Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
От 1892 година за руските ЖП линии подстаканниките се доставят от завода в Колчугино, неголям град на 130 км от Москва. Тук от края на XIX век се произвеждат медни листи за парните локомотиви. Когато ЖП линиите в Русия започват да се развиват и разширяват на изток, предприятието получава от министерството на пътищата съобщение за първите крупни доставки на "посуда".
Подстаканниките, които се появяват в Русия наред със самоварите като битов предмет, се стандартизират и започват да се произвеждат от месинг, мед и сребро. Широката поставка с относително голяма маса се отличава с устойчивост и ръчно се прави така, че в нея да се побират всички пръсти на ръката, а на дъното на подстаканника се поставя заводската емблема – птица глухар (семейство фазанови). По нея може да се различи оригиналът от копието.
Производството на подстаканники се състои от 15 етапа и започва с метална лента с широчина от около 20 см, навита на рулон. На специален стан – преса – той се реже на пластини, там се правят и контурите на бъдещата основа и се оформя фоновото изображение, оставяйки празни рамки, в които по-късно ще се появи картинка. "Тези рамки, като за снимки, на професионален език наричаме "прозорци". Рисунките за тях също се правят на преса. Има над 100 варианта за такива", разказва началникът на цеха за товари за народна употреба Виктор Горячев.
По негови думи сред потребителите добре се търгуват подстаканники с изображения на храмове, църкви и забележителности – например със събора "Василий Блажени", със Спаската кула, а също така и с гербовете на Русия и СССР. Един от най-популярните мотиви са подстаканниките със Сталин. Всеки месец се правят по около 400 от тях. "Все пак този битов предмет повече се асоциира със съветските времена, оттук и такъв интерес", обясняват от завода. Подстаканники с лика на Путин в Колчугино не се произвеждат. "За използването на портрета на действащия държавен лидер трябва да се премине през много процедури по съгласуване. Това не са сувенирни фланелки, направени от частни лица, а продукция от официален доставчик, а това си има свои сложности", твърди Горячев.
Изображенията на подстаканниките се нанасят с помощта на щампи. Надписват се с креда, за да може служителят бързо да намери нужния мотив. За работна смяна от осем часа в завода успяват да изработят над 3000 пластини, а за да направят една щампа с рисунка е необходим цял месец. Това е сложна и мъчителна работа, която се върши в завода вече почти 40 години от гравьора Анатолий Альошин. "Преди всичко се правеше ръчно. Нанасяхме маркера върху металната пластина, рисувахме картината на тънка прозрачна хартия и тогава я изрязвахме по метала, избирайки фон, поставяхме и цветове. Сега хартията заменихме с компютърни технологии, но все пак доработваме щампите ръчно, за да може отпечатъкът да бъде ясен", разказва той.
Анатолий сам си прави работните инструменти и измисля мотивите за подстаканниките. Често за осноно изображение той взема картини на известни руски художници – "Трима богатири" от Виктор Васнецов, "Ловци на отдих" на Василий Перов, но, за да ги пуснат в производство, трябва доработка. "Металът си е метал, оставяме сюжета, за да бъде разпознаваем, но променяме детайлите. Например увеличаваме малките орнаменти или правим лицата на хората по-големи, за да бъдат видими и рисунката да се възприема по-лесно", твърди Альошин. Сега в завода някога идват готови проекти, които все пак трябва да се доизпипат. "Без ръчен труд няма да се получи живо. Няма да е интересно", усмихва се гравьорът.
След щамповането със заготовките на подстаканниките се завива цилиндър и се заваряват, а след това към тях се прикрепва и дъното. Дръжката се изрязва, огъва се и се закрепя за основата. Мислите, че подстаканникът е готов? Как ли пък не! Все още му предстои полиране и покритие. Един от вариантите е посребряване в специална вана, където заготовките се пускат на закачалка с множество кукички. След тази процедура постаканниките могат да се украсят допълнително със злато. Майсторите с четки с различни дебелини покриват с лак онези места, които остават непокътнати, а след това постаканниките се спускат в неголяма ваничка със злато. Няколко потапяния и един от най-скъпите и красиви видове подстаканник най-сетне е готов.
Цената на подстаканника зависи от материала, от който е изготвен – от 700 до 7000 рубли (приблизително от 10 до 100 евро) и се продава без чаша и лъжичка (можете да ги купите допълнително) във фирмените магазини на търговската марка на завод "Кольчугинский мельхиор" във Владимир и Екатеринбург, както и в сувернирните магазини. "Във всеки регион на Русия има нещо, с което той е знаменит", твърди Горячев. "Моите родители, когато не е имало евтин порцелан, са пили чай от подстаканники от Колчугино. За мен тази част от историята е семейна традиция, за други – символ на Русия наред с матрьошката и червения хайвер. Мисля, че затова хората ги купуват".
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си