Никита Висоцки: Баща ми видя стиховете си напечатани на български, но не и на руски

В РКИЦ в София бяха изложени редки снимки на Владимир Висоцки

В РКИЦ в София бяха изложени редки снимки на Владимир Висоцки

Цветина Борисова
"Топло е, много е топло – и във въздуха, и в душата", казва Висоцки, когато през 1975 г. стъпва на летището в София.

"Баща ми видя стиховете си напечатани на български и това бе много важно за него. Защото на практика той не ги видя напечатани на руски". Така Никита Висоцки, син на великия Владимир Висоцки, описва значението на страната ни в живота на "непослушното дете" на СССР.

И действително – България е първата страна, в която поезията на Висоцки е публикувана. Именно тук за първи път той застава пред ТВ зрителите.

За първи път у нас Висоцки играе пред чуждестранна публика със своя Театър на "Таганка". А когато каца на летището в София, той казва: "Топло е, много е топло – и във въздуха, и в душата". На тръгване пък споделя, че в България е намерил втората си родина.

Срещаме се с Никита, по-малкият син на Висоцки от брака му с Людмила Абрамова, в София, където той гостува по повод честванията на 80-годишнината от рождението на баща му.

Никита Висоцки, синът на Владимир Висоцки. София, 6 октомври 2018 г.

Никита признава, че няма особени спомени за татко си -  все пак той е едва на 4 години, когато родителите му се разделят, а смъртта на Владимир Висоцки го сполетява, когато е само на 16. "Дори и да е имал някакви проблеми, той не искаше да ги излива върху близките си. Той беше много светъл и чист човек и всички, които бяха близо до него, черпеха от неговата добрина", казва Никита. "Паметта понякога лъже, затова не искам да пиша мемоари".

Висоцки и България

Никита Висоцки познава някои от приятелите на баща си в България, като сред тях той споменава Льбомир Левчев, издал и превел редица негови стихове. В интервю за БНР от 2003 г. Любомир Пеевски разказва повече за отношението и чувствата на великия съветски бард към страната ни. "Това бе първото задгранично турне на "Таганка" (през 1975 г. театралната трупа на Висоцки играе "Хамлет" в София и още няколко от големите български градове – бел. ред.). Всички актьори бяха много приповдигнати, публиката много им се радваше и много дълго им ръкопляскаха. За театрална София това беше невероятно събитие".

Пеевски е в Москва и когато Висоцки умира. "Пред театъра беше поставена неговата китара и върху китарата беше написано на едно листче: "Макар и да не си с високо звание, ти си велик с народното призвание" - тъй като се оказа, че Висоцки даже не е заслужил артист (на СССР – бел. ред.). Опашката от хора, които чакаха да се поклонят пред тленните останки на Висоцки беше от километри. Върху самия театър имаше налепени стихове от Вознесенски, от Булат Окуджава, от Рождественский... В салона на театъра на първите пет реда от двете страни седяха актьорите, облечени в черно, а на сцената бе ковчегът, в който бе поставен Висоцки. До него седеше Марина Влади. И тези хора, дошли да се поклонят, минаваха през салона, качваха се на сцената, оставяха цветя и излизаха. Слагаха цветя и пред китарата. И тази китара стоеше пред театъра като един кръст върху гроб. Като че ли там бе гробът на Висоцки".

Дом-музей на Висоцки на "Таганка"

Дом-музей на Висоцки на

Същата тази китара и още много други реликви, свързани с живота на поета, певец и актьор, днес се пазят в Дома-музей на Висоцки на "Таганка", който се ръководи от Никита. Идеята за създаването му се ражда спонтанно веднага след смъртта на баща му.

Стаята на Висоцки - Дом-музей на Висоцки на

"Хората започнаха да носят в театъра, не само по време на погребението, но и след това, много цветя, стихотворения, посветени на Висоцки, снимки, записи и негови автографи. Около театъра се оформи истински мемориал. Там беше и неговата китара, през цялото време звучаха неговите песни. И когато се проведе панихидата и баща ми го понесоха към гробището, ни беше казано всичко това да бъде занесено някъде. Занесохме го в стаята за литературни четения в "Таганка". И тогава се роди тази идея, още в първите дни след погребението, да се създаде нещо като музей на Висоцки. Никой не разбираше защо и как ще се случи това, но всички разбираха, че паметта му и творчеството му продължават да живеят у хората", разказва Никита пред Russia Beyond. Постепенно се трупа колекция, изгражда се концепция и така през 1992 г. се стига до официалното откриване на музея.

Китара на Висоцки - Дом-музей на Висоцки на

За Никита в ядрото на тази колекция не са реликвите, които посетителите нямат право да пипат, а архивът на Висоцки - неговите ръкописи, документи, книги, икони, магнетофонни записи, лични вещи – "неща, които са събрани от нас, неговите роднини; от неговите родители, които искаха да предадат всичко безвъзмездно на държавата".  Общият брой на експонатите надхвърля 53 000 и продължава да расте – много хора, свързани с великия поет, носят неща, които имат. "Изобщо това не е само музей, но и важно културно средище", споделя Никита.

Все така нужен и жив

Владимир Висоцки на концерт в Ярославъл, 28 февруари 1979 г.

Според него популярността на Висоцки приживе и днес е различна. "Естествено, вече няма толкова много хора, колкото се стичаха в дома му, на гроба му и в театъра в първите години след смъртта му. Но Висоцки е все така нужен, актуален и съвременен – цитират го, издават го, продължават да спорят за него, въпреки че той не е жив вече от 18 години".

"Не мога да дам отговор защо, но той беше такъв – човек, който докосваше душите на хората.  Не просто ги увличаше или развличаше".

Той беше безспорен гений, поет, бунтар, сексимвол, чиято звезда блестеше ярко и бързо изгоря.

Но, както казва самият Висоцки, "Хубавите песни, за разлика от хубавите хора, живеят дълго. Защото хубавите хора винаги се вълнуват, живеят с много нерви, умират рано. Да, за съжаление, така и става, а песента – хубавата песен – може да продължи живота!"

Разберете още за живота и творчеството на Висоцки в нашата статия - "Ние нямахме Бийтълс, но имахме Висоцки".

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"