Final cut: филми, забранени за излъчване в Русия

"Смъртта на Сталин" от Армандо Янучи наскоро беше включен в черните списъци на страната (споровете около него дори предизвикаха бой между журналисти), а министърът на културата Владимир Медински го нарече "обидна подигравка с цялото съветско минало". Но това не е единственият забранен от правителството филм. Няколко други бяха сполетени от същата съдба – било то заради представянето на Съветския съюз като Мордор или заради обида към върховния лидер на Северна Корея.

"Борат" (2006)

Тази режисирана от Лари Чарлз комедия с участието на Саша Барън Коен, който играе ексцентричен казахстански документален продуцент, бе лишена от лиценз за разпространение в Казахстан, който се радва на приятелски отношения с Русия. Според бюрократите лентата съдържа "материя, която някои зрители могат да сметнат за обидна към някои националности и религии". Това обаче не спря MTV Russia да излъчи комедията три години по-късно.

"Клип" (2012)

Тази тийнейджърска драма на сръбския режисьор Мая Милош, която получи награда на международния филмов фестивал в Ротердам, беше лишена от ефир в Русия. Причината, според руското министерство на културата, е, че в заснемането на сексуалните сцени са участвали деца, което е в нарушение на Закона за защита на децата от информация, вредна за здравето и развитието им.

"Наредено да се забрави" (2014)

Филмът – вероятно единствената руска продукция, забранена за разпространение – е дело на режисьора Хусеин Еркенов. Разказва историята на стотици жертви в планинското село Хайбах по време на депортирането на чеченци и ингушети през 1994 година. Филмът е пуснат на Московския филмов фестивал и включен в програмите на няколко други международни филмови фестивала, но така и не получава лиценз за разпространение в Русия. Вместо това, според продуцента Руслан Коконаев, министерството на културата изпраща писмо, описващо филма като "историческа фалшификация", с твърдението, че излъчването му може да "подбуди етническа омраза".

"Интервю" (2014)

Тази сатирична комедия, режисирана от Сет Роугън и Евън Голдбърг, е пълна с тежки шеги за Северна Корея и стана жертва на политиците не само в Русия, но и на доста други места по света. В САЩ първо отложиха прожекцията на филма, след това искаха да я отменят, но в крайна сметка беше пуснат с известни ограничения, а и почти веднага се появи и онлайн. В Русия също първоначалното пускане на екран беше отложено за неопределено време, но, след като посолството на КНДР в Руската федерация направи изявление, че им е трудно да си представят, че "подобна приятелска и цивилизована страна като Русия може да гледа филм за убийството на ръководителя на приятелска и суверенна държава", накрая властите решиха да не пускат лентата.

"Дете 44" (2015)

Макар да не е най-забележителният трилър на шведския режисьор Даниел Еспиноза, филмът разказва историята на съветския следовател Лев Демидов (изигран от Том Харди), който е на лов за сериен убиец на деца (въпросът частично се основава на истинската история на убиеца Андрей Чикатило). Но, тъй като в СССР "не може да има маниаци", властите ограничават разследването. Героят на Харди обаче не се отказва и се опитва да продължи търсенето.

Филмът трябваше да бъде пуснат на екран в Русия през април 2015 година. Няколко дни преди това обаче от министерството на културата отнеха лиценза му. Официалното обяснение беше, че руският разпространител на филма - Central Partnership – го е оттеглил, макар други близки до случая източници да заявиха, че решението е взето под натиска на министъра на културата. Когато забраната на "Дете 44" стигна до заглавията, министърът публикува отворено писмо, в което критикува трилъра на Еспиноза. По-конкретно той заяви, че не харесва факта, че "Дете 44" изобразява СССР като "Мордор, населен от физически и морално осакатени нечовеци, кръвопролитие на екрана, включващо някакви орки и духове".

"Любов" (2015)

Тази много еротична драма, пусната в 3D, от режисьора на Irreversible Гаспар Ное дебютира на филмовия фестивал в Кан и си проправи път към руската премиера на Московския филмов фестивал. Но филмът не получи лиценз през септември 2015 г., а и никога след това не видя широк екран в Русия. Културният министър Владимир Медински така и не намери думи, за да опише чувствата си при гледането на филма. Въпреки това в последствие продукцията беше показана на няколко руски филмови фестивала – законите в страната позволяват чуждестранните филми да се прожектират на национални фестивали, дори да нямат разрешение за масово разпространение.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Четете още: