Мюсюлманска страна ли е Русия?

Едно от най-видните мюсюлмански официални лица в Русия - Равил Гайнетдин, който ръководи Руския съвет на мюфтиите, предизвика доста противоречия през март 2019 г., когато заяви, че броят на хората, които се обръщат към исляма, ще нарасне в страната през следващите няколко десетилетия.

"Според специалисти, чиято компетентност е извън съмнение, след 15 месеца около 30% от населението на Русия ще бъде мюсюлманско", каза той.

Според последните проучвания на фонд "Обществено мнение" (ФОМ) в момента мюсюлманите са едва 7% от населението на Русия (което е около 10 милиона души), макар че няколко мюсюлмански организации критикуват оценките и твърдят, че те подценяват броя на вярващите. Така предполагаемият ръст от до 30% предизвиква някои съмнения. Колега от православната църква обаче подкрепи мнението на Гейнетдин.

Съмнителни прогнози

Гледка от въздуха показва членовете на мюсюлманската общност в Русия, които се молят на улица пред Централната джамия по време на празненствата за Курбан байрам (Празник на жертвоприношението).

AFP

"Това е така. Мюсюлманите раждат повече деца [от православните християни]… Чеченците, ингушите (предимно мюсюлманските народи от Северен Кавказ) имат по около осем деца на семейство", казва Димитрий Смирнов, ръководител на Патриархалната комисия за семейството, защита на майчинството и детството. "Русия ще се изчерпа от [етнически] руснаци до 2050 година. Ще има други народи, живеещи тук - чеченци, ингуши, араби", прогнозира той.

Учените обаче не подкрепят апокалиптичния възглед на Смирнов по въпроса. "Такава прогноза е просто смешна. Руснаците не се различават от другите нации по отношение на раждането на по-малко деца. До 2050 г. чеченците и ингушите също ще имат по-малко деца. Това е глобална тенденция", каза за ТВ канала "360°" Борис Денисов, демограф от Московския държавен университет.

Така или иначе мюсюлманите, живеещи в Русия, не са някакъв вид нежелани чужденци, които просто са дошли да изгонят местните жители. В действителност в хронологичен план ислямът се появява на руска земя още преди християнството.

Проблемната история на исляма

Град Дербент в Дагестан (1900 км южно от Москва) е най-южният руски град, един от най-древните, основан през VI в. пр. Хр., както и първият мюсюлмански град на територията на съвременна Русия. Арабите превземат Дербент през XVIII в. и веднага го превръщат в център на исляма в Северен Кавказ. Това става много преди руснаците, които по това време живеят далеч на север и приемат православното християнство през 988 година.

В края на краищата Рус (така се нарича Русия по това време) трябва да съжителства с ислямските си съседи и това не винаги е приятно. Златната орда - държава, основана от потомците на Чингис Хан, принуждава руснаците да плащат данък от 1260-те до 1480-те години, е ислямизирана през XIV век. По-късно, когато първите царе обединяват Русия, те воюват срещу мюсюлманските държави, възникнали след разпадането на Златната орда.

Превземането на Казан от Иван Грозни на 2 октомври 1552 г.

Руски музей

Тогава Русия придобива първото си мюсюлманско население - през 1552 г. Иван IV (Иван Грозни) превзема Казан, столицата на татарите, които и днес представляват най-многобройните руски мюсюлмански народи. През XVI-XVIII век Русия продължава да завладява предимно мюсюлмански територии - около река Волга, Кавказ, Крим и по-късно Централна Азия. Правителството често действа доста жестоко.

"Руските управители, заедно с православните йерархи, са решени да изкоренят исляма, унищожават много джамии и убиват много молли", пише сайтът "Кавказский Узел". Всъщност е нормално: тогава всяко правителство действа еднакво, опитвайки се да наложи своята религия на нови територии.

Само Екатерина Велика през 1780-те години създава официален държавен орган, който да третира мюсюлманите в Руската империя наравно и да им позволи да бъдат правна част от обществото. Мюсюлманите са свидетели на същите етапи като другите неправославни християнски религиозни групи в Русия: кратък период на религиозна свобода след революцията от 1905 г., антирелигиозни репресии през съветския период през 1924-1991 г. и доста либерален подход в новосформираната Руска федерация.

Различни и умерени

Мюсюлмани се молят в джамията Кул Шариф в Казанския Кремъл по време на празненствата на Рамазан байрам

Егор Алеев/TASS

За разлика от християните, мюсюлманите в Русия нямат централизирано управление. Това е обща черта на религията: всеки, който е достатъчно образован, с добро познаване на Корана и Сунната (записа за живота на Пророка Мохамед), може да стане проповедник и да създаде собствено училище.

"Руските мюсюлмани се делят на три групи. Първо - татарите и башкирите, компактно заселени в районите на Волга и Урал; второ - мюсюлманите от Северен Кавказ; трето - мюсюлманските малцинства в цяла Русия, включително мигранти от републиките от Централна Азия, Азербайджан и Северен Кавказ", казва Алексей Малашенко, ръководител на научноизследователска дейност в Центъра за цивилизационен диалог. "Тези групи са различни етнически, културно и дори религиозно".

Въпреки това всички те използват руския език като език за комуникация - дори в джамиите (в допълнение към традиционния арабски). Общият език изгражда мост между различните ислямски групи, обединявайки ги в специфичен "руски ислям", който има няколко общи черти.

Човек се моли в джамията Ал-Марджани (известна още като Марджани) в Казан

Reuters

Според Игор Загарин, експерт по религия и доцент в Руската президентска академия за национална икономика и публична администрация, руските мюсюлмани се придържат най-вече към сунитския клон на исляма, като го интерпретират предимно по-умерено от крайните консерватори като Саудитска Арабия.

Годините на съвместно съществуване с мнозинство от немюсюлмани повлияват на исляма в Русия, правейки го доста толерантен. В края на краищата Русия е не само мюсюлманска, но и православна, католическа, будистка и т.н., а всички вярващи трябва да се научат да живеят заедно.

Питали ли сте се някога какво е да си мюсюлманин в Русия?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.