7 от най-почитаните руски светци

Свободни източници
Руската православна църква зачислява много праведници сред светците: от сляпа крепостничка до победоносен адмирал.

Какво трябва да на направиш, за да станеш светец в православната традиция? В списъка има едва две неща: първо, да изживееш праведно живота си, напълно отдаден на грижите за ближните си. Второ – да умреш. Покойният праведник, ако е допринесъл за разпространението на православието, вярно е служил на Бога, правил е чудеса или е приел мъченическата смърт за християнската вяра, може да бъде причислен от РПЦ в редиците на светците.

"Църквата нарича "светци" онези хора, които са се очистили от греха, помилвани са от Светия дух и са показали Неговата сила в нашия свят", пояснява архимандрит Тихон Софийчук, председател на комисията по канонизация на Киевската епархия. Критериите за канонизацията са широки: не е задължително да изцеляваш болни с докосване с ръка, достатъчно е да водиш добродетелен живот.

За годините си на съществуване РПЦ е канонизирала над 2500 души. Някои от светците, впрочем, са особено известни сред народа. Кои са те?

Сергий Радонежки (починал през 1392 г.)

Монахът Сергий Радонежки живее във времена, в които още не съществува понятието "Русия" – в началото на XIV в. На мястото на съвременната западна част на страната живеят, воюват и се помиряват десетки княжества. Отец Сергий, радващ се на огромен авторитет, е първият в историята старец, отишъл си от света монах, към когото за съвет се обръщат силните.

Именно Сергий Радонежки основава най-големия руски православен манастир – Троице-Сергиевата лавра, той, според летописите, благославя московския княз Дмитрий Донской при сражението срещу татарите в Куликовската битка, знакова за руската история.

Самото раждане на Русия като нация от православни хора се свързва с името на Сергий. "Възникването на руската духовна култура и руската култура въобще, Светата Рус като културен идеал... безусловно са свързани с преподобния Сергий", подчертава Владимир Легойда, председател на Синодалния отдел на РПЦ по взаимоотношенията с обществото и медиите.

Василий Блажени (средата на XV – средата на XVI век)

Православната църква дълбоко уважава лудите, които, въпреки привидното си безумие, са просветени духовно и се смятат за близки до Бога. Шампион сред тях е Василий Блажени.

Бродягата Василий лято и зима ходи без дрехи и няма дом, но го познава и почита цяла Москва. Привидно лудият умее да предсказва бъдещето, безмилостно ругае грешниците и предизвиква страх и уважение дори у безпощадния Иван Грозни. След смъртта на Василий останките му се съхраняват в събора "Покров Богородичен" на Червения площад – от този момент известен като събора "Василий Блажени".

Ксения Петербургска (1730 г. – началото на XIX век)

Както и Василий Блажени, Ксения Петербургска не е с всичкия си: според житието след смъртта на мъжа ѝ тя започва да носи дрехите му, да се представя с неговото име и да казва на всички, че мъжът ѝ е жив, а тя е умряла. Всичкото си състояние Ксения раздава на бедните, скита се по града и проси милостиня, нощем се моли на Бога.

"За големите ѝ подвизи и търпение Господ още приживе прославя избраницата си. Робинята Божия Ксения получава дар за прозрение в сърцата и в бъдещето", отбелязва монахинята Таисия в жизнеописанието на Ксения Петербургская. Светицата умира след 45 години скитничество.

Фьодор Ушаков (1745 – 1817)

Едва ли адмирал Фьодор Ушаков, прославен морски военачалник от XIX в., е очаквал почти два века след смъртта му Църквата да реши да го канонизира. През целия си живот му стигат победите на службата: за кариерата си Ушаков няма нито едно поражение, не губи нито един кораб, нито един от подчинените му не попада в плен. Благодарение на Ушаков и таланта му Русия доминира в Черно море.

Впрочем адмиралът има и духовни заслуги: например той остро се противопоставя на пиянството сред моряците, раздава цялото си богатство за благотворителност, дълго се моли в манастирите. "Силата на християнския му дух се проявява не само със славните победи в боевете за Отечеството, но и с великото му милосърдие", отбелязва се в заявлението за канонизацията му, От 2004 г. адмирал Ушаков е свети покровител на руския флот.

Серафим Саровски (1754 – 1833)

Духовният наследник на Сергий Радонежки, старецът Серафим, също живее далеч от света, в гората, но компанията и съветите му са търсени от хора от цяла Русия. Според легендарното му житие дори мечките и вълците са се кланяли пред добрата воля на стареца (малко по-правдоподобната легенда гласи, че веднъж Серафим е ограбен от разбойници, които му удрят главата с брадва, но праведникът просто се моли за вразумяването им).

Още приживе започва почитта към Серафим Саровски, но е канонизиран през 1903 г. по инициатива на Николай II, който се надява светецът да го дари с наследник. Както пише министър Сергей Вите, императорът и съпругата му са уверени, че Саровски ще даде на Русия след раждането на четири велики княгини и наследник". Наследник на Николай действително се ражда.

Йоан Кронщадски

За разлика от много други светци, Йоан Кронщадски не е монах, а енорийски свещеник, който живее близо до Санкт Петербург и вярва, както цитира биографът му, че жителите на шумната столица "не познават Христос повече, отколкото диваците в някаква си Патагония". Отец Йоан се установява в намиращия се до Петербург Кронщат, обитаван от работници, затворници и пияници.

Матрона Московская (1881 – 1952)

От раждането си селянката Матрона е сляпа, а от 16-годишна тя не може и да ходи, но, както гласи житието ѝ, "никога не роптае заради своя недъг, а смирено носи тежкия кръст, даден ѝ от Бога". Както и другите светци, още приживе тя става известна сред православните, които отиват при нея за съвет или изцеление.

При това голяма част от живота си прекарва в съветския период, когато атеистичната власт забранява изповядването на православието – на Матрона и послушниците ѝ им се налага да се скитат от апартамент в апартамент, рискувайки да ги арестуват. Но в крайна сметка съветската власт така и не закача Матрона. Сляпата праведница и сега си остава една от най-популярните "народни" светици, на която се молят по време на болест или тежки времена.

А знаете ли кои са 5-те най-известни и чудотворни икони, които руснаците силно почитат?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"