Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Помните ли как се завивате в леглото, а после си четете приказка с картинки за производството на захар? Да, и аз нямам такива спомени. Това обаче е ежедневие за малчуганите в СССР, когато талантливи илюстратори измислят невероятно увлекателни и примамливи начини да въвлекат децата в борбата на работническата класа.
Тази илюстрирана приказка в стихове разказва за горската борба между "таралежа-работник" и "бруталния Цар Глиган". Тираничният глиган, който не позволява на другарите на таралежа да играят футбол, си намира майстора, когато животните (водени от благородния таралеж), тръгват на марш през гората с лозунги: "Вечна свобода за дивите животни", а след това свалят подтисника си. Звучи познато...
След като се будят в една топла пролетна утрин и с нетърпение се запътват към своя колхоз, братята Фьодка и Альошка получават шанса да направят нещо, за което повечето деца могат само да мечтаят – да отидат на парада за 1 май на Червения площад. Самолети, влакове – момчетата са удивени от съветския технологичен прогрес. След парада пък те отиват към сиропиталището, за да си поговорят с децата там за Пионерската организация и за живота на Ленин. О, детство!
"Какво са градовете", чуди се Колка, докато гледа преминаващите влакове през прозореца си. Той знае, че в градовете има къщи, големи колкото фабрики, и трамваи, които издържат на всякакво време. Но на кого трябва да се благодари за всичко това? "Ленин – добрият старец, който ни доведе до победа", казва му книжката му. Кой друг?
На същата вечер, като по чудо Колка се среща с мъдрия старец, който му показва света (или по-точно впечатляващата съветска жп система). След това Колка с ужас осъзнава, че това е само сън, след като се събужда и прочита във вестника: "ЛЕНИН Е МЪРТЪВ". Цялото това въображаемо пътешествие с влак за нищо!
Не всички герои носят пелерини. Някои могат да се намерят и в местната санитарна комисия.
Така е представен местната легенда Яша в тази книга: хигиенните му подвизи в съвета и трактористките му умения карат всички останали момчета да искат да са като него. Най-важното обаче е, че той мечтае да се смеси със селяните (което е забранено на евреите по време на царския режим) и да докаже, че евреите всъщност могат да орат. Усилията на Яша не са напразни – неговите ябълки и краставици скоро стават повод за завист за всички ферми в околността. Какви дни!
Първата петилетка на Сталин едва ли е първото нещо, което би ви дошло на ум, което кара децата да не могат да спят, но съветската власт полага огромни усилия да направи това начинание възможно най-интересно в естетичен план. С помощта на ярки цветове и занимателни графики, тази книга възвеличава новите индустрии и кара всичко да изглежда лесно и вълнуващо като часовете по трудово възпитание.
За болшевиките е важно децата да знаят откъде идва храната им. Защо? Защото отговорът, разбира се, е невероятната селскостопанска техника на СССР. Тук няма никакви фантастични приказки – книжката предлага описание буквално стъпка по стъпка как цвеклото се оре, вади от земята и превръща в сок, а след това и в захар. Ама че увлекателно.
Едва ли е изненада, че тази илюстрирана книжка е не толкова урок по принципите на болшевизма, колкото проповед за величието на Ленин. Само го вижте – той купува лодка на едно дете, носи храна в детска градина и дори раздава хайвера и какаото на буржоазите на заслужилите деца. В общи линии той е истински дядо Мраз – с по-хубави мустаци.
"Парадът на Червената армия" е една от най-абстрактните съветски детски илюстрирани книжки – в нея светлочервените и жълти цветове създават впечатлението, че Революцията постоянно е в сезона на циганското лято. Хората на парада са благословени гълъби и искрящи слънца, а тълпата е изобразена като едно уютно, дружелюбно и миролюбиво място. Със сигурност това е един от най-артистичните начини в историята децата да се окуражат да влязат в армията.
Може би двете най-честосрещани теми в ранната съветска детска литература са реализмът и стремежът читателят да бъде накаран да се включи в масовите мероприятия. Това е очевидно от "Съботник" – в книгата се проследява на пръв поглед баналната тема за работата на машиниста, но в същото време читателят е активен участник в строителството на комунизма. В края на стихотворението главният герой (изобразен като дете без лице) получава преки заповеди от началника, който има нужда от помощ да се разтоварят картофи: "Не гледай настрани! Изправи гърба! Изпъчи гърди! По-весело!".
За здравата работа наградата е да се прибереш вкъщи с голяма чиния с картофи. Браво, другарю.
Всички знаем за Изумрудения град и замъка на Спящата красавица – но те не могат да се мерят с Волховската ВЕЦ. Първата водна електроцентрала в Русия на р. Нева е увековечена от това стихотворение с помощта на историческия ревизионизъм. Величието на централата показва как "Ленинград се издига от водата". 80-те хиляди коня всъщност не са животни, а конските сили на турбината.
Прочетете още: Руснаци осмиват стереотипите за добрите стари съветски времена!
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си