Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Портрет на Александър Андреевич Иванов
Третяковска галерияХудожникът рисува знаменитата си картина "Появата на Христос пред народа" над 20 години в Италия. Понякога изпада в крайна нужда, а с времето картината му буквално започва да го унищожава: заради напрегнатата работа зрението му се влошава, а отгоре на това малкото му познати започват да забелязват странности в поведението му.
Александър Андреевич Иванов "Явление Христа народу"
Третяковска галерияСпоред писателя Павел Ковалевски "той е човек единак, плашещ се от появата на всяко ново лице, който се кланя усърдно на прислугата, вземайки ги за стопани – човек с живи движения и бягащи очи, макар постоянно забити в земята".
Известният писател Иван Тургенев си спомня, че на покана да обядва в римския Hotel d'Angleterre Иванов е отговорил с решителен отказ, твърдейки, че със сигурност ще го отровят. Той е уверен, че завистливите италиански художници са решили да го убият и се съгласява да приема храна само в траторията Falcone – според него там работи единственият честен сервитьор.
Автопортрет
Третяковска галерияКрамской е определян като един от най-ярките руски портретисти от втората половина на XIX век. Макар към края на 1860-те години да става доста известен художник и да няма липса на поръчки, за него си спомнят като за много пестелив човек. Същевременно познатите му отбелязват една странност: за разлика от много свои колеги, той дава работите си на клиентите, поставени в богати рамки, но не иска допълнителни пари за това. Казват, че един от поръчителите е посочил на Крамской тази странност: хубавите рамки струват доста, а художникът губи по няколко хиляди рубли годишно.
Портрет на неизвестна жена
Третяковска галерияКрамской дори се обижда и заявява, че смята за неучтиво да дава портретите без рамки – в края на краищата на стената картините се поставят в рамки. Клинетът не отстъпва: "Но портрета го давате вие, защото сами го правите, а рамката я правят за вас. Плащате пари за нея", а Крамской настоява на своето: "Аз и за боите плащам пари, тях също не ги правя, и за четките, и за платното... излиза, че и за това отговаря клиентът?"
Художникът е известен не само в Русия: през август 1888 г. нюйоркският вестник Evening star пише: "Когато излезете от светлините на деня, от грохота и суетата на 23-та улица в пространство с приглушена изкуствена светлина и ви посрещнат причудливи комбинации от странни ефекти и мускусни аромати на сградата, където се съхраняват знаменитите картини, това е подобно на преход в друг свят – толкова странен е интериорът на галерията на Верешчагин в сравнение с онази обстановка, която току-що сте оставили навън".
"Апотеоз на войната" (1871)
Третяковска галерияПреди това няма случай, в който картините на руски художник да предизвикват такъв интерес сред американската публика, а изложбата да става толкова знаменито събитие – авторът на същата статия я нарича "най-театрализираното представление в Ню Йорк тези дни".
Макар картините на Верешчагин да се радват на голям интерес сред публиката, художникът силно се безпокои дали творчеството му е достатъчно добре представено в медиите.
Художникът Михаил Нестеров си спомня как Верешчагин сам оправя статиите за изложението в Одеса: "Критикът му дава да прочете възторжен отзив, приготвен за утрешния ден. Василий бегло поглежда, мръщи се: недоволен. "Дайте, казва, тук молив". Взима бързо хартия и пише, пише. Готово, подава. "Ето, - казва, - как трябва да се пише за верешчагинската изложба". Критикът е смутен и притиснат от категоричността и плама на знаменития баталист... Статията, "редактирана" от Василий, на другия ден, в неделя, се появява в "Одески новости". Всички навсякъде я четат, тичат към изложбата на Верешчагин и славят самия Верешчагин, толкова ненаситен и ревнив към славата си".
Авторът от детството е известен на всеки руснак с приказните "Богатири", "Альонушка" и "Рицари на кръстопът", не просто рисува картини, но и обича музиката. Но в действителност няма музикален талант. Художникът добре разбира, че песните му не доставят радост на обкръжението му и в обикновения си живот се сдържа. Но вкъщи, работейки, се увлича и започва да си припява, отначало тихо, а след това все по-силно и по-силно.
"Богатири"
Третяковска галерияСъс смях той разказва: "Работя си, работя и незабелязано за себе си се разпявам, а малкият Миша (на 6 години) идва към мен и напълно сериозно казва: "Татко, не пей. Когато пееш ми става страшно".
За щастие до наши дни не са съхранени записи от песните на Васнецов, а днес зрителите имат възможност да се насладят на живописта му, без да изпитват аудио-страдания.
Въпреки че известният Иля Репин е много заможен, той се слави с патологична стиснатост. Например предпочита да посещава Петербург от извънградското си имение "Пенати" сутрин, защото тогава билетът за трамвая е наполовина от дневната му цена.
С годините Репин започва да води начин на живот, който на самия него му изглежда много здравословен. Днес човек не може да изненада никого с вегетарианство или суровоядство, но в началото на ХХ в. това е необичайно.
"Бурлаци на Волга"
Третяковска галерияВеднъж Репин кани на гости знаменития писател Иван Бунин, който в последствие си спомня:
- С радост се забързах към него: в края на краищата това беше чест – да бъдеш нарисуван от Репин! И пристигнах, чудно утро, слънце и голям студ, дворът на вилата на Репин, който по онова време е обсебен от вегетарианството и чистия въздух, е в дълбокия сняг, а в къщата прозорците са широко отворени. Репин ме посреща във валенки, шуба, кожена шапка, целува, прегръща, води ме в работилницата си, където също е студено, и казва: "Ето тук ще ви рисувам сутрин, а след това ще закусваме както Господ Бог е наредил: с трева, скъпи мой, с трева! Ще видите как прочиства това и тялото, и душата, и дори проклетите си цигари скоро ще откажете".
Започнах да се кланям ниско, да благодаря горещо, замрънках, че утре ще дойда, но сега трябва бързо да се върна обратно на гарата – имам много спешни дела в Петербург. И се втурнах към гарата, а там отидох право в бюфета към водката, запуших, скочих във вагона, а от Петербург изпратих телеграма: скъпи Иля Ефимович, аз, в пълно отчаяние, спешно бях повикан в Москва, тръгвам веднага..."
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си