Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
На всеки две седмици изчезва един от световните говорими езици. Измирането обикновено е нещо, което свързваме с животните, но формите на общуване също умират - от 7000 езика, които се говорят по света днес, 2680 са застрашени.
Невъзможно е да се проследи точния брой на езиците, които вече са били изгубени за човешката история, но лингвистите твърдят, че през последните пет века в САЩ са изчезнали 115 езика (280 езика са се говорили по времето на Колумб), а 75 езика са изгубени в Европа и Мала Азия.
Русия не е имунизирана срещу тази низходяща тенденция. В страната живеят 40 малцинствени етнически групи и на територията й се говорят 151 езика, "от тях 18 в момента са застрашени от изчезване, защото не са останали повече от 20 възрастни хора, които да ги говорят", казва Игор Баринов, ръководител на Федералната агенция по етническите въпроси.
Русия е загубила 14 езика през последните 150 години, включително пет през постсъветския период и то въпреки започналата в СССР държавна програма за защита на местните езици, пояснява той.
Засилената миграция и бързата урбанизация принуждават много етнически групи да променят традиционния си начин на живот. Хората все повече приемат по-доминиращи езици, за да се впишат в обществото и да се интегрират икономически. В Русия това означава, че малцинствата избират да учат децата си на руски, а не на родния език.
Един от районите в Русия, където местните езици избледняват, е Северен Кавказ. "В края на миналия век в области като Дагестан не е имало признаци на намаляване на броя на езиците, но тяхното отмиране вече е видимо в Северен Сибир и Далечния Изток", казва Расул Муталов, старши научен сътрудник в Института по лингвистика на Руската академия на науките (РАН). "Дори и там обаче ситуацията започва да се променя през последното десетилетие, когато хората, живеещи в планинските райони, поемат към низината, градовете и селата и все повече започват да използват руския като език за общуване между отделните етнически групи. По-младите поколения сега не говорят на родния си език. Езиците умират направо пред очите ни".
Челканците, които живеят в региона на Алтай, също загърбват майчиния си език. Малка етническа група от около 1113 души (според преброяването от 2010 г.), те говорят на собствения си език от векове, но тъй като той няма писмена и използването му е ограничено в семейния кръг, той все повече е изместван от руския.
Ако е естествено да изчезнат езици, защо просто нещата не се оставят на самотек? Първо, местните езици подкрепят идентичността на етническите групи и спомагат за присъствието на уникално културно наследство и начини на мислене с вековна история. Когато една етническа група губи своя език, тя губи и огромна част от своята идентичност.
Второ, колкото повече езици съществуват в нашия свят, толкова той е по-богат, казва Андрей Кибрик, директор на Института по лингвистика на РАН. "Когато картината е цветна, тя е по-ценна. Когато обаче всичко е повече или по-малко еднакво, монотонно, светът става беден, твърди той.
ООН може да обяви 2019-а за Международна година на коренните езици и Русия организира събития за повишаване на обществената информираност, но няма точна рецепта за промяна на ситуацията.
Според лингвисти и ентусиасти основната цел в това отношение е да се гарантира, че коренното население приема своя език за актив, а не за дълг. За тази цел е необходим комплексен набор от мерки.
През последните няколко години властите положиха повече усилия за признаване и защита на малцинствените езици чрез въвеждане на национална програма и създаване на Фонд за опазване и изследване на местните езици на Русия в подкрепа на местните езици. Фондът в момента работи по нова концепция как да се учат и преподават езици на малцинства, защото страната все още няма такава система.
Русия започва също да прилага подхода "езиково гнездо", създаден в Нова Зеландия, където по-възрастните хора, носители на езика, участват в образованието в ранна детска възраст с цел да се подобри предаването на езика от поколение на поколение. От 2013 г. този подход на потапяне в езиковата среда се прилага в пет детски градини в районите на град Югра и е довел до положителни резултати в преподаването на децата на хантийския и мансийския език. През 2018 г. в програмата са участвали 139 деца.
Ентусиастите обаче твърдят, че трябва да се направи повече. Василий Харитонов, съосновател на "Страна Язиков" (страна на езиците), проект с идеална цел, насочен към популяризирането и създаването на база данни за местните езици в Русия, казва, че е полезно да се организират събития, на които малцинствата могат да се обединят, както и онлайн дейности за насърчаване на запазването на езиците. Харитонов е създал уебсайт за популяризиране на нанайския език, който вече се говори само от 50 души и всички те са на възраст над 50 години.
Мисля, че нашето поколение е отговорно за предаването на нашите езици и знания на следващото поколение. Не трябва просто да стоим със скръстени ръце. Трябва да се борим", казва Муталов.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си