Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Кадър от "Война и мир" на Сергей Бондарчук, "Мосфилм", 1968 г. На снимката: Василий Лановьов, Людмила Савельова и Ирина Скобцева
Global Look Press
Руските литературни критици наричат този роман "енциклопедия на руския живот". И действително, в него ще намерите описания на живота на провинциалните земевладелци, на царски приеми и балове, на театрални вечери в столицата и на деликатния процес на сватовничество. Пушкин нежно въвежда читателя в тайните мечти на момичетата от благородническите среди и в навиците на коравосърдечните дами от висшето общество и дори в ежедневието на едно младо конте.
Историята описва историческия период на селското въстание, водено от Емелян Пугачов, който се смята за цар. Млад благородник напуска дома си, за да служи в отдалечена крепост заедно със стария слуга, който го води там. Първо младежът губи голяма сума пари в игра на карти, след това подарява топла овча кожа на непознат (както се оказва по-късно, този безразсъден жест спасява живота на героя), а накрая участва в дуел и е арестуван по грешка като шпионин на Пугачов.
Книгата описва живота в една малка крепост, една невинна любов, едно руско въстание, което е "безсмислено и безмилостно" и Екатерина Велика – строг, но справедлив управник.
Трудно е да се намери книга, която описва руския живот по-всеобхватно от "Война и мир". Тук ще намерите описания на Москва и Санкт Петербург, както и живота в провинцията. Земевладелци, висше общество, селяни и военни – писателят сякаш се "вселява" във всички свои герои и говори от името на всеки един от тях.
Толстой описва салон на висшето общество, говори за политика и изразява загриженост за войната с Наполеон. Той не пести думи в подробните описания на баталните сцени и в разговорите между бойците в окопите. Толстой дава ясно да се разбере какво е да си хусар, да пиеш шампанско и да доведеш мечка на прием. В общи линии – тук ще намерите всичко за развлечението, армията и социалния живот във висшето общество.
В типичния си фантасмагоричен стил Гогол описва живота на един съвсем обикновен човек – нископоставеният служител Акакий Башмачкин, който живее в Санкт Петербург. Не е трудно да си представим колко е малка заплатата му, тъй като той носи един и същи шинел от години. Един ден шивачът му казва, че вече не може да го поправи за идната зима и че Акакий трябва са си поръча нов шинел. Това се превръща в истинска драма за героя, който влага цялата си енергия и пари в получаването на нов шинел. А когато накрая се сдобива с него, го пази като очите си. Акакий не е женен и няма деца – така че само си представете какво би било финансовото му положение, ако имаше семейство!
Какво би станало, ако можехте да си лежите на дивана по цял ден и да няма нужда да работите?! Всеки може би си е мечтал за това. Но как може един здрав възрастен мъж да си позволи да не работи? Ами, всъщност е възможно. В Руската империя има много такива хора. Ако имате наследство, можете да живеете заради себе си, да организирате балове и да четете книги по цял ден и всеки ден. Ако имате късмет да имате имение с крепостници, животът става още по-хубав.
Оказва се, че единствено любовта може да вдигне героя Иля Обломов от дивана, но не за дълго. Романът разказва за лентяйството и чувствата на един обикновен земевладелец-благородник и в същото време разкрива детайли от живота на "новите хора" с благородническо потекло, които са активни и енергични и които авторът харесва много повече.
Заглавието на този роман се е превърнало в афоризъм: "дворянско гнездо" е имение, където е живяло голямо благородническо семейство и което е наследено. Нещо повече – това е място с много тесни семейни връзки, където отлетелите от "гнездото" деца могат да се върнат винаги.
В тези благороднически домове животът е традиционен и се спазват ритуали. Тургенев с тъга отбелязва, че този начин на живот е към края си: децата вече не искат да са дворяни и да притежават крепостници; вместо това те предпочитат да решават собствената си съдба и да не следват поръките и традициите на родителите си.
Дълбоковярващият Достоевски се интересува от едно ново поколение – младите хора, израснали след забраната на крепостничеството през 1861 година. Те са революционери, които отхвърлят социалните норми. В този роман вредните им идеи са като бесове, които летят наоколо и тровят умовете и живота на обикновените хора.
Мрачният Николай Ставрогин, един от главните герои, е комунист и атеист. Той е безочлив човек и не зачита нормите на поведение: дори открито поддържа любовни връзки с неомъжени момичета, което е нечувана наглост през XIX век. С пристигането му от чужбина малкият провинциален град е сполетян от много беди: пожари, дуели и кавги.
Друг революционер – хитрият манипулатор Пьотр Верховенски, създава тайно общество, чиято основна идея е, че хората са носители на Божията воля (а не на царя). За да вдъхне кураж на групата, той организира убийството на невинен човек.
В "Три сестри" Чехов описва как благородниците губят именията и позициите си в обществото и обедняват. "Вишнева градина" разкрива палитра от благородници – такива, които са верни на старите възгледи и традиции, и новите: скитници-емигранти или новоизлюпени предприемачи.
От началото на XX в. нататък хората от по-ниските слоеве на обществото започват да играят по-важна роля в литературата – например крепостниците, които вече са като членове на семейството.
"Петър и Алексей" е последната част от мистичната трилогия "Христос и Антихрист", написана от философа Мережковски. Петър Велики решава да реформира църквата в Русия и да я подчини на държавата.
Набожните руснаци са шокирани от действията на новия цар, които нарушават вековните традиции. Най-близките хора на Петър и обикновените хора (включително монаси, избягали моряци, староверци и други маргинализирани групи) смятат Петър за Антихрист и предричат апокалипсис. Единственият, който се противопоставя на царя, е синът му Алексей, който обещава да върне истинската вяра и църква.
Друг роман за Петър Велики разказва за ранните му години на власт. Толстой изкусно изобразява хората, които са близо до царя и са оплетени в интриги и лъжи в името на трона. От една страна е невярната сестра на Петър, която на практика управлява страната, а от друга – антуражът на Петър, който пренебрегва заповедите му.
Петър иска да се обгради с обикновени хора, на които може да има доверие – независимо дали това е германеца Лефорт или Александър Меншиков – обикновени хора от нисък произход, за които по-рано появата в двора би била невъзможна.
Докато четете романа, не бива да забравяте, че той е написан по заповед на Сталин, така че авторът очевидно симпатизира на силната личност на Петър, който не пощадява живота на обикновените хора в преследване на основната си цел – да създаде империя и да постигне бързо развитие на държавата.
От Гогол до Толстой: ето и 5-те най-страшни книги от руски автори!
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си