Преди петнадесет години Андрей Кузкин не проявява интерес към хлебните фигури, които сега заемат централно място в творбите му. Той смята, че антропоцентризмът (поставянето на човека в центъра на културата) е ненужен.
Започва с абстрактни пейзажи, използвайки гваш на хартия, за да рисува само две неща: небето и Земята. По-късно неговият баща - художникът Евгений Гор, го съветва да премине към по-съществени материали, създавайки различни триизмерни концептуални инсталации. Той започва да изобразява Земята с помощта на цимент, пясък и глина, като използва разтопено олово и алуминий, за да визуализира съответно океаните и небето. "За органична материя и трева взех истинска слама и я накиснах в PVA лепило. Това бе наивна, примитивна алхимия, припомняща творбите на Анселм Кийфър, Антони Тапиес или папуанското изкуство, както казва един от моите съседи".
Същевременно Андрей е очарован от пърформанс изкуството. Художествената общност добре си спомня първия му сензационен експеримент в този жанр на Московското международно биенале на младежкото изкуство през 2008 година. След като се връзва с въже в центъра на басейн, пълен с течен бетон, той обикаля в кръг, докато вече не може да ходи през втвърдяващата се маса.
Изложбите му са последвани от биеналета и награди, но Андрей решава, че неговият скулптурен свят се нуждае от хора. Търсенето започва с подходящ материал, а хлябът изглежда като най-уместен и нетипичен. Както по-късно се оказва – така Андрей се докосва до няколко културни кода едновременно.
"От една страна има християнска символика (символът е Христовото тяло), както и символ на жертвоприношението от езически времена (традицията в славянската и други култури да се посреща с хляб и сол). От друга страна в руската затворническа традиция се правят неща от хляб. Всичко това се сливаше и смесваше в главата ми в такава мощна топка енергия", обяснява Андрей.
В Русия хлябът е символ и на пълнота и ситост, много нужен "материал" за руския народ, който може да се използва за изразяване на човешкото единство: "Всеки има тяло, крехко и нетрайно. По същия начин хлябът не е вечен - не е бронз, той се разлага".
През 2010 г. Кузкин организира самостоятелна изложба във фондация "Стела Арт", озаглавена "Герои на левитацията". Тогава е и премиерата на хлебните скулптури - три от тях, огромни и голи, в пози, показващи, че земното привличане е нищо друго освен мъчение.
Година по-късно фигурите са изложени във Венеция, но художникът е горчиво разочарован. Изглежда, че никой не го разбира.
"Цялата тази символика, която споменах, нямаше никакъв резонанс там. Това е предимно руска тема, с този вроден комплекс за жертвоприношения... Нескончаема устойчивост, неуважение към индивидуалната личност, жестокост и сантименталност, всичко в едно... А за тях хлябът няма такава символична конотация. Той е просто храна", казва Андрей.
След това художникът решава да достигне до хората. Той прави голяма партида малки фигурки и ги пуска в продажба в подлез близо до работилницата си на уличката "Хлебозаводский проезд" в Москва. "Забавно, нали? Продадох само една фигурка на момче на около осем за пет рубли. След като минаха повече от два часа полицията ме помоли да се прибера".
Това "представление" е заснето на видео и е показано на следващото Венецианско биенале. Андрей смята, че е било по-разбираемо за чужденците. Този път има контекст: "Много 30-годишни наркомани, баби и други обикновени хора от моя регион в Южна Москва… и не само хляб".
Година по-късно художникът отново "се проявява", създавайки малките фигурки цяла една седмица с помощта на затворници в затвора "Белият лебед" в Красноярск. Проектът води до заснемане на филм, пълен с диалози между Кузкин и философски настроените затворници.
Престоят на Андрей в резиденцията на творческия клъстер "Фабрика" в Москва, където той прекарва изминалата година, сега е към своя край. Тук неговите малки фигурки еволюират, ставайки "по-малки, по-многобройни и по-тъжни." 1104 човешки фигури, високи 10-15 см, се появяват в неговата работилница, която ще бъде част от голяма инсталация, наречена "Молители". Той планира да ги постави в циментови кутии - 440 см високи и 360 см дълги и широки, за да ги изложи в една от галериите на Москва (още не знае коя).
"В по-широк смисъл искам да сглобя всичките си скулптури и да създам голяма "хлебна изложба". Не знам защо, но изглежда, че е важно не само за мен..."
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си