Андрей Шальопа, Ким Дружинин/28 панфиловцев, Gaijin Entertainment, 2016
Осем години преди излизането на филма "Враг пред портата" (2001), който показва Червената армия като стадо от ням добитък, немците снимат много по-обективен, но, за съжаление, по-малко известен филм за битката при Сталинград. В него няма необмислени атаки на съветската пехота, която да напада само с едно оръжие на трима с картечници, нито отряди и комисари, по-скоро приличащи на зли орки.
В "Сталинград" наблюдаваме група войници от Вермахта, които от топла и слънчева Италия са отправени в ледения ад на Източния фронт. Немските и съветските войници тук са показани като професионалисти, изпълняващи военния си дълг. Те не са карикатурни герои, а обикновени хора, способни както на героични дела, така и на проявление на страх и паника.
Тази история е за съветските пилоти на изтребители, участвали в битката за Днепър през 1943 година. Филмът не е толкова за военните операции, колкото за трагедията на младото поколение, изправено пред войната. Животът на военния пилот по онова време често приключва много рано, а онези, които успяват да оцелеят в няколко бойни полета, спокойно могат да се считат за "старци", въпреки че са едва навършили 18 години.
Филмът от 2017 г. е поредната трета адаптация на романа на финландския писател Вайно Лина за ежедневието на финландската армия по време на така наречената "Война-продължение", когато Финландия взима участие в мисията на Хитлер срещу СССР, за да си върне загубените в Зимната война територии и в същото време да анексира съветска Карелия.
"Незнайният войн" е лишен от обичайния западен шаблон за руснаците като диви варвари от Изтока. Да, те са способни на действия, от които не трябва да се гордеят, като например унищожаването на кола с ранени финландци на пътя. В същото време обаче и финландските войници не са ангели - филмът представя сцена с разстрел на пленен съветски войник без съд или следствие.
Игралният филм "Освобождение" е най-големият съветски кинопроект, посветен на темата за Втората световна война. Пет филма разказват подробно историята за конфронтацията между СССР и Третия райх, от погрома в битката при Курск до превземането на Райхстага.
Заснемането, в което участват филмови студия на СССР, Югославия, Източна Германия, Полша и Италия, продължава 4 години. Проектът привлича стотици историци и участници в тези събития, 3000 войници, 150 танка и десетки съветски и чешки самолета, маскирани като техника от Втората световна война.
С разпадането на СССР мащабното кино за войната остава в миналото. Повечето съвременни руски режисьори предпочитат да не разказват за героични битки, а да вадят на повърхността грозните страни на конфликта: дезертьорството, злобните политически ръководители, наказателните военни батальони, пиянството сред войниците, обграждащите войски, предателствата. Такива неща със сигурност е имало, но в руското кино те често се преувеличават.
Обикновеният зрител, уморен от тази тенденция, решава да създаде свое собствено кино. Благодарение на даренията на хиляди хора започват снимки на филм за подвизите на отряда на Панфилов от тежките боеве до Москва през есента на 1941 година. Музеите даряват костюми и реквизити за снимките напълно безплатно. Разработчиците на играта War Thunder също се включват във финансирането, а на по-късен етап се присъединяват и министерствата на културата на Русия и Казахстан, тъй като много казахи служат в отряда.
Брестката крепост е първата в Съветския съюз, ударена от немската армия на 22 юни 1941 година. Напълно откъснат от основните сили, 9000-ият гарнизон оказва упорита съпротива повече от седмица. Някои войници продължават да се бият почти до края на юли.
Филмът е заснет съвместно от руски и беларуски режисьори. По време на снимките, които се провеждат на територията на крепостта, са открити останки от съветски войници, невзривени бомби и снаряди.
Един от най-добрите немски филми за Втората световна война, "Крахът на Третия Райх", разказва за последните дни на нацистки Берлин. Третият райх е в агония: старци и деца са изведени да се бият срещу Червената армия, офицерите започват да пият, а командването си блъска главата как да избегне тази безнадеждна ситуация.
Централната фигура на историята е Хитлер. В същото време, ако руската публика е свикнала да го вижда в киното като истеричен крещящ невротик, то немските режисьори изобразяват фюрера като унил и сломен старец.
Интересното е, че по-голямата част от берлинския пейзаж е снимана в... Санкт Петербург! Ако добре се вгледате в един от моментите, когато съветската пехота проправя път по улицата към канцеларията на Райха, на заден план можете да видите един от централните храмове на града - Троице-Измайловският.
Когато човек чуе за битката при Сталинград, първото, което идва на ум, са битките в снежните руини. Всъщност битката за града започва през юли 1942 г. и именно за този малко известен период разказва филмът на Сергей Бондарчук.
Режисьорът на "Война и мир" и "Ватерло" иска да постигне най-голяма достоверност на екрана. Той кара актьорите да прекарват цели дни във военна униформа, сами да копаят окопи и да се справят без дубльори. Така някои от тях без дори да имат застраховка се хвърлят под танкове, а други почти не оглушават от експлозии. На снимачната площадка се използва рекордно количество тротил - 5 тона.
Един от най-страшните и тежки филми за Втората световна война "Иди и виж" разказва за нацистите, които провеждат наказателна операция в беларуско село през 1943 година. Филмът е пълен с жестоки сцени на изнасилване, разстрели и изгаряне на живи хора.
След като "Иди и виж" е видян от чуждестранна аудитория, не всички вярват, че показаното на екрана е истина. Рита Кемпли, критик от The Washington Post, отбелязва, че режисьорът на филма "отива твърде далеч" с представянето на нацистите като маниаци. Въпреки това самите участници от тези събития потвърждават истинността на филма. "Аз съм войник на Вермахта. Повече от това - офицер на Вермахта. Обиколих цяла Полша, Беларус, стигнах до Украйна. Свидетелствам: всичко казано в този филм е вярно. Най-лошото и смущаващо за мен е, че този филм ще бъде видян от моите деца и внуци", казва един възрастен зрител на премиерата в Германия.
През лятото на 1944 г. немски агенти действат активно в тила на съветската армия в Беларус. Екипът на контраразузнаването от СМЕРШ (бел. ред. съкратено от "Смърт за шпионите!") е инструктиран да ги намери и да ги неутрализира възможно най-бързо, тъй като от това зависи съдбата на цялата операция в Прибалтика.
Филмът получава добри отзиви както от критиците, така и от зрителите. Най-ценна е похвалата на ФСБ, които обявяват "В августе 44-ого" за най-достоверна екранизация на живота и работата на руското (съветското) контраразузнаване.
Съветският филм "А утрините тук са тихи" напълно отговаря на модерните днес феминистически тенденции в западното кино. Това е история за нападение на немски диверсанти в дълбокия тил на Карелия, пред когото се изправя единствено четата на зенитен артилерийски отряд, която се състои от жени и един мъж командир.
Филмът спечелва всеобщата любов на руския зрител и се счита за може би най-добрия филм за Втората световна война в Русия. В съветско време той е задължителен за гледане от всеки студент, а днес - за всеки студент от факултета по журналистика. "А утрините тук са тихи" става неочаквано популярен и в Китай. През 2005 г. китайски и руски режисьори съвместно преразказват историята под формата на едноимен сериал с 19 епизода.
Ако сега руските военни филми приличат повече на компютърни игри в стила на World of Tanks с абсолютно ненужни любовни сюжетни линии на преден план, то заснетият през 2002 г. "Звезда" следва най-добрите канони на съветското кино, когато във военните филми изключително реалистично се разказва за самата война.
Като римейк на едноименния съветски филм от 1949 г. "Звезда" разказва историята на група разузнавачи, които през лятото на 1944 г. се отправят в тила на противника. Целта им е да получат ценна информация за предстоящата немска контраатака, дори да трябва да заплатят с цената на живота си. В същото време във филма присъства и любовна тема, но тя по никакъв начин не нарушава основната сюжетна линия, както често се случва в руското военно кино от последните години.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си