Руско-български литературни връзки: 5 доказателства, че имаме много общо

Петко Славейков и Михаил Лермонтов - за сложността на любовта

"Изворът на белоногата" е балада,  която се появява 30 години след  "Демон" на Михаил Лермонтов. Лесно е да се забележи, че и двете творби имат подобна фабула: в центъра им е хубаво момиче, което е принудено да бъде с някого, когото не може да обича. Михаил Лермонтов разказва за княжна Тамара, в която се е влюбил самият Демон, а история прилича повече на балада или на стара приказка. Петко Славейков я модернизира и добавя оригиналното балканско звучене:  вместо Тамара, която е очарована от Демона, се появява Гергана, която решително отказва на турския везир, защото обича своя край, семейството и любим. Обаче и за двете краят е трагичен – след фаталната среща намират смърта си.

Иван Вазов и Фьодор Достоевски за руско-турската война

Като говори за събитията от XIX век и Освобождението на България, вероятно всеки българин си спомня "Под игото" от Иван Вазов. Известно е, че в творбите си Вазов се обръща към всеобщите идеи на християнството, акцентира вниманието си върху Априлското въстание, а героите му са русофили (спомнете си поне за чорбаджи Марко). А знаехте ли, че същите идеи в Русия проповядва и Фьодор Достоевски? В месечното си списание  "Дневникът на писателя" той бързо реагира на събитията, разтърсващи Балканите. Три месеца след Априлското въстание през юли 1876 г. той пише глава "Последното слово на цивилизацията", която изглежда сякаш някой е записвал  разговорите  в Бяла черква в училището по време на репетицията на "Многострадална Геновева".

Legion Media

"Криворазбраната цивилизация" и "Бригадир"

Темата за чуждопоклонничеството не е нещо ново. Френската култура винаги е била атрибут на престижа, може би затова елитът на Руската империя владее френски, а и българската интелигенция също добре говори на тези език. Въпреки годините, които разделят Денис Фонвизин и Добри Войников, драматурзите се занимават със сходни теми и създават подобни творби. Сравнете ги – Бригадиршата и Злата, Бригадирът и Хаджи Коста, Советница и Анка, София и Марийка, Иванушка и Димитраки. Вероятно тази прилика е продиктувана в културната ситуация в Русия и в България. Да защититим традиционните ценности и да не се срамуваме от това, че сме руснаци или българи – ето за какво говорят драматурзите.

Гео Милев – българският Маяковски?

Няма съмнение, че творчеството на Гео Милев е повлияно от руската съветска култура на 1920-те: това се дължи не само на типологичната, но и на лични контакти между поетите. Въпреки че Гео Милев превежда Маяковски и очевидно е попил от него някои техники, неговото предчувствие за трагизма напомня най-вече на Александър Блок. Кое преобладава в поемата "Септември" - катастрофизма на Блок и неговата образност или комунистическо настроение и стълбата на Маяковски? Всеки сам решава за себе си.

Обичат една и съща – Блок и Яворов

Стихове за  Прекрасната Дама на Александър Блок и ранната любовна лирика на Пейо Яворов (стихосбирката "Безсъници")  споделят общи мотиви, а главния сред тях е илюзорността  и недостъпността на любимата. Поетите изпълват истинското чувство с мистицизъм и обожествяват своя любима.  Участие в такова чувство  позволява да се обедини с Вселенската душа, за която говори руският философ от началото на XX век Владимир Соловьов.

А знаете ли какво българско можем да намерим в московските книжарници?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.