не харесва нещата, които един силен и честен човек не би защитавал: слухове, прекалено самочувствие, удар в гърба и някой да се опитва "да ти бърка в душата". Той се гневи, "когато страдат невинни", и не се понася, когато постъпва като страхливец.

"Капризни коне"

"Но конете ми са толкова капризни, толкова е трудно да им се угоди, че не остава време за живот, за песен ..."

В тази песен Висоцки използва стари руски напеви и дори мотиви от стар цигански романс. Това е един от най-добрите примери за "надрыв"-а, с който Висоцки пее. Лиричната история на човек, който усеща, че смъртта е близо и крещи: "Тичайте по-бавно, мои коне, тичайте по-бавно". Иска да живее малко по-дълго; "Нека да остана на ръба".

Вижте епизод от филма "Бели нощи", в който Михаил Баришников танцува на тази песен на Висоцки.

"Утринна гимнастика"

"Ако сте в апартамента си, легнете на пода!

Три-четири! Изпълнявайте правилно движенията!"

Наред със сериозните песни, изпълнени със силна болка, Висоцки има и весели, като например "Защо аборигените изядоха Кук" или "Писмо до редакцията на телевизионното предаване "Очевидно невероятно"." "Утринна гимнастика"(1968) е може би една от най-известните му хумористични песни.

"Лирична"

"Приеми рая в колиба,

ако дворецът е зает от други!"

Като човек с дълбока мисъл и чувства Висоцки пише и романтични песни. Тази песен, която авторът посвещава на съпругата си Марина, ще ви просълзи. Лиричният герой пее на своята дама, че ще я отведе дори от омагьосаната гора, дори ако майката природа се опитва да го спре.

Разберете още за живота и творчеството на Висоцки в нашата статия - "Ние нямахме Бийтълс, но имахме Висоцки".

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"