Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Гледайки някои холивудски и британски филми, посветени на руската (или съветската) история, много руснаци изпитват истински моменти на възмущение. Глупостите, абсурдите и лъжите, които виждат на екрана, ги принуждават и да измислят специална дума, характеризираща начина, по който западняците изобразяват руснаците във филмите: клюквификация от "клюква" (буквално "червена боровинка", на жаргон - "измислица"). Тя измерва стереотипността на филмите за Русия.
Ето я и нашата класация на американски, канадски и британски филми за съветската история, в която ги оценяваме с клюкви. Една клюква е сравнително точна картина на руските реалности, а пет означават пълна фантазия.
Действието се развива през 1950 г. в Съветския съюз. Агентът Лев Демидов търси маниак, който вече е убил над 40 деца. Изненадващо, собствените му началници искат да потулят престъпленията, а разследването става опасно за самия Лев.
Единственото положително нещо в "Дете 44" са актьорите, включително Том Харди, Гари Олдман и Нуми Рапас, които се опитват да говорят английски с руски акцент. Що се отнася до всичко останало, филмът е едно мрачно пътуване.
Пикът на сталинските чистки, от които Съветският съюз страда през 1937-1938 г., се прехвърля във филма към сравнително тихото време след войната през 1950-те години и придобива абсурдни размери. СССР от сталинската ера не е идеално място, но създателите на "Дете 44" го превръщат в истински ад на Земята.
Всеки съветски човек, както ни показва "Дете 44", е потенциална жертва на кървавия КГБ (през 1953 г. това е МГБ). Всяка секунда той или тя биха могли да бъдат изведени от дома си от тайната полиция и простреляни в главата без съдебен процес. Изглежда, че във вселената на филма половината от населението са полицейски служители и техни информатори, а другата половина са "врагове на народа".
Невинни селяни биват екзекутирани в дворове (просто като предупреждение към другите), професори - пребивани в университетските коридори без наказание за извършителите, а дори и полицаи се стрелят един друг, без да се страхуват от съд.
"Черешката" на тортата е абсурдната причина, поради която съветският апарат за сигурност иска да потули всички убийства. "В социалистическия рай няма убийства", казват офицерите.
"Дете 44" е достоен за всичките пет клюкви като цялостна измислица и демонизация на Съветския съюз.
Въз основа на реални събития, филмът разказва историята на четиримата еврейски братя Биелски, които по време на Холокоста са принудени да се крият в горите на окупираната от нацистите съветска Беларус. Там те организират мощно партизанско звено, което не само отмъщава на германците, но и се опитва да спаси колкото е възможно повече обикновени евреи.
"Съпротива" е може би най-правдоподобният холивудски филм за съветската история. Той точно изобразява подробности за селския живот в Беларус, оръжията и униформите. Виждаме истински изображения на германски войници, партизани и дори местни беларуски сътрудници.
Забележителното е, че с уважение филмът изобразява съветската партизанска единица, която е в контакт с бойците на Биелски. Съветите не са демони, както обикновено биват изобразявани. Те са истински патриоти, които яростно се бият с врага. Вечер пият, но не се превръщат в ожесточена орда и остават достатъчно трезви, за да отблъснат всяка възможна атака. Някои от тях са антисемити, но това не противоречи на историческата истина.
Когато командирът на отряда Виктор Панченко се оттегля и оставя бойците на Биелски без подкрепа, той не го прави, защото е зъл и мрази евреите, а поради тактическа необходимост. Той съжалява, че трябва да вземе това решение, но просто не може да действа по друг начин.
"Съпротива" получава една клюква като един от най-добрите примери за това как съветската история трябва да бъде показвана в киното.
Този филм е главният виновник за утвърждаването на различните митове за Червената армия от Втората световна война. "Враг пред портите" следва съдбата на истинския известен снайперист Василий Зайцев по време на битката при Сталинград.
Трудно е обаче да се каже, че този филм е основно "базиран на истински събития". Пълен с абсурди и лъжи, той показва съветската армия като стадо животни с демонични политически комисари начело.
Съветските войници тичат право към немските картечници буквално с голи ръце - една пушка на трима души.
Ако реалността беше такава, руснаците никога нямаше да спечелят Втората световна война. Всъщност съветската индустрия работи толкова ефективно, че войските са затрупани с оръжия.
Разбира се, подобен филм просто не може да остане без сцени с пияни съветски войници, танцуващи около огъня. "Враг пред портите" заслужава всичките пет клюкви.
Канадският "Горчива жътва" изобразява съветска Украйна през 30-те години на миналия век. Според филма Сталин нарочно причинява ужасяващ глад на украинския народ, известен като Гладомор. Обикновените украинци са изправени пред смъртоносна заплаха от пристигащите съветски войски, които реквизират всички доставки на храна и екзекутират онези, които им се противопоставят.
И до днес темата за Гладомора остава много неясна и болезнена. Украйна, подкрепяна от Запада, вижда Големия глад от 1932-1933 г. като геноцид над украинския народ от съветското ръководство. Фактите обаче сочат, че гладът удря не само в Украйна, но и голяма част от съветска Русия. Причинен от некомпетентната селскостопанска политика на комунистите, той не е насочен към украинците.
В първите кадри на филма виждаме силен контраст: щастливи, сияещи украинци от едната страна и тъмни, ядосани болшевики от другата. Това съпоставяне на добро и зло трае до финалните надписи.
"Горчива жътва" изобразява украинския народ като антитеза на "съветската орда", забравяйки, че украинците са втората по големина и най-важна нация в СССР, неделима част от съветското общество.
Ако реалността беше такава, каквато е във филма, милиони украинци никога нямаше да се изправят срещу нацистите по време на Втората световна война. Филмът получава четири клюкви.
Тази британска комедия предизвика огромен скандал в Русия. В резултат на това филмът, който разказва за политическата борба в Съветския съюз след смъртта на Сталин, е определен като "агресивна подигравка със съветското минало" и забранен в кината.
Много е трудно да се прецени дали "Смъртта на Сталин" е реалистичен или не. Филмът е преди всичко огромен фарс. Тук историческите фигури имат малко общо с реалния живот - те са показани по изключително сатиричен и гротестки начин.
Така даваме на филма средна оценка от три клюкви.
Въз основа на истинска история, "K-19" разказва за героизма на група съветски моряци, които предотвратяват ядрена катастрофа с атомна подводница през 1961 г., жертвайки здравето и живота си.
По време на предварителната продукция на филма, създателите провеждат дълги консултации с оцелелите моряци от подводницата К-19. Когато моряците виждат първия сценарий, те са наистина шокирани: съветският подводен екипаж е показан като куп пияни варвари, които се озовават в съоръжение като атомна подводница без никаква представа как да се справят.
"Офицерите биеха подчинените си и крадяха портокали. Един от тях седеше в ядрения реактор и пиеше водка. Всички моряци псуваха", спомня си електрическият техник Борис Кузмин.
Ядосани, моряците пишат общо писмо до режисьора и актьорите, което, по заслуги на последните, е взето под внимание. Над 90% от сценария е пренаписан.
Харисън Форд влиза в ролята на съветския капитан перфектно. Той наистина шокира моряците, тъй като им напомня за техния командир. "Докато го гледах дори трябваше да си взема лекарството за сърцето", казва офицер Юрий Мухин.
Един от най-добрите холивудски опити за изобразяване на съветската история - "K-19" получава две клюкви.
Този нов англо-американски телевизионен сериал проследява хронологията на най-известната ядрена катастрофа в историята.
Чернобил е силна драма, съсредоточена върху трагедията на обикновените хора, които отначало дори не осъзнават в какъв кошмар са се озовали.
Адекватното изобразяване на местата, сградите, транспорта и дори малките детайли, като униформите на пожарникарите и пионерските връзки, правят серията успешна. Даваме на Чернобил само една клюква.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си